/Спомен/
/превод от латински/
Ex vecro avodes memoria,
ex venmo solo exalo,
vestonium calipia - est verde amonia,
in hyacintho caelum,
e arce ubi usus vivere mea.
Aenis vea vestonis,
evrea inma viver dis - domus meus
procul hinc, procul hinc aeonis,
e non potest videre. .
Est memoria,
habeo velit - velim me redirent
et non revertemur.
Ex memoria mea,
et non revertemur,
aenis inma ego vive dies - domus meus,
procul hinc aeonis, e non potest videre.
***
Един спомен само ми остана,
едничък и сам, който да ми напомня
красивата картина на дома.
Все още виждам -
синьото небе и вечнозелената трева,
и замъка стар, в който някога живях.
И скърцащият звук на отварящата се порта
още помня, и широкия простор - там, в моят дом,
дома, който струва ми се толкова далечен,
че не мога да го видя вече.
Едничък спомен имам.
Как иска ми се да се върна
и никога да не си тръгна.
Остана ми един единствен спомен,
който никога не ще се върне,
който винаги в мене ще живее,
онзи спомен, за моят дом -
домът, който не ще видя повече.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
Това ме мотивира да продължа и за напред. Усмивка!