Небето е мое
Слънцето изчезна от моя свят
и Луната със звездите изчезнаха от моето небе.
Прибрах се в мрачната стая на тъгата, в
изоставена къща - място на мъка, в самотата.
Слушах как сърцето ми изпомпва,
немощния приток на кръвта ми.
Слушах как сърцето ми бие,
отзвукът от празното пространство.
Нещо се движи в празнотата,
нещо се приближи.
Някой ми каза за бъдещите ми дела,
прошепна ги тях в ухото ми.
Небето се раздвижи,
светлините на космоса пламнаха.
Под краката ми
жизнената земя започна да диша.
Небето е мое,
мечът е мой,
съдбата е моя,
чудото е мое, мое.
От стомана направих меча на Господаря,
Разцепва камък, надвисва планини.
От мрака стъпих
върху път от звезди.
Sky Is Mine
From my world the sun faded
And the moon from my sky was gone with stars
I came home to a bleak room of sorrow
Forsaken house, place of grief, in solitude
I listened to my heart beating
The faint rush of my blood
I listened to my heart beating
The echoes from space
Something moving in the emptiness
Something drew me near
Someone told me of my future deeds
Whispered them in my ear
The sky stirred
The lights of space flared
Beneath my feet
The living earth started to breath
This sky is mine
This sword is mine
This fate is mine
This miracle, mine
From steel I made the master's sword
Cleaving stone, cliff a mountain
From darkness I stepped
Onto the paths of stars
© Стефка Манчева Всички права запазени