Афанасий Фет - Есен
Как тъжни са и мрачни дните
през есента - беззвучна, хладна!
Каква отмала безотрадна
навяват тягостно в душите!
Но има дни на страстен зов,
когато в златен листопад
горите алени пламтят
край нас в томителна любов.
Мълчи свенливата печал,
едва ли не като излишна,
и гаснейки в богатство пищно
за нищо веч` не й е жал.
Осень (1883)
Как грустны сумрачные дни
Беззвучной осени и хладной!
Какой истомой безотрадной
К нам в душу просятся они!
Но есть и дни, когда в крови
Золотолиственных уборов
Горящих осень ищет взоров
И знойных прихотей любви.
Молчит стыдливая печаль,
Лишь вызывающее слышно,
И, замирающей так пышно,
Ей ничего уже не жаль.
Афанасий Фет
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
