УСТАЛОСТЬ
Елена Курелла
Тебе так душно, скучно и темно –
Ты слышишь только вен своих биенье.
Посмотришь в запотевшее окно...
– Как смутно, зыбко всё... – подумаешь с томленьем
И тяжело вздохнёшь: – Не всё ль равно?
Биенье вен... А если тишина?
Нащупаешь в запястье пульс в сомненье
И вновь вздохнёшь: „Стучит... И не видна
Черта... Конец...” Чего? Безверья и забвенья?
Усталости? Так пей её до дна!
Ну всё, довольно, просто отдохни,
А утром, влагу со стекла стирая,
В мороз и солнце сердце распахни
И ахни: „Боже! Боже, красота какая!”
Давай, приляг - и просто отдохни.
УМОРА
Елена Курелла
Тъй душно ти е, скука и тъма –
и чуваш само пулса в свойте вени.
Поглеждаш в запотените стъкла
– как вяло е и смутно – с мъка шепнеш
и тягостно въздъхваш – Все e таз!...
На вени пукот. После… тишина…
Напипваш пулса си на китката в съмнение
и пак въздъхваш „Бие!... Да! Не знак
последен е!” Навярно ступор е, безверие...
Умора?... Да! До дъно я изпий!…
Е, стига толкоз, просто отдъхни!...
На сутринта изтривайки стъклата,
навън поглеждайки, сърцето разтвори
и си кажи :„О, Боже! Красота!”…
След туй легни си и заспи в кревата…
Превод: Д. Ганев
© Димитър Ганев Всички права запазени