Първо самата песен - https://www.youtube.com/watch?v=0j_TylPpse0

Оригиналния текст:

Время рвет на куски, каждый день -это крик
И только звоном в ушах растворяется миг
И если все хорошо, то ты услышишь свой смех
Это время хохочет, закинув голову вверх
Если что-то не так, слезою сдавленный стон
Песчинкой ляжет на дно, потоком мутных времен
А иногда лишь только время и пустота
Ничего не происходит, тишина
Тишина тссс тихо тихо тихо
Тишина
Тишина тссс
Я слышу шепот ее губ, тонкий запах духов
Я слышу шорох платья и звуки шагов
Когда она спит, я слышу то, что ей снится
Я даже слышу как она поднимает ресницы
И если вдруг она в подушку ночью тихо заплачет
Я сосчитаю сколько слез от меня она прячет
А сейчас ее нет, она куда-то ушла
И ничего не происходит, тишина
Одиночество пугает и берет меня в плен
Я слышу тихий скрежет кровеносных систем
Сердце бьет по голове огромным молотом боли
И разъедает глаза от выступающей соли
Я считаю секунды, я считаю часы
Я жду того, кто должен принести тишины
И он приходит с пакетом, в котором прячется зима
Вода, ложка, вата и тишина
Тишина тссс тихо тихо тихо
Тишина
Тишина тссс
Я не слышу, что хочу, а слышу то, что придется
Время мое только стонами льется
И с каждым часом эти стоны становятся тише
А иногда бывает так, что я совсем их не слышу
И я не слышу шагов чего-то страшного рядом
Но очень скоро с этим встречусь я блуждающим взглядом
И кончится время, а вместе с ним пустота
Остается только одна тишина
Тишина тссс тихо тихо тихо
Тишина
Тишина тсс

Поетически превод:

Времето ме разкъсва, всеки ден е нов вик.

И мигът се разтваря в ушите със екот.

Ако тук си добре – ще чуеш смеха си.

Всъщност времето се смее само към небето.

Ако не си добре, просълзеният стон

ще потъне сред сълзите на времената.

А друг път остава само едното време,

нищо няма да се случи... само тишината...

Тишина... Тсссс, тихо, тихо, тихо....

Аз чувам – устните шепнат, полъхва парфюмът,

полата й шумоли и стъпки се чуват.

Аз чувам нейния сън, когато тя спи,

дори чувам как повдига клепачите си.

Ако случайно си крие нощем тихо сълзите,

аз ще преброя колко от тях ще са скрити.

Но сега тук я няма, тя си тръгна сама.

И нищо не става. Тишина...

Самотата ме плаши, сега съм пленен.

Чувам как кръвта скърца по моите вени.

Сърцето бие с тежък чук по мойта глава,

сол разяжда очите ми насълзени.

Отброявам секунди, после пък часове,

чакам някой тишината да ми донесе.

Той ми носи малко зима, памук и вода,

лъжица - и това е... Тишина...

Чувам не каквото искам, а каквото дошло.

Мойто време се лее на стонове само.

С всеки час те заглъхват, все по-тихо ги чувам,

а понякога просто всичко е нямо.

Аз не чувам как стъпва нещо страшно до мен,

но очаквам го скоро, чука ми на вратата.

Ще свърши времето бързо и празнотата

и ще остане едно – тишината...

Филологически превод:

Времето ме разкъсва на парчета, всеки ден е вик.

Само като пищене в ушите се разтваря мигът.

И ако всичко е наред, ще чуеш своя смях.

Просто времето се смее, обърнало глава нагоре.

Ако нещо не е наред, разреденият със сълза стон

ще падне като песъчинка на дъното в потока на смътните времена.

А понякога го има само времето и пустотата,

нищо не се случва.

Тишина...

Тихо, тихо, тихо – тишина....

Чувам шепота на устните й, тънкия мирис на парфюм,

чувам шумоленето на роклята и звука от стъпките.

Когато тя спи, аз чувам какво сънува,

дори чувам как тя си повдига клепките.

Ако случайно заплаче нощем тихо във възглавницата,

ще преброя колко сълзи тя крие от мен.

Но сега я няма. Тя отиде някъде.

И нищо не се случва.

Тишина...

Самотата ме плаши и ме хваща в плен.

Чувам тихото стържене на кръвоносните системи.

И сърцето ме бие по главата с огромния чук на болката,

очите ми се разяждат от извиращата сол.

Аз броя секундите, аз броя часовете,

аз очаквам онзи, който трябва да ми донесе тишината.

И той идва с пакет, в който се крие зимата,

водата, лъжицата, памукът

и тишината...

Не чувам, каквото искам, а каквото се случи.

Времето ми се излива само в стонове.

И с всеки час тези стонове стават по-тихи.

А понякога изобщо дори не ги чувам.

Не чувам стъпките на страшното до мен,

но много скоро ще го срещна с блуждаещия си поглед.

Ще свърши времето, с него и пустотата.

И ще остане единствено тишината...