24.01.2010 г., 17:02

За теб

4.1K 0 3
2 мин за четене

Знаеш ли, когато гледам снимката ти, изпитвам нещо странно. Може би това е най-хубавото и най-ужасното чувство, което съм усещала някога. Последния път, когато те потърсих, го направих с мисълта, че това ще бъде за по-дълго, ще бъде по-силно и по-истинско и бях убедена, че няма да те пусна, че този път няма да се откажа. Нещата не стават така, както искаме, не се подреждат по начина, който сме си представяли. Заради всичко, което изпитвам сега, знам, че не биваше да те срещам никога. Не биваше да чувам гласа ти, да виждам очите ти, да докосвам лицето ти, да целувам устните ти... Агония! Това изпитвам в момента, единствено и само при мисълта, че няма да те видя повече. Бих направила неща, непосилни и невъзможни за мен само, за да те открия отново... Дори и в чуждо лице. Мисълта, че днес галиш косите на друга, ме измъчва, убива ме, взема всяка частица живот от мен и изтръгва последната бавно и мъчително! За мен ти си идеалният недостижим, ти си този, който винаги, въпреки обстоятелствата, ще ме вълнува, ще ме разсмива, ще ме разплаква, ще ме изпълва и ще ми отнема всичко... може би точно заради това присъстваш в деня ми, в мечтите и в сънищата ми... В онези най-красиви сънища, които сънуваш с усмивка на лице и точно в най-прекрасния момент те биват прекъснати, точно като моите повехнали мечти и надежди. Аз не бих могла да искам нищо повече от теб, нито пък да се надявам на каквото и да е. Просто искам да го знаеш... Това, което всъщност изпитвам , колкото и лекомислено, колкото и невероятно да звучи... Аз не мога да се откъсна от теб! Да, така е! За толкова време не успях да те забравя. Никой не привлече моето внимание така, както ти, никой не се задържа толкова дълго близо до сърцето ми. Може би никога няма да те видя отново, но това, което изпитвам  вътре в мен, не може да бъде отнето. Това е любовта. И, ако всеки път, когато протягам ръка към теб, греша, ако всяка една стъпка, която правя към теб, е най-безумната и най-необмислената - ми помогни да се избавя от това. Вдигни ме от калта. Върни светлината в деня ми и радостта в очите ми. Върни ми удоволствието от живота. Върни ми любовта в сърцето. Върни усмивката на лицето ми. Върни ми всичко това, което ми отне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещата не стават така, както искаме, не се подреждат по начина, който сме си представяли. Заради всичко, което изпитвам сега, знам, че не биваше да те срещам никога. ..
  • Благодаря! Наистина и аз самата не бях сигурна към кой жанр да го причисля.
  • много истинко

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...