Used to
You used to talk to me like
I was the only one around
You used to lean on me
The only other choice was falling down
You used to walk with me like
We had no where we needed to go
Nice and slow
To no place in particular
We used to have this figured out
The nights were clear for the first time that I'd see
We used to have this under control
We never thought we used to know
At least there's you
And at least there's me
Can we get this back?
Can we get this back?
To how it used to be
I used to reach for you
I got lost along the way
I used to listen
You always had the just right thing to say
I used to follow you
Never really cared where we would go
Fast or slow
To anywhere at all
We used to have this figured out
The nights were clear for the first time that I'd see
We used to have this under control
We never thought we used to know
At least there's you
And at least there's me
Can we get this back?
Can we get this back?
To how it used to be
I look around me
And I want you to be there
Cause I miss the things that we shared
Look around you
It's empty and you're sad
Don't you miss the love that we had?
You used to talk to me like
I was the only one around
The only one around
We used to have this figured out
The nights were clear for the first time that I'd see
We used to have this under control
We never thought we used to know
At least there's you
And at least there's me
Can we get this back?
Can we get this back?
To how it used to be yeah
To how it used to be
To how it used to be yeah
To how it used to be
To how it used to be
Свикнахме
Говореше ми,
все едно наоколо нямаше никой друг.
Разчиташе на мен,
все едно нямаше към кого да се обърнеш.
Разхождаше се с мен,
все едно нямаше нужда да ходим никъде,
бавно и приятно,
безцелно.
Осъзнавам,че свикнахме с това.
Осъзнавам, че нощите бяха ясни, за първи път.
Свикнахме, да е така.
Не мислехме, че ще свикнем, знам.
И ето, сега ти си там,
а аз съм тук.
Можем ли да върнем нещата,
както бяха преди?
Достигнах до теб,
но се изгубих по пътя.
Слушах те,
ти винаги знаеше, какво да кажеш.
Следвах те,
без да ме интересува къде отиваме,
бавно или бързо,
навсякъде.
Осъзнавам,че свикнахме с това.
Осъзнавам, че нощите бяха ясни, за първи път.
Свикнахме, да е така.
Не мислехме, че ще свикнем, знам.
И ето, сега ти си там,
а аз съм тук.
Можем ли да върнем нещата,
както бяха преди?
Оглеждам се,
и ми се иска да си тук.
Защото ми липсват нещата, които споделяхме.
Огледай се,
Сама си и си тъжна.
Не ти ли липсва любовта ни?
Говореше ми,
все едно, наоколо нямаше никой друг.
Никой друг.
Осъзнавам,че свикнахме с това.
Осъзнавам, че нощите бяха ясни, за първи път.
Свикнахме, да е така.
Не мислехме, че ще свикнем, знам.
И ето, сега ти си там,
а аз съм тук.
Можем ли да върнем нещата,
както бяха преди?
Както бяха преди.
Както преди.
© Едно Момиче Всички права запазени