Гравитация на поезията - (I.Osmanbašić, B.i H.)

ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА

         /Превод от босненски/

Ако аз си тръгна от поезията

-дали поезията ще се откаже от мен?

Ако зрението ми  замръзне в мен

-дали ще се замразя във зрението?

Ако пропастта във времето

няма дъно

-колко време ще продължи полета

през  мъглата на копнеж?

Достатъчно голям

е достатъчно малък -

че структурата на молекулата

съживява света  -

СТИХ

пламти

в бурята на вдъхновение,

на ръба на разгорещените светове,

в очакване

на герои и събития,

на парцел и писъци,

и комбинация от обстоятелствата

по делото,

носи крилата на гравитацията на поезията,

продължава полета

- където всяко име има своето значение,

защото думите са просто цепeници,

те ще получат размерите на смисъл,

 пламтяща огън метафора –

която блести в ядрото на зрението,

сформирана от поетика.

-която тъче мрежа опъната:

между сън и реалност,

между живота и смъртта,

между апатия и песни,

между поражението и победата,

прави ясно разграничение

между лятото и есента

- крилата и бездната.

Завръщайки се в миналото,

пространство грее светлината на паметта,

цветове танц песен примамват,

привлечени от небесната власт,

от поетичната сила на гравитацията,

топене на границите между познатото и непознатото -

преодоляването на епохата,

мощната люлка на крилете на вдъхновението,

вземане на единството,

непримирими противоречия,

магнетизъм   знания,

отварянето на нови вратички

по протежението на времето,

където  извор на съкровища е чудесният свят

- това, което не се вижда,

 добър диапазон от незаменими взаимодействия.

Грввитацията на поезията

регенерира зрението на човешкото творение,

магията на небесното раждане,

кипящото стих прозрение.

GRAVITACIJA POEZIJE

    Аутор: Ibrahim Osmanbašić , Sarajevo,BiH

Ako se ja odreknem poezije
- da li će se poezija odreći mene?
Ako se vizije zaledi u meni
- da li ću se ja zalediti u viziji?

Ako ponor u vremenu
nema dna
- koliko će trajati let
kroz izmaglicu čežnje?

Dovoljno velik'
dovoljno mal' -
da u strukturi  molekule
oživi svijet -
STIH
plamti
u oluji nadahnuća
na rubu uzavrelih svijetova
čekajući
na likove i događaje
na fabule i kliktaje
i splet okolnosti
da kroz slučaj,
nošen krilima gravitacije poezije,
nastavi let
- kojem je svako ime suvislo
jer riječi su samo cjepanice
što dobivaju dimenzije značenja
goreći u vatri metafore -
što obasjava
nukleus vizije,
sazdane od niti poetike
- što mrežu plete
razapetu:
između jave i sna
između života i smrti
između mrtvila i pjesme
između poraza i pobjede,
čineći jasnu razliku
između leta i pada
- krila i bezdana.

Vraćajući se kroz minulo vrijeme
prostor obasjava svjetlo sjećanja
dok boje plešu mameći pjesmu
privučene nebeskom snagom
poetske gravitacije -
topeći granice znanog i neznanog
premošćavajući epohe
snažnim zamasima krila nadahnuća
čineći jedinstvo
nespojivih kontradiktornosti
magnetizmom spoznaja
otvarajući nove procijepe
duž prostranstva vremena
odakle izviru dragulji čuđenja svijetu
- čemu se ne može sagledati
spektar dobrobitnih interakcija.

Gravitacija poezije
regeneriše ljudsku kreaciju vizija
čarolijom nebeskog rađanja
uzavrelog stiha spoznaje.