24 янв. 2010 г., 17:02

За теб

4.1K 0 3
2 мин за четене

Знаеш ли, когато гледам снимката ти, изпитвам нещо странно. Може би това е най-хубавото и най-ужасното чувство, което съм усещала някога. Последния път, когато те потърсих, го направих с мисълта, че това ще бъде за по-дълго, ще бъде по-силно и по-истинско и бях убедена, че няма да те пусна, че този път няма да се откажа. Нещата не стават така, както искаме, не се подреждат по начина, който сме си представяли. Заради всичко, което изпитвам сега, знам, че не биваше да те срещам никога. Не биваше да чувам гласа ти, да виждам очите ти, да докосвам лицето ти, да целувам устните ти... Агония! Това изпитвам в момента, единствено и само при мисълта, че няма да те видя повече. Бих направила неща, непосилни и невъзможни за мен само, за да те открия отново... Дори и в чуждо лице. Мисълта, че днес галиш косите на друга, ме измъчва, убива ме, взема всяка частица живот от мен и изтръгва последната бавно и мъчително! За мен ти си идеалният недостижим, ти си този, който винаги, въпреки обстоятелствата, ще ме вълнува, ще ме разсмива, ще ме разплаква, ще ме изпълва и ще ми отнема всичко... може би точно заради това присъстваш в деня ми, в мечтите и в сънищата ми... В онези най-красиви сънища, които сънуваш с усмивка на лице и точно в най-прекрасния момент те биват прекъснати, точно като моите повехнали мечти и надежди. Аз не бих могла да искам нищо повече от теб, нито пък да се надявам на каквото и да е. Просто искам да го знаеш... Това, което всъщност изпитвам , колкото и лекомислено, колкото и невероятно да звучи... Аз не мога да се откъсна от теб! Да, така е! За толкова време не успях да те забравя. Никой не привлече моето внимание така, както ти, никой не се задържа толкова дълго близо до сърцето ми. Може би никога няма да те видя отново, но това, което изпитвам  вътре в мен, не може да бъде отнето. Това е любовта. И, ако всеки път, когато протягам ръка към теб, греша, ако всяка една стъпка, която правя към теб, е най-безумната и най-необмислената - ми помогни да се избавя от това. Вдигни ме от калта. Върни светлината в деня ми и радостта в очите ми. Върни ми удоволствието от живота. Върни ми любовта в сърцето. Върни усмивката на лицето ми. Върни ми всичко това, което ми отне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нещата не стават така, както искаме, не се подреждат по начина, който сме си представяли. Заради всичко, което изпитвам сега, знам, че не биваше да те срещам никога. ..
  • Благодаря! Наистина и аз самата не бях сигурна към кой жанр да го причисля.
  • много истинко

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...