1.10.2014 г., 10:47 ч.

SOS Държава 

  Журналистика » Политически статии
1390 1 3
1 мин за четене

СПАСИТЕЛНА ДЪРЖАВА

 

       Понякога е трудно да докараш човек до нужда от спасяване. Тормозиш го, говориш лоши неща зад гърба му, подбутваш кучето да се изпикава върху изтривалката на апартамента, в която живее... Нулев ефект. Опитваш с доноси – пишеш анонимно, после се подписваш с фалшиво име, пишеш на розова, на синя и червена хартия, пишеш с различни шрифтове, пишеш до полицията, до Червения кръст и до Светия синод. Нищо. Човекът си е същият.

      Спомням си един от героите в „Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Майор Майор ли се казваше, не помня вече. Но за него беше характерно това, че преди войната бил много търсен и ценен заради способността си да докара до фалит и най-цветущото предприятие. Изпадал в ярост единствено в случаите, когато така успешно обърквал конците, така талантливо заплитал нещата и ги докарвал до невъзможност за решаване, че крахът ставал почти необратим... когато държавата изведнъж внезапно се намесвала без никой да я моли и давала я субсидия, я помощ, я някоя друга ненужна благословия.

         И отделният човек, и отделната фирма  в общия случай са устойчиви образувания. Нужни са системни и целенасочени безумия, агресивна деструктивност, за да разрушиш основите им. Никой няма нужда от достойни хора и стабилни предприятия. Прекалено независими са и не споделят  успеха  с когото трябва. Налага се да бъдат подсещани. Когато конкуренцията и завистта не успеят да ги съборят сами, наемат за тази цел държавата. Тя често е нископлатен еничар – няма физиономия и чест, работи сухо и институционално и се храни единствено с пари. Държавата е единствената организация, която може да докара всеки до отчаяние. Прикрит, подмолен, безочлив, хитър и злобен, тормозът се превръща в основна цел на нейните учреждения, а изпълнението на хаотични и слабоумни решения става императив на националната сигурност.

        Така лека-полека и гордият човек, и здравото предприятие започват да клюмат, да влачат крилата и стигат до тихо и безмълвно отчаяние. Човекът посяга към чашката, фирмата – към касата. Злото никога не идва само.

         Точно тогава от небесата като Батман се появява Нейно Величество Държавата – променена, весела, силна, благонадеждна, щедра и здрава, готова винаги да помогне. Излязла на светло, решена да спасява... Да не дава господ да те спасява такава държава.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Силве, Ирина. След шест години аз още мисля така.
  • Силни разкази пишеш,Владимир...
  • "Точно тогава от небесата като Батман се появява Нейно Величество Държавата – променена, весела, силна, благонадеждна, щедра и здрава, готова винаги да помогне. Излязла на светло, решена да спасява... Да не дава господ да те спасява такава държава."
    Поздравления и тук, Владимир!
Предложения
: ??:??