JujuBuju (Миглена Миткова)
562 3983
10.09.2021 г., 20:51 ч.  

Ноктюрно за една сирена 

  Поезия
811 6 17

Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.

 

За сирените пеят се песни мечтано-лирични,
но от първо лице никой нищо не знае за мен...
Всеки залез разпускам косите си – вече привично,
като мрежа рибарска, да чакат поредния плен.

 

А го виждам в съня си – моряка с очите лазурни,
дето в тях ще потъна и болките в мен ще заспят.
Този, който с ръцете си мъжки без страх ще се гмурне
към дълбокото дъно на моя нерадостен свят.

 

Ще направи съпруга от мен, благоверна и кротка.
Ще ми стъкне огнище – да сгрея сърцето от лед.
И повратно разкъсал веригите свои, животът,
по вода ще поеме спокойно и тихо напред.

 

Изтощителна вече е тази безсмислена лудост –
да си сам. Като вълк единак. Като скот. Като бяс.
Но отдавна за мен няма друго. И рязко се будя…
Бягай бързо, моряко, преди да извия пак глас! 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Неприказка
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Книги
Неприказка
16,00 лв.
  700  3  17 
Свързани произведения
Бягай
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Картини » Портрет, Акварел
Бягай
  607  10  6 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??