Oct 1, 2014, 10:47 AM

SOS Държава

1.9K 1 3
1 min reading

СПАСИТЕЛНА ДЪРЖАВА

 

       Понякога е трудно да докараш човек до нужда от спасяване. Тормозиш го, говориш лоши неща зад гърба му, подбутваш кучето да се изпикава върху изтривалката на апартамента, в която живее... Нулев ефект. Опитваш с доноси – пишеш анонимно, после се подписваш с фалшиво име, пишеш на розова, на синя и червена хартия, пишеш с различни шрифтове, пишеш до полицията, до Червения кръст и до Светия синод. Нищо. Човекът си е същият.

      Спомням си един от героите в „Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Майор Майор ли се казваше, не помня вече. Но за него беше характерно това, че преди войната бил много търсен и ценен заради способността си да докара до фалит и най-цветущото предприятие. Изпадал в ярост единствено в случаите, когато така успешно обърквал конците, така талантливо заплитал нещата и ги докарвал до невъзможност за решаване, че крахът ставал почти необратим... когато държавата изведнъж внезапно се намесвала без никой да я моли и давала я субсидия, я помощ, я някоя друга ненужна благословия.

         И отделният човек, и отделната фирма  в общия случай са устойчиви образувания. Нужни са системни и целенасочени безумия, агресивна деструктивност, за да разрушиш основите им. Никой няма нужда от достойни хора и стабилни предприятия. Прекалено независими са и не споделят  успеха  с когото трябва. Налага се да бъдат подсещани. Когато конкуренцията и завистта не успеят да ги съборят сами, наемат за тази цел държавата. Тя често е нископлатен еничар – няма физиономия и чест, работи сухо и институционално и се храни единствено с пари. Държавата е единствената организация, която може да докара всеки до отчаяние. Прикрит, подмолен, безочлив, хитър и злобен, тормозът се превръща в основна цел на нейните учреждения, а изпълнението на хаотични и слабоумни решения става императив на националната сигурност.

        Така лека-полека и гордият човек, и здравото предприятие започват да клюмат, да влачат крилата и стигат до тихо и безмълвно отчаяние. Човекът посяга към чашката, фирмата – към касата. Злото никога не идва само.

         Точно тогава от небесата като Батман се появява Нейно Величество Държавата – променена, весела, силна, благонадеждна, щедра и здрава, готова винаги да помогне. Излязла на светло, решена да спасява... Да не дава господ да те спасява такава държава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Силве, Ирина. След шест години аз още мисля така.
  • Силни разкази пишеш,Владимир...
  • "Точно тогава от небесата като Батман се появява Нейно Величество Държавата – променена, весела, силна, благонадеждна, щедра и здрава, готова винаги да помогне. Излязла на светло, решена да спасява... Да не дава господ да те спасява такава държава."
    Поздравления и тук, Владимир!