Ползите от историята
Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати знае от другия, но за мен не това е най-важното. За мен не е важно какво точно се е случило, а защо се е случило. Мисленето за едно нещо защо се е случило, собствените проучвания са тренировки за ума, както са тренировки за ума и решаването на математически задачи, разсъждаването върху философски въпроси. Всичко това е фитнес за мозъка. В историята човек може да проследи причинно-следствените връзки и да си отговори на много въпроси. Докато в собствения си живот човек може да си направи психологическа картина и да се поучи от собствените си грешки, в историята можем да се поучим от грешките на цялото човечество. От всички ханове, царе, императори и диктатори. Можем да видим до какви последици са водили техните решения. Кои от тях са водили до нещо добро и кои са водили до катастрофи. И когато човек чете много, той започва да забелязва кои са тези решения, които са се повтаряли. Всичко това води до едно голямо развитие на ума и придобиване на цялостна картина на нещата. Освен всичко това, когато четем колко ужасни неща са се случвали и колко тежки времена е имало, можем по-лесно да възприемем реалността, в която се намираме днес, колко крехко се крепи този прекрасен свят, в който живеем и колко важно е нашето историческо значение в него. Историята ни прави благодарни и ни кара да се замислим, какво би направило така, че живота да продължава да се подобрява. Къде е нашето място в тази промяна? Какво би ни предпазило от ентропията, деградацията и какво би ни довело до антиентропия, до еволюция? В какво можем да се превърнем като човешки същества в бъдеще?
Всичко това според мен ни дава един път, по който да вървим, една пълна картина, осъзнаване, развитие на интелекта, мисия и цел в живота. Ето затова обичам тази наука и не смятам, че е излишна.
© Калоян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, по-важно е да се развива "мускула". В един момент на развитие се стига до там, че трудно могат да те излъжат и това е полезно не само в историята. Защото тя лъжата е навсякъде, не само учебниците.. Ако повечето хора можеха да я разпознават, щяхме да живеем в съвсем различна държава.
-
Съгласна съм, че трябва да се мисли върху това, което се "пробутва" като история. И може да бъде полезна с причините и следствията. Иначе казано се създават нагласени истини. Казването на половината истина е най-лесен начин за манипулация. А заблудени - дал Господ.
-
"Историята се пише от победителите."Това клише е цинично, като "пир след чума!"За да разберем историята е точно казано от теб за причините:налагането на волята с всички средства винаги търси в хрониките благовиден изказ и намерение от победителите. Те завладяват в името на своите богове, налагат цивилизационен ред, завладяват природните ресурси.Победените нямат право на избор, освен да се борят,за да останат в историята и я пренапишат като победители!
-
Да, така е. И стига да можеш да мислиш критично и да разграничиш частта, в която се опитват да ти внушават разни неща и да ти направляват убежденията. Примерно преди 1944 думата "славяни" е била използвана изключително рядко в историята ни, докато след 1944 се забелязва едно натрапчиво повтаряне на тази дума. И това не го давам за започване на дискусия по тази тема, а като пример. Също може да се даде пример и в историята, която изучават в Сащ и целенасоченото НЕспоменаване на факти. В действителност никой не променя историята цялостно, а просто я върти според интересите на държавата и по този начин контролира общото мнение. Същият пример може да се даде и с новините, когато отразяват протест. Ако им е платено, ясно се вижда как манипулират мнението за този протест, макар и не пряко. Интервюират примерно 5-6 лумпени, които не знаят за какво протестират и после ги представят като основата на протеста. Затова е важно човек да търси истината и да мисли критично, а не просто да попива.
-
Аплодирам! Историята е един вълшебен океан, стига да можеш да го усетиш и да искаш да се потопиш в него.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
