Бягай

Картини » Портрет, Акварел

1.1K 10 6

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ноктюрно за една сирена

Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.

За сирените пеят се песни мечтано-лирични,
но от първо лице никой нищо не знае за мен...
Всеки залез разпускам косите си – вече привично,
като мрежа рибарска, да чакат поредния плен.

А го виждам в съня си – моряка с очите лазурни,
дето в тях ще потъна и болките в мен ще заспят.
Този, който с ръцете си мъжки без страх ще се гмурне
към дълбокото дъно на моя нерадостен свят.

Ще направи съпруга от мен, благоверна и кротка.
Ще ми стъкне огнище – да сгрея сърцето от лед.
И повратно разкъсал веригите свои, животът,
по вода ще поеме спокойно и тихо напред.

Изтощителна вече е тази безсмислена лудост –
да си сам. Като вълк единак. Като скот. Като бяс.
Но отдавна за мен няма друго. И рязко се будя…
Бягай бързо, моряко, преди да извия пак глас!

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е!

2023-02-20T17:08:43+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря! Опитах се.

2023-02-17T21:39:45+02:00
DPP (SMooth)

Много изразително!

2023-02-17T11:57:37+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Може би така изглежда тъгата...

2023-02-16T19:42:02+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Много благодаря!

2023-02-16T16:02:20+02:00