12.05.2019 г., 9:05 ч.  

6_П.Ж.Е. ИСТОРИЯТА (Будимир) 

  Преводи » Проза, от Руски
1012 0 0
180 мин за четене

ИСТОРИЯ
- Ратиборе, - на каква история да вярвам? Излиза, че сме учили не това, което е било в действителност?
- Бъди уверен, древните русини, които са живяли според ведите, не са имали история, - отговори Ратибор, - без съмнение, ставали са интересни събития, но те веднага са били оформяни като устни разкази, митове и приказки.
- Как да не имало история? Нали са водени в древността летописи?
- Абе, и летописи не е имало. Животът  на русите не се е нуждаел в регистрация, записване и памет. Това е бил свободен живот! Свободен и от история. Поради това малко паметници от миналия живот на русините са дошли до наше време. Едва когато се е появила държавността, а после християнство, тези две могъщи регистрационни системи, се е появила историята, като механизъм за контрол върху обществото,  или като механизъм на властта. Както се казва, историята се пише от победителите. Тя може да бъде приподнесена по всякакъв начин с цел да служи на определени цели.
Ведическа Русия няма история. Ведащите хора от миналото и настоящето никога не са се опитвали да се увековечават в аналите на историята. Напротив, старали са се да бъдат колкото се може по-незабелязани. Независимо от това, в докняжевска Русия са ставали събития, намиращи отражение в паметта на народа. И, разбира се, те са били известни на древна Русия. Те е трябвало да бъдат съхранени, но това е ставало не чрез сух разказ или запис по време, дати и място на събитието, а чрез митологични повести, където ясните времеви и пространствени координати са изтрити, и където персонажите не са съответствали на своите реални праобрази. Едва при Княжеска Русия героите на тези повествования са придобили ясно очертани персонален характер. Но... Кои са били персонифицирани? Князете. Тези, които не са били всъщност ведащи. Също в повествованията се срещат и конкретни имена на богатири (на юнаци). Святогор, например, е събирателен образ, и митологичен, подобно на баба яга, Коща безсмъртен, леший, змея Горянин и т.н. Святогор е бил великан, тъй като неговата жена и Илия Муромец се събират в джоба му. А виж Добриня Никитич е напълно реален човек, живял по времето на княз Владимир, и е бил негов чичо.

Сега, историята се пише със строга и точна регистрация, дати, количество участващи в едно ли друго сражение, количеството и имената на убитите, взетите населени места, имената на командирите и т.н.
- Почакай, Ратиборе, а какво ще стане със светлата памет на тези, които за нашия мирен живот са проливали кръв? Помня, бях на десет години, когато посетих във Волгоград Мамаевата могила, там има огромен паметник, пред който гори вечен огън, а на кръглата стена са изписани фамилиите на загиналите във войната. Това не ли добре да се помни?
- А за какво е нужна тази памет?
- Как за какво? Да знаем имената на героите!
- За какво са ти тези имена? Древната мъдрост гласи: "Героите нямат имена". Ти чете ли там, на Мамаевата могила, фамилиите на загиналите?
- Четох, разбира се!
- Какво прочете?
- Ами, само Иванови бяха десетки загинали
- Е, и какво разбра?
- Бях поразен колко много бяха тези фамилии! Само Иванови, Петрови, Смирнови колко са паднали...
- Да, те са дали живота си за свободата на народа, но не за да се помнят, така че политиците да ги споменават в свой интерес. Не за да създават върху праха им идеология. Паметта е знание, а знанието може да бъде тълкувано различно. Много е просто да се проявява грижа за мъртвите.  Много по-сложно е да се даде свобода на живите. Мъртвите са безмълвни. Както се казва "за починалите или добро, или нищо", та по-добре е нищо, отколкото дори добро. Мъртвите не се нуждаят от памет, паметта ги задържа, душите им не могат да достигнат освобождение. (*Мнение на преводача - добрата или неутрална памет има значение за заминалите - те се захранват с енергия от вниманието на живите, и в същото време могат да им помагат--)  Тези души служат на онези, които са ги зарегистрирали. На тези, които са ги изсекли върху камъка.  Ето например Ленин, него го споменават навсякъде. А на теб нужна ли ти е тази памет? Или тя е нужна на ръководителите на ЦК на КПСС?.. А може би на Сатаната?.. Я помисли.    (*мнение на преводача. Паметта - вниманието на много хора върху Една личност е могъщо натрупване на енергия - егрегор или Агрегат - и този агрегат е източник на енергия за тези, които вярват в тази личност--)
 Ние, живеещите тук, сме се отказали от паметта за своите предци. Имаме само митове, които не указват на конкретни лица. Смъртта изравнява всички - и подлеца, и героя. Приживе героят е удостоен със слава, а подлеца заслужава наказание. 

- Но изучаването на историята може да предотврати извършването на същите грешки, които са ставали в миналото!
- Не е така, иначе след първата война не би имало повече войни. На ведащият човек не му е нужна история. Той има на разположение своя собствен опит, запознат е със знанията, и даже с историята, но се опира на ведите.
- Значи, ведащият човек знае историята?
- Да, но той не я създава! Съзнателно унищожава своята лична история и историята на своя род. И напускайки живота, изтрива след себе си следите. За да придобие човек свобода, е необходимо да стане за обществото невидим.
- Как така? - не разбрах аз.
- Никой да не те забелязва.
- Това е невъзможно! За не ме забелязва никой, трябва въобще да не съм сред хората!
- Не е задължително. Невидимостта се достига с помощта на ведането. Ведащият човек и до теб да се намира, няма да го видиш, ако разбира се, той самият не пожелае това. Ведащият човек не оставя следи, и не само там където стъпва, но и в паметта на човека. За ведащия човек принципът на криенето на своето "Аз" е начин за натрупване на жива. В съвременния свят има стремеж към самоизтъкване: "Вижте ме, това съм аз!" В политиката, в бизнеса - навсякъде има хора, които биха желали да се погреят в лъчите на славата. Тези хора влизат в историята. Но! Историята правят не тези хора! Те са само стълбове, маркери във времевото пространство. Ведащият човек никога няма да стане популярен, той може да се покаже, но хората ще го видят не него, а само образа, който той показва.

- Нали над образите на артистите, на политиците се трудят пиари - казах аз, - те също нямат собствен облик.
- Да! Така им придават значимост.

- На системите са необходими осветени от лъчите на славата хора. Системите ги изнасят на показ, правят ги пример за подражание. Създават такива условия, че те да живеят разкошно. Другите хора им завиждат, и се стремят да им подражават. Ето например, холивудските звезди за някаква роля в киното получават милиони долари, а някои от тях не само че нямат актьорско образование, а и английски не знаят добре.  Разбира се, истинските творци на историята се намират в сянка. Света се управлява не от президентите, кралете, парламентите и други политически и държавни структури, а от тези, които никога няма да видим, а ако видим няма да повярваме, че те дърпат конците на властта. Те прекрасно знаят, че славата е бреме. Тя разделя и разпръсква ЖИВАТА на малки парченца. Славата пречи на човека да живее така, както той иска, и го вкарва в чужд образ. Зад всяка знаменитост стои човек, чиито кръг от познати е тесен. Той няма причина да се излага на показ.  Вместо себе си той излага на показ жертвата. 
- Как така? Каква жертва? - не повярвах на ушите си, - жертва за кого?
- Да, да, жертва! Сцени, подиуми, катедри... Това нищо ли не ти говори?
- Искаш да кажеш, че това са жертвеници?
- Олтари, жертвеници, да! Жертвата трябва да бъде привлекателна, именно такава я и правят. Естрадния бизнес е жертвен обряд. Същото може да се каже и за политиката и т.н.
Жертвата е предназначена за системата, за да функционира тя по-нататък. Системата с удоволствие я приема и се храни. Принасящият жертва също се захранва под формата на осъществяване на своите цели. Системата му служи
Самата жертва живее заради славата, т.е. жертвата доброволно се слага на олтара. Нейният живот има за цел всеобщо признание.
 Жертвата трябва да се харесва на всички, което предполага лицемерие и сделка със съвестта.        

- Знаеш ли какво представлява кармата?

- Доколкото знам, това е някакъв причинно-следствен закон, според който за злото понасяш наказание, а за доброто получаваш някаква награда, например под формата на удачни прераждания.

- Добре! Ще ти дам пример. Представи си, да речем, преди две хиляди години, са живяли в съседни горски местности две племена. Ще ги наречем племето на „елените“, и племето на „лосовете“. Живяли са те в горите и са се изхранвали основно с лов, риба и събиране на диви плодове и гъби. В един горещ летен ден, горите, в които живеели „елените“ изгоряли. Племето трябвало да умре от глад. Кокво да прави? Старейшините на племето решили да поискат помощ от съседите, да им позволят те да ловуват в тяхните гори. Събрали дарове, избрали най-уважаваните ловци, и ги изпратили при „лосовете с молба за помощ. Когато стрейшините от племето на „лосовете“ изслушали делегацията на „елените“, отговорили следното: „Бихме се радвали да ви помогнем, но нашите гори са бедни, а и ние самите трябва да живеем. Затова няма да ви пуснем в нашите гори.“

Какво да правят „елените“? Да живеят в степта? Това е равносилно на гибел! И на съвета на племето било решено: Война! Да, разбира се, „елените“ нахлули в чужда територия. Те са знаели това, но не са имали друг изход. На „лосовете“ им се наложило да защитават своите владения, те са разбирали, че това е тяхна исконна земя, тяхната Родина. Ако я дадат без бой – загиват! Започнала война, много хора загинали, но никой не се е запитал, кой е виновен за тези кръвопролития? Ти как мислиш? Кой е виновен за смъртта на хората в тази война?

- „Елените“, разбира се, са виновни, те трябва да носят отговорност, и мисля, че по закона на кармата са я понесли.

- За да се разбере термина „карма“, може да бъде разложен на части, и ето какво ще получим: „к“ – прелог за принадлежност - към, „ар“ – Земя, „ма“ – майка, която ражда. Излиза – към Земята майка принадлежащ – или да се родиш на Земята. Виждаш, колко е просто? Изминал своя    път на Земята, човек няма да се роди вече тук. А ако не го измине – ще се прероди отново. И няма значение, дали по заповеди живееш, дали се молиш на боговете, дали твориш добро или зло. Същността е на друго място. Същността е в твоето ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ,  в разбирането на това предназначение и следването му. Загиналите в боя по време на войната на племената „елени“ и „лосове“ няма да се родят вече на Земята, те са изпълнили своето предназначение, те са се били за живота на своите потомъци. Те са знаели (ведали)  за какво водят бой, за какво умират. Не е имало виновни в тази война, всеки от тях се е бил за необходимо и справедливо дело – за живота на потомъците си!

По-рано, независимо от това, че са се водили постоянно войни, за човека е било по-лесно да излезе от веригата на преражданията. Днес ситуацията е друга. Сега населението на Земята е такова количество, като никога по-рано! Това за какво говори? За едно, хората са престанали да излизат от веригата на преражданията. Те изкуствено са лишени от предназначение. Назови поне една страна, която да се е появила в резултат на мирно съвместно съществуване на хората? Формирането на отделните държави е ставало чрез насилие, войни, поробяване и завоюване на земи. Цялата демокрация, нравствеността, религиите се утвържадават чрез насилие.

В основата на социалнато устройство стои силата! Конституцията, закона, съда – това е само маскиране, видимост на цивилизацията и служи за заблуда на масите. Човек престава да възприема реалността. Той като че заспива. Той се заема с абсолютно странични, безполезни работи. При това му се струва, че е необходим на обществото. В действителност, той е просто потребител. А за това потребление трябва да се плати, и човек плаща с ново прераждане на Земята! Земята се е превърнала в клопка, душите, родени тук, не могат повече да се измъкнат. Планетата е пренаселена. И я чака изтощение.

- Защо става така?

- Има същество, което готви Земята за алтар, а всички живущи на нея за жертви. Той предвкушава грандиозно жертвоприношение, което ще му позволи да стане най-могъщото същество в мирозданието.

- Какво, за Сатаната ли говориш?

- Това е едно от имената му. Милиарди хора, не ведащи, за какво ще загинат, ще дадат живота си за неговия замисъл! А засега той всички пази. Хората за него са като доматите в градината, той и почвата ще натори, и колчета ще сложи, и оранжерия ще построи, и всичко това е заради реколтата, за да има повече за ядене!

- Не ми харесва такава перспектива! – оплаках се аз.

- Не бъди жертва, и ще останеш на Земята да живееш!

- И какво е нужно за това?

- Да станеш сам себе си. Нито християнин, нито мюсулманин, нито езичник, нито будист. Самия себе си!

- Аз и без това не следвам нито една религия. Това достатъчно ли е?

- Разбира се..., че не! Имаш доста зацепки, „опашки“, привнесени в теб от системите. Чрез тях ти си управляем, когато им служиш. За да достигнеш свободата трябва тези опашки да ги отсечеш.
За съжаление, твърде трудно е да се извърши това, чрез тези опашки се храниш, както плода се храни чрез планцетата на бременната майка. Затова се налага да се приложи хитрост - да се научиш да експлоатираш системите в свой интерес. Принципът е прост, щом съществува връзка човек - система, тя трябва да бъде използвана  за достигане на свои цели. В такъв случай системите включват механизмите за безопасност и сами се отстраняват от такъв човек, освобождавайки го от себе си. В резултат на което човекът не губи сили, а лишен от захранването на системата, напротив придобива сили. Това положение му дава възможност да се занимава с тези неща, които му носят радост, и тази нова работа, не обременена от системите му дава допълнителен приток на ЖИВА (или прана, бел. прев.). Такъв човек може да остане в обществото, но системите не са свързани с него, нещо повече, те, ако е необходимо му служат. Всички постъпки стават съзнателни, и за всяка от тях се носи отговорност, всяка постъпка има свои последствия. Постепенно се очертава зоната на интересите, появява се цел в живота. Всякакви действия, не служещи на  тази цел, губят смысл. Своята зона като саван обгръща человека, правейки го незабележим за хората, а впоследствие въобще невидим.  Изчезват такива понятия като добро и зло, хубаво - лошо. Затова пък целия живот се пронизва от вселенски смисъл. Дохожда мъдростта. Хорската суета се възприема като хаос. И макар в началото да е съществувало желание за помощ на нуждаещите се, по-късно разбираш безсмислеността на такова намерение. Мъдрият човек не извършва нито добри, нито лоши постъпки, те са вече извън зоната на неговите действия. Неговите действия са недостъпни за разбиране от еснафите, те са вече под савана. Своята зона е вече затворена. Опашките от системите напълно отпадат. Човекът е вече самодостатъчен и може да живее където иска и както иска. Всичките му желания са подчинени на едно нещо - смисъла на своя живот! Той е станал самият себе си! Без външни влияния. Може ли в такъв случай, такъв човек да стане жертва? Я кажи?
- Едва ли! - съгласих се аз. 

Да се върнем към понятието карма. Привържениците на тази теория твърдят, че бедите се сипят на главите на хората за тяхно добро, че човекът минава през очистване чрез своята карма. Според мен, обаче това е твърде невярно обяснение. В света стават толкова беди, а кармите на хората не само не се очистват, а напротив, отежняват се.  Впълна степен за следващ живот човек може да се събере само при определени условия, като например, осмислената смърт, иначе се ражда не съвсем същия човек, който е умрял и той не може да носи отговорност за миналия живот, тъй като той не е бил в пълна степен негов. Проблемът е още по-широк, всеки човек носи отговорност не само за себе си, а той отработва и кармата на цялото човечество. Хората, живеещи в системите, все повече се отдалечават от своето истинско предназначение, от хармонията с природата и със самите себе си. Цялото мироздание се стреми да поправи ситуацията, включват се механизмите за безопасност. Природата като че говори на хората, „стой – тук е смъртта, тук не бива да се влиза!“ А те продължават да настояват в своя устрем към пропастта, и затова ги убиват, осакатяват, превръщат ги в роботи, на колене ги поставят. Какво трябва да се направи, за да се опомнят хората, да погледнат света с незамътнен поглед? Явно само едно – да им се покаже пагубността на ситуацията, а ако не разберат това, да бъдат изтрити от лицето на Земята…

- Човек е дошъл на този свят за радост, той е изначално самодостатъчен. За съжаление, средата за живот е вече в някаква степен отровна. И тази отрова е създал самият човек.

В беседи и къпане денят измина незабелязано. Независимо от това, че вече едно денонощие не бях ял, глад не изпитвах. Нещо повече, бях забравил за яденето, а само пиех понякога вода от водопада. Не мисля, че в града това би било възможно. Най-вероятно, мястото и водата ме захранваха.

Започнах да се безспокоя, когато започна да се стъмва. Не исках да изкарам още една нощ в студ и без спане.

Да тръгваме, - каза Ратибор, - тук има място, подходящо за нощуване, то ще ти хареше.

Влязохме в тайгата и, след десет минути, се спряхме на място, цялото покрито с мъх.

- Я погледни, какво легло, - окуражаваше ме Ратибор, - лягай и спи.

Трудно ми беше просто да легна. Всеки ден, през целия си живот, преди сън изпълнявах своеобразен ритуал. Приготвях си леглото, събличах се, влизах в леглото, покривах се с одеялото, а тук всичко това го нямаше! Даже в палатката всичко това изпълнявах. Просто да легна и да заспя, за мен беше много просто и необичайно. Независимо от това, постарах се да изпълня указанията на Ратибор. Легнах и заспах. Дали защо бях посвикнал със студа, или защото не бях спал предишната нощ, но се събудих чак на сутринта.

 

Продължение следва

 

Оригинален текст

 

ИСТОРИЯ

- Ратибор, - так какой истории верить? Получается, что нас учат не тому, что было на самом деле?

- Пойми, не было у древних русинов, живших ведами, истории, - ответил Ратибор, - конечно, знаменательные события происходили, но они тут же перекладывались в былины, мифы, сказки.

- Как же не было истории? Велись же в древности и летописи!

- Да и летописей не было! Жизнь руссов не нуждалась в регистрации, записи, памяти. Она была свободна! В том числе и от истории. Именно поэтому так мало памятников прошлой жизни русинов дошло до наших дней. Лишь с приходом государственности, а позднее и христианства, этих двух мощнейших регистрационных систем, появилась история, как механизм контроля над обществом, как механизм власти. Говорят, историю пишут победители. Историю можно преподнести как угодно, для служения определённым целям. У ведической Руси нет истории. Ведающие прошлого и настоящего никогда не пытались запечатлеть себя в анналах истории. Напротив, они проходили по жизни как можно незаметней. Тем не менее, до княжеской Руси, безусловно, происходили значительные события, которые отпечатывались в памяти народа. И, конечно, эти события были достоянием древней Руси. Их надо было сохранить, но делалось это не сухим пересказом или записью времени, даты, местом происшествия, а созданием мифологических повествований, где чёткие временные и пространственные координаты были стёрты, где персонажи не соответствовали своим реальным прообразам. Такие события обретали форму сказаний, сказок, былин, песен. Лишь во времена княжеской Руси герои таких повествований обрели чётко персональный характер. Но... Кто был персонифицирован? Князья. Те, кто не был по своей сути ведающими. Так же в былинах мы встречаем конкретные имена богатырей, в основном еврейской национальности. Лишь Святогор являлся сугубо русским героем. Но сам Святогор в былинах был образом собирательным и абсолютно мифологическим, таким как баба-яга, кощей бессмертный, леший, змей Горыныч и так далее. Святогор имеет явно не человеческие размеры, так его жена и Илья Муромец помещаются у него в кармане. А вот Добрыня Никитич вполне реальный человек, живший во времена князя Владимира, и приходился ему дядей.

Сейчас, история тщательно регистрируется, даты, количество участвующих в том или ином сражении, количество и имена убитых, захваченные населённые пункты, фамилии, национальности военачальников.

- Но постой, Ратибор, а как же светлая память о тех, кто за нашу мирную жизнь проливал свою кровь? Помню, мне было лет десять, когда я был в Волгограде на Мамаевом Кургане, там есть огромный мемориал, посреди которого горит вечный огонь, а на круглой стене тысячи фамилий, тех, кто погиб в сражении за город, за страну, за Родину. И ты хочешь сказать, что они не удостоены памяти своих потомков?

- А для чего нужна эта память?

- Как для чего? Что бы мы знали имена героев!

- Для чего тебе эти имена? Древняя мудрость гласит: «У героев нет имён». Ты там, на Мамаевом Кургане эти фамилии читал?

- Читал, конечно!

- Ну, давай, назови хоть одну!

- Там одних только Ивановых несколько десятков погибших было.

- Так что тебе эти фамилии дали?

- Я был просто поражён количеством написанных фамилий! Только Ивановых, Петровых, Смирновых столько полегло

- Возможно, они отдали свои жизни за свободу своего народа, но не для памяти, не для того, что бы политики спекулировали на их смерти. Не для того, что бы на их прахе создавали идеологию. Память это знание, а знания можно повернуть как угодно, как угодно их использовать. Проще всего проявлять заботу о мёртвых. Можно даже создавать такие грандиозные поражающие воображения мемориалы. Гораздо сложнее дать свободу живым. Мёртвые безмолвны. Говорят: «о мёртвых либо хорошо, либо ничего», так вот лучше ничего, чем даже хорошо. Мёртвые не нуждаются в памяти, память их удерживает, их души не могут обрести  свободу. Их души служат интересам тех, кто их зарегистрировал. Тем, кто высек их на камне в том мемориале. Тому пример душа Владимира Ульянова, того вообще везде вспоминают, его именем названы проспекты, его имя на плакатах, его памятники и бюсты встречаются во всех населённых пунктах СССР. Тебе нужна память о Ленине? Или эта память нужна руководителям ЦК КПСС?...  А может Сатане?... Ты подумай! Те солдаты, фамилии которых ты видел высеченные на стене мемориала, несомненно, герои. Но тогда, во время войны, они были преднамеренной жертвой, посланной для заклания. Такие массовые жертвы можно было избежать. Жертва служит своему жрецу. Поэтому мы, живя здесь, отказались от памяти о своих предках. Мы имеем только мифы, которые не указывают на конкретные лица. Смерть уравнивает всехи подлеца и героя. При жизни герой удостоен славы, а подлец заслуживает кары.

- Но изучение истории может предотвратить в будущем совершение тех же ошибок, что были в прошлом!

- Ты ошибаешься, иначе после первой же войны больше войн не было бы. Человеку ведающему не нужна история. Конечно, он имеет собственный опыт, он знаком со знаниями, и даже с историей, но опирается на веды.

- Значит, ведающий человек знает историю?

- Да, конечно, но он её не создаёт! Он намеренно уничтожает свою личную историю и историю своего рода. И уходя из жизни, стирает за собой следы. Чтобы обрести свободу, необходимо  стать для общества невидимым.

- Как это? – не понял я.

- Чтобы тебя никто не замечал.

- Так это невозможно! Для того чтобы меня никто не замечал, надо уйти вообще из общества!

- Необязательно. Невидимость достигается с помощью виденья или веданья. Ведающего человека ты и вплотную не увидишь, если конечно, он сам того не захочет. Ведающий человек не оставляет следов, и не только там, куда ступает, но и в памяти человека. Для ведающего человека принцип прятанья своего «Я» есть способ накопления живы. В современном мире многие так и норовят выскочить из толпы, крикнуть, - Эй смотрите, это я! Шоу бизнес, политика, коммерция - везде есть те, кто хочет погреться в лучах славы. Эти люди входят в историю. Но! Историю делают не они! Они лишь столбы, метки во временном пространстве. Ведающий человек никогда не станет популярным, он может показаться, но люди будут видеть не его, а лишь образ, который он являет.

- Но над образом актёра, политика, тоже работают имиджмейкеры, - сказал я, - и они тоже являют не свой образ.

- Да! Но без их образа актёр или политик никто! Обычный винтик системы.

Я вспомнил, как видел по телевизору, каким образом накручивали очередную поп певицу. Ей говорили: Ты звезда! Ты крутая! У тебя в ногах тысячи поклонников!

Представляю, какое самомнение культивируют в таких пустышках.

- Системам необходимы обогретые лучами славы люди. Системы выпячивают их, делают примером для подражания. Создают такие условия, чтобы эти люди жили в роскоши. Другие им завидуют, стремятся подражать. Вот примерголливудские звёзды за роль в кино получают миллионы долларов, а ведь некоторые не то, что актёрского образования не имеютна английском-то говорить не могут. Конечно, настоящие творцы истории находятся в тени. Миром правят не президенты, короли, парламенты и другие политические, государственные структуры, а те, кого мы никогда не увидим, а если и увидим, то и не поверим, что нити властвования у этих людей. Они прекрасно понимают бремя славы. Слава растаскивает живу по маленьким кусочкам. Слава мешает человеку жить, человек перестаёт быть собой, он входит в образ славы. За каждой знаменитостью стоит тот, чей круг общения ограничен. Ему не зачем выставлять себя напоказ. Вместо себя он выставляет жертву!

- Что? Жертву? - не поверил я своим ушам, - жертву кому?

- Жертву, жертву! Ты посмотри, как их преподносят. Сцены, подиумы, кафедрыНичего тебе не напоминает?

- Ты хочешь сказать, что это всё жертвенники?

- Алтари, жертвенники, верно! Жертва должна быть привлекательной, их таковыми и делают. Весь эстрадный бизнес есть обряд жертвоприношения. То же самое можно сказать и о политике и о других популистских актах.

Жертву приносят системе, чтобы она работала дальше. Система жертву охотно принимает и питается ей. Приносящий жертву при этом тоже получает подпитку, в виде осуществления своих целей. Система служит ему.

Сама жертва живёт лишь ради славы, то есть жертва добровольно возлагает себя на алтарь. Её жизнь направлена только достижению всеобщего признания. Жертва должна нравиться всем, конечно, это подразумевает лицемерие, сделку с совестью.

Поп культура лишь верхушка айсберга. Всё нынешнее общество следует принципу популярности. Каждый хочет выделиться, стать известным.

- Ты знаешь, что такое карма? - спросил Ратибор меня.

- Насколько я представляю, это некий причинно-следственный закон, по которому за зло несёшь наказание, а за добро получаешь некое вознаграждение, например в виде удачных перерождений.

- Добро! Но вот тебе пример. Представь себе, нускажемдве тысячи лет назад, живут себе по соседству и в мире друг с другом два племениНазовём их племя «оленя» и племя «лося».  Жили они в лесах и кормились в основном охотой, рыбалкой и собирательством. Но в один жаркий год леса, где жили «олени» сгорели. Племя оказалось на грани вымирания. Что делать? Старейшины племени решили просить помощи у соседей, чтобы те позволили им охотиться в их лесах. Собрали дары, выбрали самых уважаемых охотников и отправили их к «лосям» с просьбой о помощи. Когда старейшины племени «лося» выслушали делегацию племени «оленя», то ответили: «Мы бы рады были бы вам помочь, да наши леса скудны, а нам самим жить надо. Поэтому не пустим вас к себе

Что оставалась делать племени «олень»? Идти жить в степь? Так это равносильно гибели! И на совете племени было решено: Война! Да, конечно, «олени» вторгались на чужую территорию. Они это понимали, но иного выхода для себя не видели. «Лосям» пришлось защищать свои владения, ведь они понимали, что это их исконная земля, их Родина. Если они отдадут её без боя - то погибнут! Началась война, много людей погибло, но никому и в голову не приходило спросить, кто же виновен в этой бойне?

А ты как думаешь? Кто виноват в смерти людей на этом примере?

- Конечно, «олени» виноваты, они должны нести ответственность, и думаю, что по закону кармы они её понесли.

- Чтобы понять термин «карма», можно разложить его на части, и вот что мы получим: «к» - предлог принадлежности, «ар» - Земля, «ма» - мать, рожать, рождать. К Земле рождённый или, чтобы для уха звучало лучше - родиться на Земле. Видишь, как всё просто? Пройдя свою стезю на Земле, человек больше здесь не родится. А не пройдя - переродится вновь. И не имеет значения, живёшь ты по заповедям, молишься ли богу, творишь зло или добро. Суть не в этом. Суть в твоём предназначении, в понимании сего предназначения и следовании предназначению. Погибшие в бою воины племён «оленя» и «лося» на Земле уже не родятся, они выполнили свое предназначение, они бились за жизнь своих потомков. Они ведали, за что ведут бой, за что умирали. Не было виновных в той войне, каждый бился за правое дело, за жизнь своих потомков!

Раньше, несмотря на то, что войны велись постоянно, человеку было легче выйти из цепи перерождений. Нынче ситуация совершенно иная. Сейчас население на Земле такое, что за всё время существования человека столько людей не было! О чём это говорит? Да только об одном! Люди перестали выходить из цепи перерождений. Их искусственно лишили предназначения. Назови хотя бы одну страну, которая образовалась в результате мирного сосуществования людей? Образование стран проходило через процесс насилия, войн, порабощения, захвата земель. Вся демократия, вся нравственность, вся религия строится на насилие. В основе всего социального устройства стоит сила! Конституция, закон, суды - это ширма, видимость цивилизации, оболванивание масс, которые скрывают истинное строение общества. Человек перестаёт воспринимать реальность. Он будто погружён в сон. Он загружен абсолютно бесполезными делами. При этом ему кажется, что он необходим обществу. На самом деле он лишь потребитель. А за потребление приходиться платить, и человек платит своим новым перерождением на Земле! Земля превратилась в ловушку, души,   рождённые здесь, не могут больше вырваться. Планета перенаселена. Её ждёт истощение.

- Так почему такое происходит?

- Есть существо, которое готовит Землю под алтарь, а всех живущих на ней в жертву. Он предвкушает грандиозное жертвоприношение, позволившее ему стать самым могущественным существом во всём мировоздании.

- Ты говоришь о Сатане?

- Это одно из его имён. Миллиарды людей, не ведающих, за что они погибнут, отдадут свои жизни за его замысел! А пока он каждого оберегает. Люди для него словно помидоры на огороде, он и почву сдобрит, и подпорку поставит, и тепличные условия создаст, и всё ради того, чтобы урожай был, чтобы побольше съесть!

- Мне не нравится такая перспектива! – пожаловался я.

- Так не будь жертвой, и останешься жить на Земле!

- И что для этого надо?

- Быть самим собой. Ни христианином, ни мусульманином, ни язычником, ни буддистом. Самим собой!

- Я и так не следую ни одной религии. Этого достаточно?

- Конечнонет! У тебя куча хвостов, привитых тебе системами. Через них ты управляем, ты им служишь. Для свободы эти хвосты необходимо обрубить. К сожалению, сделать это практически невозможно, через эти хвосты ты питаешься, словно плод кормится через плаценту беременной матери. Поэтому приходится идти на хитростьнаучится эксплуатировать системы в своих интересах. Принцип прост, раз существует связь человек - система, её надо использовать, добиваясь своих целей. При этом системы включают механизмы безопасности, и сами отстраняются от такого человека, делая его свободным от себя. В результате чего человек не теряет силу, лишившись подпитки систем, а напротив приобретает её. Что даёт возможность заниматься тем делом, которое приносит радость, которое не обременено системами и даёт дополнительный приток живы. Такой человек может оставаться в обществе, но системы его уже не касаются, более того, они по надобности служат ему. Все поступки становятся осмысленными, и за каждый из них несётся ответственность, каждый поступок имеет свои последствия. Постепенно определяется зона своих интересов, вырисовывается цель жизни. Любые действия, не служащие этой цели, теряют смысл. Своя зона будто саваном окутывает человека, делая его для окружающих незаметным, а в дальнейшем и вовсе невидимым. Пропадают такие понятия как добро и зло, хорошоплохо. Зато вся жизнь начинает пропитываться вселенским смыслом. Приходит мудрость. Суетность людей обретает вид хаоса. И если на начальном этапе хочется помочь нуждающимся, то позднее понимаешь пустоту этого намерения. Мудрый человек не совершает ни плохих, ни хороших поступков, они уже вне зоны его действий. А его действия недоступны пониманию обывателей, они уже под саваном. Своя зона замкнута. Те хвосты, что оставались от системы, полностью отпали. Такой человек уже самодостаточен и может жить, где хочет и как хочет. Но все его желания подчинены лишь одномусмыслу своей жизни! Он стал самим собой! Без влияний извне. Можно ли такого человека сделать жертвой? А?

- Вряд ли, – согласился я.

Вернёмся к понятию кармы. Приверженцы теории реинкарнации утверждают, что беды на головы людей сыпятся во их же благо, человек как бы проходит очищение своей кармы. На мой взгляд, это мало что объясняет. В мире происходит столько бед, а кармы людей не только не очищаются, а напротив, отяжеляются. Полностью для следующей жизни человек может собрать себя только в определённых условиях, например, таких как осмысленная смерть, в обратном случае рождается не совсем тот человек, который умер и он не может нести ответственность за прошлую жизнь, так как она не совсем его.

Проблема несколько шире, каждый человек несёт ответственность не за самого себя, а отрабатывает карму всего человечества. Люди, живущие в системах, всё дальше уходят от своего истинного предназначения, от гармонии с природой и самими собой. Всё мировоздание стремится исправить ситуацию, включаются механизмы безопасности. Природа словно говорит людям, «стойздесь смертьсюда нельзяА они лезут, и их убивают, калечат, из них делают роботов, их ставят на колени. Что нужно сделать, чтобы люди опомнились, взглянули на мир незатуманенным взглядом? Видимо, только однопоказать всю пагубность ситуации, а если они не поймут этого, то стереть с лица Земли. Для этого уже всё готово, ещё несколько десятков лет, и начнётся невиданная доселе вирусная эпидемия. Череда землетрясений будет содрогать планету. Мощные цунами зальют побережья. Но население Земли не уменьшится. Люди будут продолжать плодиться и плодиться, перекрывая все потери.

- А что дальше? Так не может продолжаться вечно!

- Дальше? Война с использованием ядерных технологий. В живых останутся те, кто успеет найти гармонию с природой, найти свой путь, своё предназначение. Предупреждения уже есть!

Человек пришёл в этот мир для радости, он изначально самодостаточен. К сожалению, среда проживания для человека, мягко говоря, ядовита. И яд этот человек сам и создал.

За беседой и купаниями день прошёл незаметно. Несмотря на то, что я уже более суток не ел, чувства голода не испытывал. Более того, не вспоминал о еде, лишь иногда пил воду из водопада. Не думаю, что в городе такое было бы возможно. Скорее всего, место и вода подпитывали меня.

Я забеспокоился, когда стало темнеть. Мне не хотелось вновь провести ночь в холоде и без сна.

- Пойдём, - сказал Ратибор, - здесь есть место, подходящее для ночёвки, оно тебе понравится.

Мы зашли в тайгу и, пройдя минут десятьостановились на сплошь покрытом мхом месте.

- Глянь-ка, какая кровать-то, - подбодрил меня Ратибор, - ложись и спи.

Мне сложно было просто лечь. Ведь каждый день на протяжении всей моей жизни, я перед сном проделывал своего рода ритуал. Стелил постель, раздевался, залезал в кровать, накрывался одеялом, а тут всего этого нет! Даже в палатке я всё это проделывал. Просто лечь и уснуть для меня было очень просто и непривычно! Тем не менее, мне ничего не оставалось делать, как последовать указаниям Ратибора. Я лёг и уснул. То ли я уже привык к холоду, то ли дала о себе предыдущая бессонная ночь, но я проснулся только утром.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??