Глобализацията и алчността родиха нов свят: този на вечния стремеж към богатство. Самата представа за богатство почти измести смисъла на успеха. Няма успех без богатство, всъщност единственото олицетворение на успеха е богатството.
Изчезнаха малките дюкянчета, в които дребните търговци продаваха малко, но собственоръчно изработени стоки. Няма ги домашните майстори, известни в целия град. Няма ги колбасарите, хлебарите, пекарите, грънчарите, стъкларите... Занаятите изчезнаха. Дори и адвокатите ги няма вече – завестиха ги правни концерни, в които работят стотици адвокатски кантори и правни образувания. Зщото така се печели повече. Всички човешки дейности са ориентирани към повишаване на ефективността и ефикасността с една единствена цел: увеличаване на приходите, растеж на печалбите, оптимизация на разходите, капитализация на активите, накратко – растеж на богатството.
Светът е материален и проявленията му стават съвсем предсказуеми. Няма нищо извън материалната същност на битието – и културата е финансово зависима, изкуството – също, да не говорим за философията, науката и другите извънпроизводствени сфери.
Това изкористяване на богатството доведе до тотален, дари циничен морален дефицит. Няма по-висши ценности от паричните. Дори справедливостта е притежание на богатите – така твърдят борсовите брокери и спекуланти. Всеки богат човек може да отърве пандиза. Правото е за продан и който наддава най-добре, той притежава справедливостта. А купиш ли справедливостта, вече имаш всичко. Значи и правото е стока. Вероятно скоро ще го обявят. Ако го пуснат на борсите, ще счупи индексите.
Не искам да говоря за любовта. И тя е прекалено глобална и поради това вече почти не съществува никъде. Толкова глобална е, че брачните договори са повече от договорите за лизинг. Скука.
И ако този свят не ти харесва, ако не обичаш богатството и поради това световният социум те изхвърля като трънче, попаднало случайно в здравата обществена плът, значи си неадекватен. Може би – ненормален, глупав, интровертен, психар или просто различен. Различните живеят в гета. И според мен онези, които не са в състояние да се адаптират съм съвременността, трябва да оправдаят правото си на бедност, тоест – правото да бъдат различни, като бъдат принудени да живеят в коптори, отдалечени на стотици километри от блясъка на моловете и паричния ламтеж на големите градове.
Такива хора нямат бъдеще и не бива да заразяват обществата с присъствието и съществуването си. Те четат книги, общуват, влюбват се и се занимават с безделия от сорта на творчество, рисуване, разходки, споделяне, доверие, честност, добродетелност и прочее нафталинени безобразия, които могат да внесат смут или дори да възбудят агресия у нормалните. Затова правото на бедност трябва да бъде уредено в закон, който да регламентира социалната изолация на хората, които не се стремят към богатство.
И още нещо. Правото да бъдеш беден трябва да бъде обвързано с полагане на общественополезен труд. Щом като не си в час и не искаш да възприемеш ценността на богатството, а деградираш в собствената си честност и демагогска упадъчна справедливост, тогава ще чистиш улици, тоалетни и съвести. Да ти е за урок. Така правото на бедност постепенно ще се превърне в задължение.
Щом не можеш да бъдеш богат, ще бъдеш длъжен да си беден. Средно положение няма.
© Владимир Георгиев All rights reserved.