Не знам дали и с други пишещи е така, но понякога при завършена вече творба за момента не осъзнавам напълно какво точно съм изразила в емоционално-мисловното й съдържание като светоусещане и житейска философия. Вчера поместих стихотворението „Триумфът над тъгата“ в *** /виж под текста на есето/. В двата отзива под творбата прочетох: "Оставам замислена над думите ти..."; "Последният куплет буди много мисли." Не за първи път стигнах до констатацията, че поезията е преди всичко пътуване към истини и себепознание. Несъмнено и начин за общуване, възможност за наблюдение и анализ на проекциите на собствената ни душа и нравственост по емоционално-мисловния барометър на другите. Няма да дешифрирам посланията в текста на „Триумфът е цъфтеж“, не това е целта на това изложение! Осъзнах, че всъщност на подсъзнателно ниво все още доосъзнавам същността и съдържанието на понятията „красота“ и „свобода“ и "любов" и сама за себе си търся смислен отговор на екзистенциалния въпрос: Защо живея? Грамотно л ...