Здравей, неизвестен оценителю!
Здравей, неизвестен оценителю или оценителко!
Толкова свикнахме с теб, че реших да ти посветя това мъничко откровение. Ще пиша за теб в среден род, защото на мнозина си на върха на средния пръст. И ще бъде жалко, ако не ми поставиш анонимната си оценка. Обаче искам този път да я напишеш с думи. Например:
„ Пиша ти ( оценката) , защото си грозен.”
Да, ама на мен ми е умряла циганката, където ме хвалеше и сам си се хваля. Не съм грозен, хубав съм. Пръв и личен хубавец. А съм взел и да ставам умен. Това ми е профила, скъпо ми анонимниче.
Я да видя и твоя профил. Какво си? Лесно е. Цялата ти същност прозира с твоите постъпки. Да си хубаво, не си. Не си и умно. Криеш се. Ти си от онези, които до обяд се сърдят на себе си, а след обяд на останалия свят.
И си едно такова, нищо не създало през целия си съзнателен живот. О, извинявай!
Забравих, че нямаш съзнание и създаваш много гадости. Толкова много, че рогатия те е назначил за свой помощник.
И там си оценител, анонимен. Пуска те да изпълзиш като червей, може и гол охлюв, минаваш, поставяш своите оценки и се прибираш в дупката си обвит в своята слуз. Там си най-добре.
Да, но не знаеш ли, че поставяйки анонимната си оценка, ти показваш на оценения автор с колко пъти той те превъзхожда. Като качество, интелект и култура. Защото ние не гледаме на оценките и не ги пишем.
Защото ние разчитаме на силата на словото. Ние го владеем и там сме добри. Защото сме заобиколени от красота и можем да и се възхищаваме. Далече сме от лигавата слуз, в която пълзиш.
Толкова. И не забравяй да ме оцениш, колко пъти съм по-добър от теб.
А аз съм. Защото имам име и не се срамувам от него и делата си.
Сбогом, неизвестно мекотело!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
