14.11.2019 г., 17:27 ч.  

Епилог (Сънят на глупаците_Будимир) 

  Преводи » Проза, от Руски
1171 0 0
9 мин за четене

Епилог

Аз съм човек като повечето хора, живеещи на нашата планета. И моята задача е да предам мъдростта на ведическата цивилизация на всички нас. Тук аз изпълнявам ролята на преводач между ВЕДАЩИТЕ* (* - знаещите) и не-ведащите хора. Книгата прокарва идеята, че не са нужни посредници между природата и хората, и аз не искам да съм такъв, а от все сърце желая да свържа хората и природата директно и в това виждам своята цел.

Написах тази книга и не мога да кажа със сигурност как трябва да се отнася човек към нея, но съм сигурен в едно - не като към догма. Не се изисква да вярвате в думите, написани тук, дори при положение, че всичко е вярно. Най-вече не бих искал работата ми да се превърне в инструмент на Сатаната, което е възможно, той отлично оперира със знанията. Целта ми е да дам на хората свобода от него, но само моите книги не биха се справили с това. Човек трябва да прегледа своя живот, и да разбере как сега живее, и как би трябвало да живее, за да се научи на щастлив живот.

Моята книга на първо време ще помогне на неколцина, на тези, които с ВЕДАНЕТО си вече са стигнали до изложеното тук разбиране, и са утвърдили по този начин своето виждане за света. Препоръчвам на останалите да се съмняват във всяка дума, написана тук.

Знанието идва отвътре, а не чрез книги, въпреки че може би някой ще може да се вгледа, благодарение на книгата, вътре в себе си, и да започне да ВЕДА (т.е. - да знае).
Ето защо бих ви посъветвал да четете книгата по-скоро като фантазия, и да не се притеснявате, а след това ... може би ... някой ден ... ще разберете... Или може би пък не. Но това ще бъде ваш избор!

Първата ми книга се оказа материалистична и прекалено аритметична, но тази аритметичност е смислена и тя не служи на целите на Сатана, аз съм наясно с това. Това беше направено с цел да може написаното да бъде разбрано от повече читатели. С него възнамерявам да засея зърното на съмнението към света, в който живеем сега. Именно чрез съмнението по-скоро ще постигна резултат, отколкото чрез информацията или знанието.

Думата "книга" от старославянския език се превежда като "движение към нищо". "К"- към - означава насочване към нещо, "ни - означава не, или нищо, а "га" - значи движение, ходене. Така че, четейки книги, ние не стигаме до нищо, а само задоволяваме предполагаем (фалшив) информационен и емоционален глад. Но, за съжаление, другите канали за насочване на мислите за милиони хора са блокирани. Хората са станали нечувствителни към истинските, директните канали на мисълта.

Книгите правят автора анонимен, той не се вижда, невъзможно е да се говори директно с него. Не знаем неговите (други) мисли, или начина му на живот. Но как можеш да се довериш на някого, когото не познаваш?
А авторите използват тази анинимност, те представят нещата в идеална светлина, и хората започват да вярват на книгите. Забравят, че авторите са същите хора като тях, с редица недостатъци и слабости. И, може би, авторите поучават в книгите си поради това, че самите те не са могли да реализират знанията си. И може би те решават задачи, които не са наши задачи. Но да предположим, че имате в ръцете си книгата, от която се нуждаете, дори тогава трябва да я четете между редовете и, на първо място, трябва да се опитате да почувствате самия автор, какво иска той да предаде? Да почувствате неговите знания, чувствата, и неговата ЖИВА! 

На първо време смятам да публикувам четири книги. Чрез тях искам да създам мощен образ на свободното общество. Този образ трябва да може да противостои на образа, създаден от Сатана.

Успоредно с това, искам да обединя група сътрудници - хора с мощна ЖИВА. Това ще бъде гръбнакът на свободното общество, което ще се занимава с конкретизирането на образите.

Първият етап от създаването на свободно общество не може да бъде отделен от съществуващите системи. Невъзможно е веднага да изоставим парите, държавата, дрехите и други атрибути от нашия живот. Нашата психика и нашето тяло са вече променени, и моментален преход към качествено различен стандарт на живот би бил смъртоносен. Освен това общественото мнение не е готово за прехода към по-качествени условия на живот. Трябва да се работи усилено, за да се променят сегашните условия. Но в масите от хора, съществуват вече онези малцина, които имат готовност за еволюционни промени. Тези хора биха могли да създадат местен център за свободен живот. Струва ми се, че това би било малко село някъде в дълбоката провинция на Русия, далеч от повечето системи. В това село ще се формира група, способна да създава мощни мисловни образи, и тази група ще бъде съставена от най-силните духом хора. Тази група ще започне да създава скелета на новото общество. Тя ще го създаде мисловно, колективно, като същевременно ще променя енергетиката на планетата, обхващайки мнозина със своята идея. Не директивите, не разпорежданията, не конституцията, а светлата мисъл ще регулира всички процеси в такова едно общество. В резултат на всичко това можем да стигнем до хармонията и щастието.

 

КРАЙ на книгата

 

Оригинален текст

 

ЭПИЛОГ

Я являюсь таким же человеком, как и большинство людей, населяющих нашу планету. Но передо мной стоит задача донести мудрость ведической цивилизации до нас с вами. Будь я святым, божественным, то не смог бы общаться с вами. Меня невозможно было бы понять. Мы говорили бы на разных языках. Да и, возможно, не общались бы вовсе. Здесь я выступаю в роли переводчика между ведующими и неведующими людьми. В книге говорится о ненужности посредников между природой и людьми, я также не хочу быть им и всей душой желаю соединить людей и природу напрямую и в этом вижу свою цель.
Я написал эту книгу и не могу однозначно сказать, как надо к ней относится, но в одном уверен - не как к догме. Нельзя верить ни одному слову в ней, даже если это всё правда. Больше всего мне бы не хотелось, чтобы мой труд стал орудием Сатаны, а это реально, он мастерски оперирует знаниями. У меня цель дать свободу людям от него, одни мои книги с этим не справятся. Необходимо осмысление того, как мы живём и как нужно жить, чтобы жить счастливо.
Книга моя на первом этапе поможет немногим, тем, кто своим веденьем уже пришёл к тому, что здесь написано и укрепился в своём мировоззрении. Остальным рекомендую усомниться в каждом написанном здесь слове.
Веденье приходит изнутри, а не через книги, хотя, возможно, кому-то удастся через книгу взглянуть внутрь и начать ведать.
А так читайте как фантастику и не забивайте себе голову, и тогда… возможно… когда-нибудь… А может быть, и нет. Но это будет ваш выбор!
Моя первая книга получилась материалистична и чрезмерно арифметична, но эта арифметичность осмысленна и не служит целям Сатаны, я отдаю в этом себе отчёт. Сделано это было для того, чтобы её возможно было понять большинству читающих. Ею я намереваюсь посеять зерно сомнений к тому миру, где мы сейчас обитаем. Именно через сомнения, а не через знания.
Слово «книга» с древнеславянского языка, переводится как «движение ни к чему». 
К – направление к чему-либо, ни – нет, ничего, га – идти. Так оно и есть, читая книги, мы ни к чему не приходим, а удовлетворяем свой ложный информационный и эмоциональный голод. Но, к огромному сожалению, другие каналы к мыслям миллионов людей перекрыты. К истинным непосредственным каналам люди стали нечувствительны.
Книги делают автора анонимным, его не видно, с ним невозможно поговорить непосредственно. Мы не знаем его мысли, образ жизни. Как можно верить тому, кого не знаем?
А авторы этим пользуются, они идеализируют себя, и книгам начинают верить. Мы забываем, что авторы - такие же люди, как и мы, с массой недостатков и слабостей. И, возможно, учат они оттого, что сами не смогли реализовать свои знания. А возможно, решают задачи, с которыми нам не по пути. Но, допустим, в руках у нас та книга, что нам необходима, тогда читать её надо между строк, и, прежде всего, нужно попробовать прочувствовать автора, что он хотел передать? Знания, чувства, живу?
На начальном этапе я намереваюсь издать четыре книги. Посредством их я хочу создать мощный образ свободного общества. Этот образ должен быть в состоянии противостоять образу Сатаны.
Параллельно этому я собираюсь сплотить группу соратников – людей с мощной живой. Это будет костяк свободного общества, который будет заниматься конкретизацией образов. Создавая их и посылая в определённые уголки планеты, влияя ими на геополитику через конкретных действующих лиц в аппаратах власти. Причём это ни в коем случае не будет подчинение их воле себе, напротив, мы будем делать всё от нас зависящее, чтобы показать им истину, на кого они работают, какие задачи решают и какие исполняют роли.
Первый этап создания свободного общества не может быть оторван от ныне действующих систем. Невозможно сразу отказаться от денег, государства, одежды и других атрибутов нашей жизни. Наша психика и наше тело были изменены, и мгновенный переход на качественно другой уровень жизни смертельно опасен. Более того, и общественное мнение не готово для перехода на более качественные условия жизни. Необходимо потрудиться, чтобы изменить его. Но в массе есть те немногие, кто уже готов к эволюционным изменениям. Эти люди первые создадут локальный центр проживания для свободных людей. Мне видится, что это небольшой посёлок где-то в глубинке России, вдали от большинства систем. В этом посёлке из самых сильных духом людей выделится группа, способная творить мощные мыслеформы. Именно эта группа начнёт творить остов грядущего общества. Она будет творить его в мыслях коллективно, меняя при этом энергетику планеты, захватывая своей идеей и силой мысли миллионы людей. Не директивы, не приказы, не конституция, а светлая мысль будет регулировать все процессы в обществе. В результате чего мы в состоянии будем прийти к гармонии и счастью.

                                        2002-2003 год.
КОНЕЦ

 

© Леснич Велесов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??