Душа на обществото лошо бях
Владимир Висоцки
Душа на обществото лошо бях
и мога да ти кажа днес,
че имената ми и прякора
ги знаят всички в МВР.
В мен влюбена бе нашта улица
и гаровата махала.
От мене се интересуваха
но пет пари не давах аз.
А свой човек бях със джебчиите,
свой и със "нощните орли"
и шефът в нашата милиция
от мен не можеше да спи.
Аз никога не съм се мъчил и
без бизнес аз не съм скучал.
Но някой там веднъж закучи се, случи се.
Накисна ме и изгорях.
Началникът там беше невежлив.
На разпити привикван бях.
А на въпросите приветливо
и скромно отговарях аз.
Не съм забъркан със покойници
И своята съдба щадях.
А нощно време спях спокойно
и нищо не сънувах аз.
Но делото не бе отложено.
Присъдата е вече факт.
Там - всичко по закон положено
плюс пет - от прокурора дар.
А адвокатът ми пледираше
за моя толкоз весел нрав.
Тавана прокурора искаше
и според мен не беше прав.
И оттогава просто заскучах
и творчеството свое спрях.
Защо да съм душа на общество
което си е без душа.
Превод от руски език: Емил Петров-2003г
Владимир Высоцкий
Я был душой дурного общества,
И я могу сказать тебе,
Мою фамилью, имя, отчество
Прекрасно знали в КГБ.
В меня влюблялася вся улица,
И весь Савеловский вокзал,
Я знал, что мной интересуются,
Но все равно пренебрегал.
Свой человек я был у скокарей, скокарей,
Свой человек у щипачей,
И гражданин начальник Токарев, падла Токарев
Из-за меня не спал ночей.
Ни разу в жизни я не мучился
И не скучал без крупных дел,
Но кто-то там однажды скурвился, ссучился
Шепнул, навел и я сгорел.
Начальник вел себя не въедливо,
Но на допросы вызывал,
А я всегда ему приветливо
И очень скромно отвечал.
Не брал я на душу покойников
И не испытывал судьбу,
И я, начальник, спал спокойненько,
И весь ваш МУР видал в гробу.
И дело не было отложено
И огласили приговор,
И дали все, что мне положено,
Плюс пять мне сделал прокурор.
Мой адвокат хотел по совести
За мой такой веселый нрав,
А прокурор просил всей строгости
И был, по-моему, неправ.
С тех пор заглохло мое творчество,
Я стал скучающий субьект,
Зачем же быть душою общества,
Когда души в нем вовсе нет.
© Емил Петров Всички права запазени