Ако не си единствената, защо тогава моята душа се чувства толкова щастлива днес?
Ако не си единствената, защо тогава моята ръка допълва твоята по този начин?
Ако не си моя, защо тогава твоето сърце отвръща на моя повик?
Ако не си моя, ще имам ли силата да остана?
Никога не съм знаел какво ще донесе бъдещето.
Но аз знам, че си тук с мен, сега.
Ние се справим.
И аз се надявам, че ти ще си единствената, с която ще споделя живота си.
Не искам да си отида, но не мога да го приема, не разбирам.
Ако не съм направен за теб, защо тогава моето сърце ми казва, че съм?
Има ли начин, да остана в прегръдките ти?
Ако аз не се нуждая от теб, защо тогава плача в леглото си?
Ако не се нуждая от теб, защо тогава името ти отеква в моята глава?
Ако не си за мен, защо тогава разстоянието отнема от живота ми?
Ако не си за мен, защо тогава мечтая за теб, като за моя съпруга?
Не искам да знам, защо си толкова далеч.
Но аз знам, че това е повече от истина.
Ще се справим.
И се надявам, че ще си единствената, с която ще споделя живота си.
Иска ми се ти да си единствената, с която бих умрял.
И се моля ти да си единствената, с която ще сътворя дом.
Надявам се, че ще те обичам през целия си живот.
Не искам да си отида, но не мога да го приема, не разбирам.
Ако не съм направен за теб, защо тогава моето сърце ми казва, че съм?
Има ли начин, да остана в прегръдките ти?
Защото ми липсваш, ти, тялото ти, и душата ти, толкова силни, че спират дъха ми.
И аз те поемам в сърцето ми и са моля да имам силата да остана днес.
Защото те обичам, без значение дали е грешно, или не.
И си мислех, че не мога да бъда с теб довечера.
Знаеш, че сърцето ми е твое.
Не искам да си отида, но не мога да го приема, не разбирам.
Ако не съм направен за теб, защо тогава моето сърце ми казва, че съм?
Има ли начин, да остана в прегръдките ти?
© Теодора Петрова Всички права запазени
Поздрави