23.10.2016 г., 18:59 ч.  

Айя-София Иван Бунин 

  Преводи
1796 1 3
1 мин за четене

Айя-София
Иван Бунин

Светильники горели, непонятный
Звучал язык, – великий шейх читал
Святой Коран, – и купол необъятный
В угрюмом мраке пропадал.

Кривую саблю вскинув над толпою,
Шейх поднял лик, закрыл глаза - и страх
Царил в толпе, и мëртвою, слепою
Она лежала на коврах...

А утром храм был светел. Все молчало
В смиренной и священной тишине,
И солнце ярко купол озаряло
В непостижимой вышине.

И голуби в нëм, рея, ворковали,
И с вышины, из каждого окна,
Простор небес и воздух сладко звали
К тебе, Любовь, к тебе, Весна!

Света София

Светилниците светеха, изконен 
езикът бе в Свещения Коран, 
четеше шейхът, куполът огромен 
бледнееше в навъсен мрак. 

Размахал крива сабя над тълпата, 
издигна шейхът лик, присви очи, 
изплашена, тя беше му в краката 
и сляпа, мъртва бе, почти... 

А храмът, светнал в утрото, мълчеше 
в свещена и смирена тишина, 
и ярко слънце купола зареше 
в непостижима висина. 

И гълъбите гукаха, летяха, 
и от прозорците високи там
просторът син и въздухът зовяха
към Любовта, към Пролетта!

 

Превод: Красимир Тенев

© Красимир Тенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Явявам се тук с въпрос!?
    " От заник слънце..."
    "...Почиват яростни..."
    Това "От" брои ли се?
    Има минаване от Амфибрахии
    в Анапест!?
    Възможно ли е?!
  • Това са страхотни стихове,които откривам чрез теб!!!!Благодаря!!!Аз обичам да се уча!!!
  • Разкошен стих и превод!
Предложения
: ??:??