Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати знае от другия, но за мен не това е най-важното. За мен не е важно какво точно се е случило, а защо се е случило. Мисленето за едно нещо защо се е случило, собствените проучвания са тренировки за ума, както са тренировки за ума и решаването на математически задачи, разсъждаването върху философски въпроси. Всичко това е фитнес за мозъка. В историята човек може да проследи причинно-следствените връзки и да си отговори на много въпроси. Докато в собствения си живот човек може да си направи психологическа картина и да се поучи от собствените си грешки, в историята можем да се поучим от грешките на цялото човечество. От всички ханове, царе, императори и диктатори. Можем да видим до какви последици с ...