Светът, за който не говоря
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
16.02.2020 г., 16:39
Коментари
Коментари
-
Това е синът ми, чакахме автобуса на спирката във Владая и неговото полуусмихнато, полузамечтано личице, скрито в качулката, контрастиращо с мокрия ден, ме накара да го фотна... Ние не познаваме мислите на другия и винаги копнеем да са добри. Дано. -
-
-
Хубаво, нещо ново - обработка на фона с motion blur - чудесно се е получило. Бих почистил ореола около качулката
