Слънцето изгряваше и съвсем бавно озаряваше Земята, никога не съм обръщала внимание колко е красиво. Почувствах нещо зад мен и се разсъних. Беше твърде рано за ставане. Докато отворя очи,осъзнах, че това си ти... заспал до мен! Странно, никога не си го правил. Докоснах леко с върхa на показалецa си широкия ти гръб. Обожавах го, чувствах се така нищожна само докато прокарвах нежно пръсти по него...
Исках да видя лицето ти - докато спиш. Съвсем бавно и предпазливо отлепях тялото си от леглото, почти се бях изправила над теб... усмихна се със затворени очи и ми каза, "Добро утро, мишленце " - Така ме наричаше само ти, когато сме сами, от който и да било другиго не бих понесла да ме нарича така. Съвсем леко се усмихнах и понечих да те целуна... Вярвай ми, това беше една незабравима целувка, знаех, че това е може би единственият път, когато денят ми започва с теб. Обърна се и аз легнах върху теб, положих дланите ти върху гърдите ти... усещах всяко твое вдишване. Хиляди въпроси, а нито едно ...