24.07.2019 г., 22:51 ч.

Завръщане у Дома 

136 4 5
5 мин за четене

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Да, Мая /двойствеността/е основополагащ принцип на битието, както и на човешката същност. Някои виждат случващото се в живота само в светли тонове и мисълта за войни и бомбардировки не се мярка в ума и във въображението им. Те са наситените, прогледналите.
    И втората група – вечно недоволните, алчните, ненаситните, в чиито мозъци и въображение се визуализират схватки, бойни сцени, войни,бомбардировки, кръв, слуз, сополи, смърт, гниеща плът и воня.
    Аз никога не съм притежавала светоусещането на хората от втората група. Ако някой от тях рече да ме бомбардира или простреля, какво от това. Тялото ми ще изгние, но не и това, което е вечна моя същност. Ако изкуството има някаква мисия в облагородяването на човека, то тя е свързана с това – с всеки изминат ден броят на наситените и прогледналите да е поне с един повече от онези, които сънуват петролни кладенци, свистящи над тях бойни самолети, шумолящи зелени хартийки. Мен не по-малко ме боли за невинно страдащите.
  • vega666 (Младен Мисана)
    Цялата тази философия на интелектуалеца и на разните индийски учения е хубава и работеща, но при едно условие - че някой плаща цената на нашето позитивно усамотяване и самовглъбяване. Необходимо е да сме обезпечени. Какво ще стане, обаче, когато ни изведат и хвърлят на бойното поле под градушка от падащи бомби или когато засвети огромната бяла гъба на водородната бомба. Тогава всички тези приказки в миг отиват на кино. Никога не трябва да забравяме, че всичко на този свят е условно и ние живеем в огромната раззината паст на Злото, което е обективно и рано или късно ни догонва и поглъща. Иначе оценявам есето, като отлично написано, или, ако трябва да се изразя най-точно - като едно много красиво самозаблуждение, в което всеки с удоволствие би се потопил, за да направи опит да избяга от Мая.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Впечатлена съм от твоите мисли и преценки за живота, от осъзнатата необходимост да намерим онази тишина в себе си, която ни изпълва с усещане за удовлетвореност и щастие в покоя на подредените ни чувства, Гюлсер!
    Откривам много неща от себе си в това есе, а това ме кара да те чувствам близка!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Благодаря, Мариана! Предназначението и смисълът на взаимоотношенията е да разберем кои сме. Но парадоксът е този, че ако не сме в най-интимен диалог със своята дълбока същност и не разбираме добре себе си, едва ли бихме могли да разберем и другите, с които установяваме по-близки или по-неутрални контакти. Животът е случване, осъзнато или не. Въпросът е да знаем накъде сме се запътили и какво искаме от него.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Много ми беше интересно да прочета, Гюлсер. Наистина. Винаги съм си мислела, че най-важно е постигането на вътрешно равновесие и усещане за единение със себе си.
    А ти си го написла по чудесен начин.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.