exuded (Владимир Георгиев) 22 ноември 2017 г., 23:15 ч.

Правото да бъдеш беден 

430 6 9

     Глобализацията и алчността родиха нов свят: този на вечния стремеж към богатство. Самата представа за богатство почти измести смисъла на успеха. Няма успех без богатство, всъщност единственото олицетворение на успеха е богатството.

     Изчезнаха малките дюкянчета, в които дребните търговци продаваха малко, но собственоръчно изработени стоки. Няма ги домашните майстори, известни в целия град. Няма ги колбасарите, хлебарите, пекарите, грънчарите, стъкларите... Занаятите изчезнаха. Дори и адвокатите ги няма вече – завестиха ги правни концерни, в които работят стотици адвокатски кантори и правни образувания. Зщото така се печели повече. Всички човешки дейности са ориентирани към повишаване на ефективността и ефикасността с една единствена цел: увеличаване на приходите, растеж на печалбите, оптимизация на разходите, капитализация на активите, накратко – растеж на богатството.

     Светът е материален и проявленията му стават съвсем предсказуеми. Няма нищо извън материалната същност на битието – и културата е финансово зависима, изкуството – също, да не говорим за философията, науката и другите извънпроизводствени сфери.

     Това изкористяване на богатството доведе до тотален, дари циничен морален дефицит. Няма по-висши ценности от паричните. Дори справедливостта е притежание на богатите – така твърдят борсовите брокери и спекуланти. Всеки богат човек може да отърве пандиза. Правото е за продан и който наддава най-добре, той притежава справедливостта. А купиш ли справедливостта, вече имаш всичко. Значи и правото е стока. Вероятно скоро ще го обявят. Ако го пуснат на борсите, ще счупи индексите.

     Не искам да говоря за любовта. И тя е прекалено глобална и поради това вече почти не съществува никъде. Толкова глобална е, че брачните договори са повече от договорите за лизинг. Скука.

     И ако този свят не ти харесва, ако не обичаш богатството и поради това световният социум те изхвърля като трънче, попаднало случайно в здравата обществена плът, значи си неадекватен. Може би – ненормален, глупав, интровертен, психар или просто различен. Различните живеят в гета. И според мен онези, които не са в състояние да се адаптират съм съвременността, трябва да оправдаят правото си на бедност, тоест – правото да бъдат различни, като бъдат принудени да живеят в коптори, отдалечени на стотици километри от блясъка на моловете и паричния ламтеж на големите градове.

     Такива хора нямат бъдеще и не бива да заразяват обществата с присъствието и съществуването си. Те четат книги, общуват, влюбват се и се занимават с безделия от сорта на творчество, рисуване, разходки, споделяне, доверие, честност, добродетелност и прочее нафталинени безобразия, които могат да внесат смут или дори да възбудят агресия у нормалните. Затова правото на бедност трябва да бъде уредено в закон, който да регламентира социалната изолация на хората, които не се стремят към богатство.

     И още нещо. Правото да бъдеш беден трябва да бъде обвързано с полагане на общественополезен труд. Щом като не си в час и не искаш да възприемеш ценността на богатството, а деградираш в собствената си честност и демагогска упадъчна справедливост, тогава ще чистиш улици, тоалетни и съвести. Да ти е за урок. Така правото на бедност постепенно ще се превърне в задължение.

     Щом не можеш да бъдеш богат, ще бъдеш длъжен да си беден. Средно положение няма.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Eia (Росица Танчева) Имаш ли неблагоразумието да се заинатиш и да се отклониш от потока на съсухрените банкноти, изплюти през железните зъбци на системата, останала ли е в теб капка човечност, обич, творчески заряд, т. н. "нормални" веднага ще намерят начин "да ти видят сметката". Най-малкото - ще те иронизират, ще те обявят за луд. Много вярно си представил ценностното днес, духовното падение...
  • линасветлана (Лина - Светлана) Докато обществото съди причините за да оправдава резултатите си ще съществува богатство в бедността и обратното - бедност в богатството. Поздравления за позицията!
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Люси, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Изглежда Джордж Оруел е написал романите си доста точно...
    Поздрави за обзора,Владимир!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) И аз съм съгласна... и тъжна същевременно. Постоянно се сблъскваме тази тенденция. В Австрия се отделят все по малко средства за "недоходните" хуманитарни науки. В САЩ и в Япония в много университети въобще ги закриха.В Германия в някои също. Да живее икономиката, информатиката... те носят доходи а не философия и литература. В моя университет орязват и съкращават романските езици. Само английски им се вижда полезен... за какво им е испански, италиански, ...глупости... давай всичко на английски и готово. Ако може само да ни накарат да консумираме и хич да не мислим!
  • exuded (Владимир Георгиев) Благодаря, Силве, Мрианче.
  • brinne (Мариана Бусарова) Аз съм малко по-песимистично настроена по темата. Според мен комерса превзема тотално човека. Гледам децата и за тях нещо различно от материалното е "глупост" и нямат време за него. Не искат да четат. Не искат да мислят. Полагането на усилие се избягва.
    Плаша се. Ужасявам се, но се опитвам да не се задълбочавам. Опитвам се да мисля, че просто такова е новото време.
    От друга страна обществото / колко извън конкретиката е този термин / е така устроено, че е насочено само към материалното априори. Работим, за да има с какво да живеем. Живеем, за да работим.
    Ох, Владимир, някак даже не ми се искаше да прочета тази статия, защото всичко, което пишеш ме кара все да задълбавам и да мисля. А мисленето "тормози".
    Поздрав за смелостта да мислиш!
  • Plevel (Силвия Илиева) Имам и още за казване по тази тема, за контрастите, които срещам и за пренасищането от лъскавото, което много скоро ще избие и в обществото ни. За това колко хора останаха разочаровани от успеха на "запада", колко малко се споменава за тях, а ги има. Спирам дотук.
    Благодаря за хубавата статия.
  • Plevel (Силвия Илиева) Богатият живот е този, в който парите се оказват най-сигурния начин за умиране. И обратното: бедният живот най- сигурният начин да останеш жив ( отвътре).
    Идва епоха, в която човечеството ще се промени и ще се завърне към ценностите. Той вече се променя. Жените, майките се променят. Защото от там започва промяната, от жената. Възпитанието, целият този кръгозор, който децата придобиват. Доброто се учи и правото на бедност, за мен е право на богатство. Изобилие на сетивност и отваряне окото на душата. А когато то е отворено, лошото съхне и трудно може да се провре през нея. В това съм убедена.
    Правото на бедност, е правото на избор откъм дребните радости и всеки може да усети какво го прави щастлив. Естествена е иронията и вътрешният ти бунт. Но аз вярвам в доброто бъдеще на идващите поколения. Сега може да звучи наивно, но има зачатъци, светът започва да се осъзнава, колко много пропуска, вълната ще стигне и до нас, макар че ще отнеме повече време.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.