Правото да бъдеш беден
Глобализацията и алчността родиха нов свят: този на вечния стремеж към богатство. Самата представа за богатство почти измести смисъла на успеха. Няма успех без богатство, всъщност единственото олицетворение на успеха е богатството.
Изчезнаха малките дюкянчета, в които дребните търговци продаваха малко, но собственоръчно изработени стоки. Няма ги домашните майстори, известни в целия град. Няма ги колбасарите, хлебарите, пекарите, грънчарите, стъкларите... Занаятите изчезнаха. Дори и адвокатите ги няма вече – завестиха ги правни концерни, в които работят стотици адвокатски кантори и правни образувания. Зщото така се печели повече. Всички човешки дейности са ориентирани към повишаване на ефективността и ефикасността с една единствена цел: увеличаване на приходите, растеж на печалбите, оптимизация на разходите, капитализация на активите, накратко – растеж на богатството.
Светът е материален и проявленията му стават съвсем предсказуеми. Няма нищо извън материалната същност на битието – и културата е финансово зависима, изкуството – също, да не говорим за философията, науката и другите извънпроизводствени сфери.
Това изкористяване на богатството доведе до тотален, дари циничен морален дефицит. Няма по-висши ценности от паричните. Дори справедливостта е притежание на богатите – така твърдят борсовите брокери и спекуланти. Всеки богат човек може да отърве пандиза. Правото е за продан и който наддава най-добре, той притежава справедливостта. А купиш ли справедливостта, вече имаш всичко. Значи и правото е стока. Вероятно скоро ще го обявят. Ако го пуснат на борсите, ще счупи индексите.
Не искам да говоря за любовта. И тя е прекалено глобална и поради това вече почти не съществува никъде. Толкова глобална е, че брачните договори са повече от договорите за лизинг. Скука.
И ако този свят не ти харесва, ако не обичаш богатството и поради това световният социум те изхвърля като трънче, попаднало случайно в здравата обществена плът, значи си неадекватен. Може би – ненормален, глупав, интровертен, психар или просто различен. Различните живеят в гета. И според мен онези, които не са в състояние да се адаптират съм съвременността, трябва да оправдаят правото си на бедност, тоест – правото да бъдат различни, като бъдат принудени да живеят в коптори, отдалечени на стотици километри от блясъка на моловете и паричния ламтеж на големите градове.
Такива хора нямат бъдеще и не бива да заразяват обществата с присъствието и съществуването си. Те четат книги, общуват, влюбват се и се занимават с безделия от сорта на творчество, рисуване, разходки, споделяне, доверие, честност, добродетелност и прочее нафталинени безобразия, които могат да внесат смут или дори да възбудят агресия у нормалните. Затова правото на бедност трябва да бъде уредено в закон, който да регламентира социалната изолация на хората, които не се стремят към богатство.
И още нещо. Правото да бъдеш беден трябва да бъде обвързано с полагане на общественополезен труд. Щом като не си в час и не искаш да възприемеш ценността на богатството, а деградираш в собствената си честност и демагогска упадъчна справедливост, тогава ще чистиш улици, тоалетни и съвести. Да ти е за урок. Така правото на бедност постепенно ще се превърне в задължение.
Щом не можеш да бъдеш богат, ще бъдеш длъжен да си беден. Средно положение няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
