Heinrich Heine: Buch der Lieder Lyrisches Intermezzo
XLII
Mein Liebchen, wir saßen beisammen, Traulich im leichten Kahn. Die Nacht war still, und wir schwammen Auf weiter Wasserbahn.
Die Geisterinsel, die schöne, Lag dämmrig im Mondenglanz; Dort klangen liebe Töne, Und wogte der Nebeltanz.
Dort klang es lieb und lieber, Und wogt' es hin und her; Wir aber schwammen vorüber, Trostlos auf weitem Meer.
|
Хайнрих Хайне: Книга на песните Лирично Intermezzo -------------------------------------------
XLII
Любима моя, в лека лодка седяхме с теб един до друг и плувахме в една посока по водния безкраен път.
Но остров призрачен изникна под гланца лунен на нощта. Мелодия от него плисна, а в танц се люшкаше мъгла.
Любими тонове звъняха, залюшкахме се двама с теб. Ала не спряхме, продължихме. Морето мамеше напред.
|
© Нели Господинова Всички права запазени
Всъщност и в преводите има доста субективизъм, но това пак си е мое мнение.