22.11.2017 г., 23:15 ч.

Правото да бъдеш беден 

586 7 9
2 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Eia (Росица Танчева)
    Имаш ли неблагоразумието да се заинатиш и да се отклониш от потока на съсухрените банкноти, изплюти през железните зъбци на системата, останала ли е в теб капка човечност, обич, творчески заряд, т. н. "нормални" веднага ще намерят начин "да ти видят сметката". Най-малкото - ще те иронизират, ще те обявят за луд. Много вярно си представил ценностното днес, духовното падение...
  • линасветлана (Лина - Светлана)
    Докато обществото съди причините за да оправдава резултатите си ще съществува богатство в бедността и обратното - бедност в богатството. Поздравления за позицията!
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Люси, Стойчо.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Изглежда Джордж Оруел е написал романите си доста точно...
    Поздрави за обзора,Владимир!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    И аз съм съгласна... и тъжна същевременно. Постоянно се сблъскваме тази тенденция. В Австрия се отделят все по малко средства за "недоходните" хуманитарни науки. В САЩ и в Япония в много университети въобще ги закриха.В Германия в някои също. Да живее икономиката, информатиката... те носят доходи а не философия и литература. В моя университет орязват и съкращават романските езици. Само английски им се вижда полезен... за какво им е испански, италиански, ...глупости... давай всичко на английски и готово. Ако може само да ни накарат да консумираме и хич да не мислим!
  • exuded (Владимир Георгиев)
    Благодаря, Силве, Мрианче.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Аз съм малко по-песимистично настроена по темата. Според мен комерса превзема тотално човека. Гледам децата и за тях нещо различно от материалното е "глупост" и нямат време за него. Не искат да четат. Не искат да мислят. Полагането на усилие се избягва.
    Плаша се. Ужасявам се, но се опитвам да не се задълбочавам. Опитвам се да мисля, че просто такова е новото време.
    От друга страна обществото / колко извън конкретиката е този термин / е така устроено, че е насочено само към материалното априори. Работим, за да има с какво да живеем. Живеем, за да работим.
    Ох, Владимир, някак даже не ми се искаше да прочета тази статия, защото всичко, което пишеш ме кара все да задълбавам и да мисля. А мисленето "тормози".
    Поздрав за смелостта да мислиш!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Имам и още за казване по тази тема, за контрастите, които срещам и за пренасищането от лъскавото, което много скоро ще избие и в обществото ни. За това колко хора останаха разочаровани от успеха на "запада", колко малко се споменава за тях, а ги има. Спирам дотук.
    Благодаря за хубавата статия.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Богатият живот е този, в който парите се оказват най-сигурния начин за умиране. И обратното: бедният живот най- сигурният начин да останеш жив ( отвътре).
    Идва епоха, в която човечеството ще се промени и ще се завърне към ценностите. Той вече се променя. Жените, майките се променят. Защото от там започва промяната, от жената. Възпитанието, целият този кръгозор, който децата придобиват. Доброто се учи и правото на бедност, за мен е право на богатство. Изобилие на сетивност и отваряне окото на душата. А когато то е отворено, лошото съхне и трудно може да се провре през нея. В това съм убедена.
    Правото на бедност, е правото на избор откъм дребните радости и всеки може да усети какво го прави щастлив. Естествена е иронията и вътрешният ти бунт. Но аз вярвам в доброто бъдеще на идващите поколения. Сега може да звучи наивно, но има зачатъци, светът започва да се осъзнава, колко много пропуска, вълната ще стигне и до нас, макар че ще отнеме повече време.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.