ГЛАВА 12

ФОЛКЛОРЪТ

Огромна информация за ведическата култура е дошла до нас под формата на славянския фолклор. В него е скрита древната мъдрост.

Приказките, пословиците, басните, танците, хорАта и други са имали дълбок смисъл.

Един от начините за предаване на мъдрост е било разгадаването на гатанки. За тях е характерно, че никаква логика не е в състояние да помогне  при тяхното разгадаване. Ето например, няколко известни гатанки: "Няма призорци, няма врати, стаята е пълна с хора" или "Красавицата е в тъмница, а косата й - навън". Ако не знае отговора, днешният човек, с логичното мислене, трудно би се досетил, че става дума за - краставица и морков. В тези времена по този начин се е осъществявало упражняване в непосредствено възприемане на отговора. Не думите, които описват гатанката, са толкова важни, а самият човек, който я задава,  съдържа в себе си отговора. И хорАта (танците) също са били своеобразен магически обред. Хванати за ръце, и най-често около огъня, хората са създавали колективен образ на предстоящи деяния и събития.

Във ведическите времена разказването на приказки е имало голямо значение. Не знанията, съдържащи се в приказките, са били особено важни, колкото духа, стремежите на персонажите. Приказките са били средство за обучение във ведическото общество. Обикновено приказки са били разказвани преди сън, когато мозъка е най-слабо логичен, и вследствие на това вниманието е най-възприемчиво. Децата не са ходили на училище, но са слушали приказки от много ранна детска възраст, веднага след момента когато са започвали да разбират нещо.

Цифрите в приказките са се появили доста по-късно, и общо взето показват наличие на системи - трите, шестте, деветте глави на Змея Горянин, тридесетото царство, намиращо се някъде много далеч, и т.н. Неслучайно, по-късно, след приемане на християнството на Рус, разказването на приказки се е осъждало от църквата, и се е приравнявало към тежък грях, като престъпление срещу вярата.

Като реакция срещу църковните гонения, разказвачите започнали да разказват приказки, осмиващи поповете.

Независимо от всичко, даже царете са държали около себе си разказвачи на приказки. Така например, при Иван Грозни е имало слепи разказвачи на приказки. А при цар Михаил такива разказвачи са били Клим Орефин, Петър Сапогов и Богдан Пътник.

Независимо от гонението на разказвачите на приказки, приказките са продължавали да съществуват, макар че ведическите приказки сега не може да бъдат намерени в никоя книга.

С времето са се изменили сюжетите. Руските имена в приказките са се сменили на иудейски, такива като Иван, и гръцки - Василий, Василиса, появили са се царе, пари, аритметика, търговия. В приказките започнало да се усеща кастовото и класово разслоение на обществото. Черната кост, мужикът - това е нисшата каста в приказките. Нелогичността на приказките и техния дух са се съхранили и до ден днешен. Простият селянин е можел да целуне царската дъщеря и да се ожени за нея, да влезе в едното ухо на коня, и да излезе през другото.

Несъразмерността на формите и размерите в приказките чупят всички физически представи. Там са налични множество чудеса, които не е в състояние да опише нито една съвременна наука. Крайно нелогичен е и сюжетът, приказката може да започне с едно повествование, в средата може да се говори за друго, а в края - за трето. В двадесетия (и двадесет и първия) век приказките са загубили своята предишна популярност, и те са заменени от садомазохистките приказки на Чуковски и други автори. С появата на мултипликациите и кинематографията в Европа и Америка, приказките са били изместени от такива произведения като "Том и Джери", "Морякът Папай" и други. В тях нищо не е останало от ведическите времена и, по същество, са като дъвка, която дъвчеш, и от която не се насищаш. За никаква мъдрост там не се говори. По-скоро обратното, те губят времето на детето, което би могло да бъде използвано от него за познание на света. Искаш ли да ти разкажа приказка? - с лека усмивка предложи Добриня.

- Заинтригува ме ти с твоите приказки. Хайде, разказвай!

- Слушай тогава:

"Много отдавна са живяли мъж и жена, и те имали син Вячеслав. Минали години, мъжът и жената се състарили, не са били вече същите силите им, които са имали като млади. Време е било вече да предадат на сина си работите по дома, но синът им Вячеслав нямал желание да прави нищо. Много пъти му говорел баща му, че е време сам да се труди, но той не е искал и да чуе.

- Не искам татко, - отговарял Вячеслав, - тук на миндера съм си добре. Чудил се бащата какво да прави, но ето че задухал силен вятър. Излязъл тогава той на полето и извикал:

- Ветре, помогни ми да науча моя син да се труди. Не ме слуша, ще умра, няма кой да се грижи за домакинството.

Вятърът му отвърнал:

- Щом си дошъл мен да молиш, значи действително не са ти добре нещата. Давам ти три дена за размисъл, да решиш заслужава ли си да изпълнявам твоето желание. Ако не се откажеш, ела пак тук на четвъртия ден.

- Какво повече да мисля, за мен е съвсем ясно, че синът трябва да се научи да се труди!

Вятърът замълчал.

Бащата мислил три дена, и до нищо ново не дошъл, на четвъртия ден отишъл пак на същото място на полето. Възникнала в този миг гръмотевица и убила бащата. Синът и майката погребали бащата и продължили да живеят. Нямало кой да ги храни, и синът започнал да работи вместо него. А след три години нова къща направил. Хубава жена си взел. Живяли те дълго и щастливо."

- И какъв е смисълът на приказката, - не можех да разбера аз.

- Ще разбереш. Същността на приказката е в това, че ти сам трябва да я осмислиш, и съвсем не е задължително смисълът на една и съща приказка да е един и същ за всички хора, които са я чули. Всеки сам възприема смисъла в зависимост от своето ВЕДАНЕ* (* в зависимост от своето интуитивно схващане, бел. прев.). Приказката не е строго определена в твърденията си, и в зависимост от различните условия, тя може да подскаже различни отговори на въпросите, които животът поставя.

- Слушай още една приказка и не се замисляй за нейния смисъл, мисленето забавя мисълта.
"Живяли някога дядо и баба. Те имали три сина. Големият син се казвал Боромир, средният - Казимир, а малкият - Тихомир.
Един път дошла в тяхната къщурка една вещица, и рекла:
- Здравейте, добри хора. Идвам отдалече със странна вест. Моята дъщеря Любава - красавица неописуема и сръчна - порасна. Добър юнак  й е нужен да се ожени за него. Не обича, обаче, тя никого в околността, и тръгнах да й търся аз жених. Ходя вече три години и три дена, и знам точно (т.е. - ведам, бел. прев.), че тук се намира нейния жених, но не ведам кого от тримата тя ще обикне.   
- Това не е страшно, - рекъл Боромир, - ще отидем при нея тримата, и който си избере тя, той ще й бъде мъж.
- Да, може да отидем при нея, но няма да ви види тя. Докато й търсех добър юнак, дойде при нея да се сватосва Коща Безсмъртен. Отказа тя на изверга жалък. Обиди й се Коща, и я прокле жестоко да вижда сега не хора, а чудовища страшни.
Може да се премахне проклятието, ама само от целувката на този, когото Любава заобича. Расколдовать её может только поцелуй того, кого полюбит Любава. Ако обаче я целуне друг, то го очаква смърт от нейната красота.    Заинтригували се братята: що за девойка е тази, която не може да си избере никой за мъж, и що за красота е тази, която може да убие.
Качили се те на конете и тръгнали с вещицата към нейната дъщеря.

Дълго ли са пътували те, или кратко, но влезли в селото, а на края на селото видяли висока красива къща. И на прозореца видяли мома необикновено красива. Като я видяли братята онемели. Забравили, че целувката с Любава може да им коства живота.
Засилил големия брат коня си, и на галоп се насочил към прозореца. Отблъснала Любава Боромир, погледнала го с очи, пълни с ужас. Не могъл Боромир да издържи този поглед и  паднал мъртъв. А красавицата бързо се прибрала навътре в къщата. Братята погребали Боромир под едно хълмче, и рекъл тогава Казимир на Тихомир:
- Нямаме повече работа тук, и тук е опасно място. Да си тръгваме!
- Добре.
Седнали на конете и се отправили на път. Минавайки обаче покрай къщата, не се удържал Казимир, погледнал към прозореца, под който големият брат изпуснал дух. Видял хубавицата и не могъл да се овладее.
Дръпнал уздата на черния си кон, ударил с пети в ребрата му, и го насочил бързо към прозореца. После се надигнал от седлото на коня и целунал девойката по розовите устни. Отблъснала го Любава, погледнала го с очи, изпълнени с ужас. Не могъл Казимир да издържи този поглед и паднал мъртъв. А красавицата избягала в къщата.  
Натъжил се Тихомир. Погребал брат си и си тръгнал в къщи. Дошла при него вещицата и му рекла:
- Не ни убивай, юначе, мен и дъщеря ми. Остана жив само ти, и ще й бъдеш мъж. Като я целунеш, проклятието на Коща ще отпадне, ще бъдеш щастлив!
- Добре.
Приблизил се Тихомир към прозореца, целунал Любава по алените устни и не можел да се откъсне от тях, твърде сладка била целувката.
А когато погледнал красавицата, в очите й видял любов. Рекла му тогава Любава:
- Ще дойда с теб, ще ти бъда жена верна, не виждам сега живота си без тебе!
Седнали на конете и тръгнали в своя дом.
Отпразнували сватба. После живяли дълго и щастливо."

Край на гл. 12

Оригинален текст

ГЛАВА  12
ФОЛЬКЛОР

Огромный пласт ведической культуры дошёл до нас в виде русского фольклора. В нём также спрятана мудрость древности. Сказание сказок, пословицы, басни, пляски, вождение хороводов и многое другое пронизано глубоким смыслом.
Одним из способов передачи мудрости было загадывание загадок. Особенность их в том, что никакие логические размышления не в состоянии вывести на верный ответ. Вот, к примеру, всем известные загадки: «Без окон, без дверей полна горница людей», или «Сидит краса в темнице, а коса на улице». Не зная ответа, современный человек, обладающий логическим складом ума, вычислить, что это огурец и морковь, не в состоянии. В старину тот, кто отгадывал загадки, должен был упражняться в непосредственном восприятии ответа. Не слова как условия загадки, а сам загадывающий загадку нёс в себе ответ.
Вождение хоровода было своеобразным магическим обрядом. Взявшись за руки, люди раскручивались, как правило, вокруг костра, и концентрировали коллективный образ того действия, которое должно было впоследствии произойти.
В ведические времена был прекрасный способ передачи мудрости, это сказание сказок. Само слово «сказка» говорит о том, что это не писаные знания, а рассказы, передаваемые устно сказителем. Знаний в сказках не так много, но в них передавался настрой, дух, стремление героев.
Сказки были формой образования (учебного процесса) ведического общества. Обычно сказки рассказывались на ночь глядя, когда мозг наиболее нелогичен и вследствие этого более восприимчиво внимание. Дети вместо школы слушали сказки с самого раннего детства, как только могли понимать речь сказителя.
Цифры в сказках появились намного позднее и в основном указывают на систему, это три, шесть, девять, двенадцать голов у Змея Горыныча и тридевятое царство, тридесятое государство, находившееся где-то очень далеко, и так далее.
Недаром в последующие времена, с принятием Русью христианства, сказание сказок осуждалось церковью, приравнивалось к тяжёлому греху, к преступлению против веры.
Как реакция на гонение церковью, сказители стали сказывать сказки, высмеивающие попов. Но, тем не менее, даже цари держали при себе сказочников. Так, у Ивана Грозного были слепые рассказчики. У царя Михаила были сказочники Клим Орефин, Пётр Сапогов и Богдан Путята.
Несмотря на гонение сказочников, сказки продолжали существовать, хотя те ведические сказки сейчас мы не отыщем ни в одной книге. Со временем изменились сюжеты. Русские имена поменялись на иудейские, такие, как Иван, и греческие - Василий, Василиса, появились цари, деньги, арифметика, торговля. В сказках начинает ощущаться кастовое (классовое) расслоение общества. Чёрная кость, мужик – низшая ступень в сказках. Нелогичность сказок и дух оставалась вплоть до наших дней. Мужик мог поцеловать царевну и жениться на ней, залезть коню в одно ухо, вылезти из другого. Несоразмерность форм и размеров в сказках ломают всякие физические представления. Там множество чудес, которые не в состоянии описать ни одна современная наука. Крайне нелогичен и сюжет, сказка может начаться одним, в середине речь идёт совсем о другом, а конец - о третьем. 
В двадцатом веке сказки теряют свою былую популярность, их заменили садомазохистские сказки Чуковского и советские типа дяди Стёпы. В Европе и Америке с приходом мультипликации и кинематографии сказки были вытеснены такими произведениями как «Том и Джерри», «Моряк Папайя» и другими. Где ничего не осталось от ведических времён и, по своей сути, они представляют собой жвачку, что-то вроде в рот положил, а не насытился. Ни о какой мудрости там речи не идёт. Скорее наоборот, они убивают время ребёнка, которое он мог использовать на познавание мира.
Хочешь, я тебе расскажу сказку? - с усмешкой предложил Добрыня.
- Заинтриговал ты меня своими сказками. Давай, рассказывай!
- Слушай:
«Давным-давно жили-были мужик да баба, и был у них сын Вячеслав. Шли годы, мужик с бабой состарились, силы уже не те, что в молодости. Пора бы дела сыну передавать, а Вячеслав ничего по хозяйству делать не хочет. Сколько раз мужик ни говорил сыну, что пора бы заняться делом, да всё без толку.
- Не хочу, батяня, - отвечал Вячеслав, - мне и на лавке неплохо живётся.
Не знал мужик, что ему делать, и вот как-то поднялся сильный ветер. Вышел мужик в поле и крикнул:
- Ветер, помоги мне сына к труду приучить. Непутёвый он у меня, умру, некому за хозяйством будет смотреть.
Ветер отвечает мужику:
- Коль пришёл просить помощи у меня, видать, и правда невмоготу тебе. Добро! Дам я тебе три дня на раздумье, стоит ли твоё желание исполнять. Если всё же не передумаешь, приходи на четвёртый день сюда.
- А что думать, я уже и так знаю, что сына надо к труду приучать!
Ветер ничего не ответил.
Думал мужик три дня и ничего нового не надумал, а на четвёртый отправился он в поле. Только дошёл до того места, где просил ветра о своей просьбе, как грянула гроза, и первая же молния убила мужика.
Сын и баба похоронили его и стали жить дальше. Кормильца не стало, сын за дело отца взялся. А через три года дом новый срубил. Жену-красавицу привёл в тот новый дом. Жили они долго и счастливо».
- А смысл сказки я что-то не уловил, - недоумённо пожаловался я.
- Ничего, уловишь. Ведь суть в сказках в том, что ты сам должен осмыслить её, и не факт, что смысл одной сказки для разных людей будет один и тот же. Каждый сам воспринимает суть в зависимости от своего ведания. Сказка не определенна и в различных условиях может подсказать различные ответы на вопросы, заданные жизнью.
- Вот послушай следующую сказку и не думай ни о каком смысле, думанье тормозит мысль.
«Жили-были старик да старуха. Было у них три сына. Старшего звали Боромиром, среднего - Казимиром, а младшего - Тихомиром. 
Как-то к ним в избу пришла ведьма и говорит:
- Здравствуйте, люди добрые. Шла я к вам издалека, с вестью необычною. Дочь моя Любава - красавица неописуемая, рукодельница на все руки - взрослой стала. Добрый молодец ей в мужья нужен. Но не любит она никого в нашей округе, и отправилась я жениха ей искать. Ходила три года и три дня, пока вашу избу не увидала, и ведаю – здесь жених её живёт, но не ведаю, кого из вас троих она полюбит.
- Не беда, - сказал Боромир, - поедем к ней вместе, и кого из нас она полюбит, тот и женихом ей будет.
- Поехать-то можно, да не увидит она вас. Пока я искала ей доброго молодца, приезжал свататься к ней Кощей Бессмертный. Отказала она извергу окаянному. Осерчал тогда Кощей и наложил на Любаву заклятие страшное: видит она теперь не людей, а чудовищ ужасных. Расколдовать её может только поцелуй того, кого полюбит Любава. А нежели поцелует другой, то смерть ожидает его от её красоты.
Интересно стало братьям: что за девица такая живёт, которая замуж ни за кого не идёт, и какова красота бывает, что убить может. Сели они на коней и поехали с ведьмой к дочери её.
Долго ли, коротко ли, въезжают братья в деревню, а в деревне той на окраине терем стоит. В тереме том у окна девица сидит красоты необыкновенной. Как увидали её братья, онемели. Забыли, что поцелуй с Любавой смертью обернуться может.
Стеганул старший брат коня своего и галопом к окошку поскакал. Спрыгнул с коня и в губы алые девицу целует. Оттолкнула Любава Боромира, взглянула не него глазами ужаса полными. Не смог Боромир этого взгляда выдержать и замертво упал. А красавица в терем убежала. Похоронили братья Боромира под курганом и говорит Казимир Тихомиру:
- Нечего нам делать здесь, тут гибелью пахнет. Поехали домой!
- Поехали.
Сели они на коней и отправились в путь-дорогу. Но, проезжая мимо терема, не удержался Казимир, взглянул на окошко, у которого старший брат дух испустил. Увидал красавицу и не смог с собой совладать. За уздцы потянул, стеганул коня своего вороного, ударил пятками по рёбрам и к окну устремился. Подскочил к терему и поцеловал девицу в губы алые. Оттолкнула Любава Казимира, взглянула на него глазами, ужаса полными. Не смог Казимир этого взгляда выдержать и замертво упал. А красавица в терем убежала.
Закручинился Тихомир. Похоронил брата своего под курганом и отправился было домой. Но подошла к нему ведьма и говорит:
- Не губи, добрый молодец, меня и дочь мою. Один ты остался – ты и жених ей. Поцелуешь – заклятие кощеево рассеется и сам счастлив будешь!
- Ладно.
Подошёл Тихомир к окну и поцеловал в губы алые Любаву. Целует и оторваться не может, больно поцелуй сладок. А когда взглянул на красавицу, то в глазах её любовь узрел. Любава и говорит Тихомиру:
- Возьми меня с собой, буду тебе женой верной, жизни теперь без тебя не вижу!
Сели они на коней и поскакали домой.
Свадьбу сыграли. А затем жили долго и счастливо».