Небето е мое

Слънцето изчезна от моя свят
и Луната със звездите изчезнаха от моето небе.

Прибрах се в мрачната стая на тъгата, в
изоставена къща - място на мъка, в самотата.

Слушах как сърцето ми изпомпва,

немощния приток на кръвта ми.
Слушах как сърцето ми бие,
отзвукът от празното пространство.

Нещо се движи в празнотата,
нещо се приближи.
Някой ми каза за бъдещите ми дела,
прошепна ги тях в ухото ми.

Небето се раздвижи,
светлините на космоса пламнаха.
Под краката ми
жизнената земя започна да диша.

Небето е мое,

мечът е мой,

съдбата е моя,

чудото е мое, мое.

От стомана направих меча на Господаря,
Разцепва камък, надвисва планини.
От мрака стъпих
върху път от звезди.

Sky Is Mine

From my world the sun faded

And the moon from my sky was gone with stars

I came home to a bleak room of sorrow

Forsaken house, place of grief, in solitude

I listened to my heart beating

The faint rush of my blood

I listened to my heart beating

The echoes from space

Something moving in the emptiness

Something drew me near

Someone told me of my future deeds

Whispered them in my ear

The sky stirred

The lights of space flared

Beneath my feet

The living earth started to breath

This sky is mine

This sword is mine

This fate is mine

This miracle, mine

From steel I made the master's sword

Cleaving stone, cliff a mountain

From darkness I stepped

Onto the paths of stars