Айя-София Иван Бунин
Айя-София
Иван Бунин
Светильники горели, непонятный
Звучал язык, – великий шейх читал
Святой Коран, – и купол необъятный
В угрюмом мраке пропадал.
Кривую саблю вскинув над толпою,
Шейх поднял лик, закрыл глаза - и страх
Царил в толпе, и мëртвою, слепою
Она лежала на коврах...
А утром храм был светел. Все молчало
В смиренной и священной тишине,
И солнце ярко купол озаряло
В непостижимой вышине.
И голуби в нëм, рея, ворковали,
И с вышины, из каждого окна,
Простор небес и воздух сладко звали
К тебе, Любовь, к тебе, Весна!
Света София
Светилниците светеха, изконен
езикът бе в Свещения Коран,
четеше шейхът, куполът огромен
бледнееше в навъсен мрак.
Размахал крива сабя над тълпата,
издигна шейхът лик, присви очи,
изплашена, тя беше му в краката
и сляпа, мъртва бе, почти...
А храмът, светнал в утрото, мълчеше
в свещена и смирена тишина,
и ярко слънце купола зареше
в непостижима висина.
И гълъбите гукаха, летяха,
и от прозорците високи там
просторът син и въздухът зовяха
към Любовта, към Пролетта!
Превод: Красимир Тенев
© Красимир Тенев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това са страхотни стихове,които откривам чрез теб!!!!Благодаря!!!Аз обичам да се уча!!!
-
Разкошен стих и превод!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
" От заник слънце..."
"...Почиват яростни..."
Това "От" брои ли се?
Има минаване от Амфибрахии
в Анапест!?
Възможно ли е?!