20.01.2023 г., 7:23 ч.  

"Историята на Паршек" Глава 21 1983 г. 

  Преводи » Проза, от Руски
507 0 0
73 мин за четене
"Историята на Паршек". Книга Трета. 

 От преводача

Порфирий Корнеевич Иванов - Паршек е руски народен лечител и учител – учил е (и учи) хората да общуват натурално със Земята, Въздуха и Водата. Да ходят тренировъчно по земята или снега боси, да извършват специални вдишвания на въздуха с фаза на задържане, поемайки по този начин жизнената енергия от въздуха, да се обливат със студена вода.

Неговото учение включва и възпитание, правилно отношение, или поведение към другите хора - поздравяване на хората, които срещат, посилно помагане на нуждаещите се. Разтоварване на стомаха от храносмилане и почивка на организма чрез въвеждане на разтоварващ ден; съветва хората да не пушат и да не употребяват алкохол.

 

Глава 21

 

1983 ГОД 20 ФЕВРУАРИ, 85 ГОДИНИ

 

СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ

1. Това е рожденият ми в Природата февруарски ден. За Мен денят дойде със своите сили, той Ми помогна във всичките си направления. 

2. Тази История, тя е взета от закалката-тренировка за всичките наши хора. Нека те да видят всичкото това (дело), нека за това, което съм направил да четат и да разбират по-своему. То е направено за тях, за да може те да се заемат с него и с любов да го правят. 

3. А щом ние го извършваме, ще се появи за нас (такива) хората, ще се „роди“ в нашия живот Чувилкиния хълм. Хората ще се съберат на този хълм, и високо ще изпеят Химна: 

Хората на Господа вярваха, като на Бог, А Той Самият при нас на земята дойде. Самата смърт ще изгони. A живота в слава ще въведе. Ще дойдат хората на този хълм, Високо ще кажат своето слово, Това е нашето райско място, Вечна е славата на Човека!

4. Думите му – те са Бог, химнът трябва да прозвучи по целия свят – по целия земен свят. 

5. На общите ни сили ние трябва да повярваме и с всичките наши сили да помолим Паршек, живота наш в посока „хубаво“ да бъде отменен. 

6. 1983 година на 6 февруари, в неделя, ние изпратихме на влака Волгоград — Дебалцево студентите Андрей и неговия другар. Аз както Учител ги приех* (*“…приех…“ – ритуалното обливане със студена вода, което е извършвано от П. К. Иванов, бел. прев.). Те изпълняват своя дълг, стоят на поста свой: не ядат в събота до неделя 12 часа. Това им е хвалбата. Те дойдоха да се подкрепят чрез своите въпроси. 

7. Мъчеше ги измръзване, как да се лекуват? Казах им, че това е от мраза; с каквото си измръзнал, чрез него и трябва да си върнеш здравето. Това не е наказание от Природата, ние сме го получили от безсилието си, — а Природата ще ни даде награда, студът лекува всякакъв вид болести. 

8. Те разказаха за лекаря, който по тази част не знае нищо, особено хирургията; тя има на разположение при такова измръзване нож — и нищо повече. Това правят — режат. А тук не е нужно нищо, Природата го е наказала, тя ще го и помилва. 

9. Аз им казвам: — нужно е в живота, в Природата да молят Мен не човека от пътя да бъде изваден, а е нужна истинска помощ да му се даде. Ако някоя от страните е обидена, то на тази обида може да ѝ се помага. А нея я няма при капиталистите, няма я и при комунистите. 

10. Двете страни една срещу друга се въоръжават, искат да си пречат — от което се ражда световната война. Такава война не е имало между хората, а сега тя неизбежно назрява; такова нещо между двама души става — не е случайно това производство, хората го правят нарочно нужно. Войната става неизбежна. 

11. Ето какво ни казва Природата: « На всички е нужно да молят Паршек — и война няма да има». Женевското съвещание се свиква от хората, те не могат да достигнат успех чрез делото на Карл Маркс, чрез материализма и чрез Библията. 

12. Природата подсказва на Паршек: «Това е невъзможно — двете сили са равни, не може да отстъпи никоя от тях. По-добре смърт, отколкото това да стане. 

13. Нито винтовка, нито оръжие, нито картечница, никакъв лъч на Лазарев, никаква ракета, нито във въздуха или на суша, — нито ядрено и никакво друго оръжие няма да помогне в този дву-тузов век. 

14. Това е сила срещу такава сила, която се е разделила на две в Природата: Натовският блок и Варшавският договор. Ние самите всички в тази продукция необмислено ще изгорим, няма никаква такава защита в Природата, освен от Мен единствено за Моя избран син Порфирий, който хората нарекоха Паршек. 

15. Аз ценя неговата любов към Мен, Аз му вярвам и ще му помогна във всичко и навсякъде; за каквото Той ме помоли, ще му дам благодарение на неговата любов. Молете Го — всичко между Мен и вас Той върши правилно, войната не я иска, а иска ние всички земни хора да се съгласим, че не трябва да воюват хората помежду си. От Него зависи, Той ще се обърне към Мен, ще Ме помоли, а Аз ще го изпълня». 

16. Изпадналите в беда на Него, като на Бог, му вярват индивидуално, а получават реално. А когато обща молба се отправи към Паршек — Той ще извърши всичко сред хората.

17. Ще дойде такова време, ние всички хора ще Го признаем за такъв; ние ще станем като Него. Това е само първо начало. Златото и среброто няма да ни помогнат, ще умрем, като че не сме живели. Това, което ние с вас сме направили, то е нашето не умиращо такова дело — предава се от ръце на ръце. Ние не се отказваме да го правим, такъв е нашия живот: днес сме ние, а утре друг някой ще бъде.

18. Паршек е поставен в определени условия от нашата Майка-Природа. Сега ме съхранява Валентина в нейната къща, и тя се грижи за Мен; Природата я помоли нея — тя даде дума, тази къща да служи на мен.

19. Ние не умеем този човек като Бог да го молим. А Той Самият при нас на земята дойде, самата смърт да изгони, а живота в слава да въведе. Това е станало така за нас, всичките хора, който искат според Паршековото съзнание да живеят.

20. На 7 февруари наваля бял сняг по голямата територия на нашия Съюз. Заради всичко това започнах да провеждам своето съзнателно търпение. Според Моята мисъл, казах си: — ако се случи, да завали на земята сняг, ние колективно трябва да направим 6-т-дневно съзнателно търпение, да изкараме без каквато и да е потребност. Заехме се с това 9 човека. До четвъртък ни беше добре, а 5 човека се оказаха безсилни да продължат, останахме 4 човека: Аз като Учител, моята жена Валя, Анна и Настя. Тях духът ги освети да не се отказват от Моето такова начинание, то първо от нас бе направено леко. Нас ни посрещна след това - млякото. На всички ни беше в това дело добре.

21. Аз не гладувам, има какво да ям и дрехи има, и къща за живеене. Това не е мода, а нужно ни е самото място, човек съвсем да откаже на себе си това дело, и други хора да няма, да не задължава другите хора.

22. Аз от Природата чакам за всички хора благо, да се ужасят от всичко това досегашно. За тях именно ще се появи над тази къща кръст. Моето такова съзнателно търпение, Аз се намирам в затвора. Словото ми, то трябва да живее в хората навсякъде, а на Мене не дават да говоря: «Съвсем малко почакай, Твоето дело предстои». Това значи, ще им бъде добре на хората в живота.

«Учителят много искаше да си замине, понеже биваше Той често в условията на затвора или психиатрията, където Аз през цялото време отстоявах това дело, когато дойдоха властите и вече завинаги взеха писмено обещание от Учителя - да ходи Той само по тротуара пред портата на къщата. Три години ходѝ Той по тротуарчето — знаете ли какво е това?! Не идваш от никъде — не отиваш никъде. Не бях виждала Учителя никога такъв, когато през лятото надойдоха тук много началници от областта, от района, и от милицията. Обкръжиха тук в къщата Учителя и започнаха да говорят, че ако се появи от Негова страна някакво нарушение ще Го изпратят в криминално-разпределителния център. Аз тогава още не знаех какво е това. А Учителя се афектира, бяга, вика им: — всички вие ще умрете! И казва на Чернов: — а ти пръв ще умреш! А Бабушкин взе Библията, показва я и казва: «Ето тук е написано...» Учителят започна да вика: — „щом е написано - изпълнявай! А ти какво правиш?! И започна да бяга по залата напред-назад, огромен, голям —никога не бях Го виждала такъв. И само аз се страя да успокоя всички - и Учителя, и тези власти. И после, когато те си тръгнаха от нас, отидох в градината да копая доматите — и какво виждам: Учителят стои под ябълката, и моли Природата: — Майчице! Природа! Нали ти си Ме родила, както всички! Ти Ме издигна. Моля Те, дай Ми сили! Дай Ми търпение! От тази тежест не се отказвам... И една след друга текат сълзите Му. Природа Му каза тогава: «Тялото Твоё ще си почива, а ние с Теб в Духа Истинен ще извършим всичко нужно за човечеството». (Свидетелство на В. Л. Сухаревска).

23. Паршек Идеята тази ни донесе, него Историята чака го, — всички хора искат това. Досега както е било, няма да е така; смъртта ще се изчерпи, а ще се роди в Природата живот. Откажете се от тази кланница и се съгласете с едно нещо: на всички живущи хора една зарплата ще бъде, еднаква — 33 рубли. Каква истина ще се роди у хората тогава! Тя няма да умира никога.

24. Утре ще бъде събота, 12-то число, като учениците на Христа. Аз съм Учител на целия народ, по делото си съм бог. А на него никой не иска да му вярва. Той не иска хората да се карат за нещо. Той повелява да няма ругатни, да не се пуши, да не се пие алкохол, да не бъде човек ненавистен, никой да не принуждава. За гняв - при такъв добър прием - няма място? Нима това е лошо наставление? Хората на Стасик всички правят това. Ние  го приехме така, както аз приемам всички, а после със студена вода облях го. Такова ни е учението!

25. А на 11-ти след три часа пожелахме вода, появи се голяма нужда от нея. Аз с момичетата - тримата, отидохме до извора, в долинката до кладенеца. Там ние  всички си изляхме по три кофи студена вода на главата. Красота голяма е това — този душ студен за човека! До там по разораното ходих бос, събудих тялото си малко, после си легнах, успокоих самият Себе си — стана ми добре. Станах и започнах да пиша Историята.

26. Никогда не бях изпитвал такова нещо, — такова съзнателно търпение. Ние  научихме самите себе си да не ядем четири дена, удаде ни се леко; свикнахме с такова търпение. Но има нужда все пак, нужно ще бъде да се яде — да! Апетитът ни е вълчи, но Природа е решила да не разреши такова нещо — хората се съгласиха, престанаха да умират: ще стоим на този фронт, и няма да ядем.

27. А хора отвсякъде идват. Две хиляди години ги чакахме, — те непрестанно идват при нас със силите си, ще намалят хода на тази сила — ще помогнат на хората да не вярват повече в тази сила* (силата на глада, бел. прев.); тя не е полезна в живота, а е вредна.

28. При нас дойдоха московци, мъж и жена; бедата ги е накарала – рак на стомаха. Не се побоях да моля Природата, тя Ми каза «приеми ги». Извърших всичко онова, което е нужно на всички; това е от Мен слава за всички. Хората са узнали, те идват без нищо — а с добро си тръгват.

29. Денят 15 февруари снежец ни подхвърли, той своят път измина повторно — на този ден е нужно да се поклоним, а хората от него бягат, те такова време не искат.

30. От новодошлите 9 човека се заеха с това дело, 5 човека отпаднаха — тръгнаха си, не пожелаха да останат на този фронт да се бият. А четирима успяха. Трябва да се съберем – да посрещнем вечерта, ние  се подготвихме; апетитът ни вълчи е, имаме здраве за това, а него Природата ни го дава. И навън е налице прекрасно условие, такъв изключителен мразовит въздух, като никога.

31. Паршек сред хората дойде  в името на живота с тялото си, да се похвали в Природата, защото обича я той. А пък тя е Майка, родителка наша, на всички хора. Ние  на цялото това наше дело майстори сме, ако само пожелаем да го направим, ще го извършим със сигурност.

32. Ние  за всичко това сме се родили. Съветската власт я нямаше — хората я създадоха. А щом хората искат това, което е открил Паршек — Природа ще се съгласи на него.

33. Духът Свят настъпва! Нашата човешка еволюция тя е била, тя е и тя ще бъде след отца и сина; това е нещо ново, невиждано, живота на човека безсмъртен.

34. На 20 февруари е Рождения ми ден, поздравление ми е изпратено от Сергей Власов. Той е човек, това е негово дело. Тръгват за Москва нашите гости: Митрофан и Дина, Арсений и Нина. Те бяха тук 8 дена, погостуваха заради 20 февруари 1983 година; дните бяха зимни, имаше снежец тънка прослойка. Според закона е нужно пролет да настъпва — няма на кого да се оплачем - всички претърпяват времето, което в Природата се движи.

35. В Москва е студ, 33 градуса под нулата, удари силен студ; някак си не е така както трябва, в Природата е студено. Калифорния се готви за гибел.

«За тези, които познават Учителя, но още повече за тези, който не Го познават. Предсказания на великите учители на Изтока за Новия път, който се открива за Съветска Русия от Иван Стохиляден, на който е доверена градината. Някои чакат Месия за един народ — това е невежествено, тъй като еволюцията на  планетата има само планетарен размер. Именно явлението всемирност трябва да бъде усвоено. Кръвта единно тече, и външния свят не ще бъде повече разделян на раси. Надеждата за спасение на човечеството, за обновление на света се свързва със Съветска Русия, с величествения образ на Иван Стохиляден, който я олицетворява. В  пещта на ковача се закалява вече меча. Утвърдени са явленията на един чудесен нов свят. Яростният Иван Стохиляден се приближава. Той знае, че му доверена градина. Боклук има още много, но пепелта на шлаковете е люлката на меча. Може да се познават всички несъвършенства. Гущерът е още жив. Всеки меч трябва  да бъде вдигнат от пепелта. Не порицавайте Иван за това, че той може само да поразява. Хребетът на Гущера е затворил за него далечните светове. Той предполага, че врагът е затворил входа в света на светлината, звездите ще се разкрият през цепнатините на хребета. Руският воин, юнакът Иван Стохиляден ще порази до смърт ужасното чудовище - Драконът, Змеят Горянин, Крилатият гущер - можете да го наречете както искате това чудовище. Всичко зависи от това с какво име се олицетворява силата на злото.

Но в Иван Стохилядник няма нито гняв, нито омраза. Той изпълнява дълга си (тежкия дълг), като се е абстрахирал напълно от себе си, в името на животворната истина и вечния живот. Трудно е да се събори къщата на порутените предразсъдъци. Първо, нека си припомним, че е невъзможно да се забави раждането на зрелия плод!

Да погледнем назад към страниците на историята: дойде времето за освобождаване на мисълта — и огньовете на инквизицията пламнаха, но мисълта потече. Времето на народното управление дойде - и се чуха изстрели, но народите въстанаха. Дойде времето за развитие на техниката – по старому мислещите хора бяха ужасени, но машините се задвижиха, пулсирайки с темпото на еволюцията на Светия Дух.

Всички инквизитори, реакционери, старо-мислещи и невежи могат да бъдат ужасени, но възможността за нови постижения на човечеството е узряла с безброй възможности за изява.

Инквизиторите и реакционерите могат да построят затвори и лудници, които ще бъдат полезни под формата на работни колонии за тях. Но узрелият етап на еволюцията не може да бъде отложен.

— Какви признаци на Учителя трябва да се ценят? — Трябва да се предпочете този Учител, който се движи по нови пътища».

(Откъс от списание «Москва» № 8, 1982 г., статия на В. Сидоров «Седем дена в Хималаите»).

36. Не очаквах такова нещо в своя живот, така хората да Ме подготвят за тази работа. На тях, като на учители, им се е наложило да се погрижат предварително за Моя живот; даже свързват това с руския Иван, на който са му дали име — Стохилядник. Той се е родил в Русия през деветдесетте години на XIX век. Ние  Го посрещнахме.

37. Търсих в Писанието да намеря нещо написано за такъв човек, такъв, какъвто е нужен, не намерих. Аз съм този човек, Него го вижда Природата, тя му е дала градина за неговия живот; Затова е дошъл на земята. Този Месия е човек, който са чакали всички живущи на белия свят хора.

38. Учените на Изтока така са казали за този човек, който се е родил в Съветска Русия: Природа ще му даде (да стопанисва) градина, за която той като за живота свой да се грижи — за да може нещо ново и невиждано да дойде в Природата, да се обнови целия свят, цялото човечество. Руският прост човек — това е Паршек, а Него учените на Изтока са го нарекли Иван Стохилядник. Този човек, той за тази работа 50 години се е трудил и това място на Паршек предоставя.

39. Природата пое цялата работа върху себе си. Хората изчакаха до 20 февруари 1983 г. - раждането на Моя ден. Той ги събра за това, да се роди в живота мисъл за такова едно дело. Така и стана. Командир от Червената армия дойде тук като пациент по това идейно дело в Природата, пожелал е да се срещне с Учителя във връзка с неговото дело - това е закалката–тренировка, предназначена за целия свят, за всички хора.

40. С нея се занимава уверено със здравето си* (*с тялото си, бел. прев.) Паршек, Той се е закалил, и затова делото това развива, за да пишат хората с думи свои за него. За това дело хората от Изтока са знаели, за идването Му сред хората, че Той има за цел подобряване на целия текущ живот. Такова нещо не се е раждало сред  хората, а сега учените на Изтока са казали за тази за Паршек възможност.

41. Тя се осъществява не от един човек само – мнозина в Природата правят това съзнателно търпение, хората изпълняват всичко това; с делото си те отвориха портите на Паршек. Това, което самият аз очаквах от живота, не беше това, което ми се случи. Млади хора дойдоха от Крим, те се учат вече по Моята система, налага им се. Денят на жената - 8 март - прославихме, тя ни роди дете. Това е Великата майка на своето дете*. (*на Природата дете, Паршек, неговото дело е това „дете“, бел. прев.)

42. В това дело трябва да молим Паршек при всичките си проблеми и скърби - ще се създадат за всекиго условия за сносен живот. Дошло е вече такова време; на Паршек делото такова е - той със съзнателното си търпение го дочака. Неговото време е дошло, хората трябва да се научат на това, и тогава да извършат  нещата, необходими за живота: за спасението на своята природата в живота, и да молят за всичко Него. Паршек има сили за това, молете Го; той обича еднакво всички, иска да ги види мили помежду им.

43. Само идеята на този Самородък* (*Самородък – самородно злато, героят Паршек, бел. прев.) е източник на закалката -тренировка – тя ще спаси човечеството. Това е на целият свят, на всички хора Паршеков труд; той е истината за всички в живота, тя е проста, но справедлива. Това е нещо, за което Паршек вика с пълен глас. Той иска да мисли и да говори само за здравето, най-важното нещо в живота.

44. Днес е 12 март. Имаме нужда от пролет, но я нямаме. Нашата работа така се движи: снегът пърха като мухи, вятърът се усили доста. Природата тук е господар. Не човекът контролира този процес, а самата природа.

45. Когато човек е здрав, той плаче, той пее, той танцува - "морето му е по колене", той се смята за един от всички хора: той може да бъде горд и зъл на света около него.

46. ​​​​А когато дойде за него неопределена болка, пречи тя на живота негов твърде много; той се оплаква на хората като никога досега: "Невъзможно нещо е това, мъчи ме много." Човекът в Природата е живо, енергично явление: чува всичко, той е най-хубавото и най-лошото нещо в живота. Може да извърши в природата нужните неща.

47. Посрещнахме атмосферата, изпратихме я; гинем ние и нашите семейства, както никога досега в тази обстановка. Между хората в живота нещо непонятно се е случвало при човешката любов: самите те дела развратни вършат, и всички знаят за това, но не могат нищо да направят. Самата Природа за това наказва.

48. Такова време между всички ни се движи: сякаш само срам  властва наоколо. Природата не гледа просто така на всичко това, а заема се лично - човек с човека, в красотата тяхна ги събира; това е полов акт по похот. Развили сме това нещо помежду си от детството ни още: целуваме се, облизваме се - той слага своя вложител и го движи; той мисли, че радост е достигнал. Затова са се те и залюбили, съзнателно да се заемат с това, жаждата ги движи.

49. Имат ли съвест те в този случай? Страхуват ли се от някого, и от нещо в живота? Своеволие тяхно е това. Това е най-сладкият природен сок от всички, детинска афера, сладка в похотта. Неслучайно в хората се е развила похотта: те само малко се навеждат, докосват се – а тази похот вече в семе се превръща, в ембрион. Когато вие и аз се заемахме с това дело страстно, отмъстително, не можехме дори да си представим какво ще излезе от тази радост изключителна - неприятност около нас се настанява.

50. Човекът, може да се каже, бие точно в целта, това е асът на цялата система. Рейгън разчита изцяло на неговите милиарди,  хората получават пари от него, живеят прекрасно. Не ги е грижа какво ще се случи утре; днес те живеят, доволни са – не се страхуват от смъртта си, но умират всеки ден. Това не може да бъде спряно. Стихия е смъртта, от никого непобедена.

51. Ние не познаваме добре Съветския съюз, Комунистическата партия, която при Брежнев възпитаваше цялото човечество, целият свят слушаше гласове за мир, война да няма; Всички хора се съгласиха, че той е гений, той беше лидер на целия свят, на всички хора. Тогава се смяташе от всички за един забележителен и когато краката му престанаха да го носят, неизвестно е още как умря; не ни беше казаано за това.

52. И когато погребението му се направи - целият свят дойде; всички го погребваха и двама души, като куче го хвърлиха в гроба. Целият талант, цялото доверие изчезна от земята, и мир както нямаше, така и няма.

53. Андропов, от комунистическата система също, се зае със същото дело, на което никаква пропаганда, никакъв конгрес не може да помогне - това е дело от смъртно естество. Хората чакат общо смъртно дело, да се присъединят и те към това клане. Всички ракети чакат на асовете командата.

54. Паршек е на арената, за да няма война; нито капиталистите, нито комунистите ще спечелят, но ще спечели Паршек в това дело. Единствен Той Природата моли за всички, да се не случи такова нещо.

55. Войната е опустошение за всички нас, ще ни обиди тя, в нея ще умрем. Двама души са виновни, и двамата богати са, заплашват се един друг - а над тях стои гол и бос Паршек. „Учителят винаги гледаше „В света днес“ по телевизията. И така, когато показаха преговорите между Рейгън и Брежнев - и те не можеха да се договорят, казах на Учителя: „Учителю, ако може да дойдат  двамата тук - и да се договарят. Да се облекат в прости дрехи, да не ги познае никой, ще ги настаня на тази маса: единия от едната страна, другия - от другата, ще им налея по паница борш, и докато го ядат ще се договорят!" А Учителят попита: „Нима калиталът може да се подчини на социалистическия строй?“ - или обратно? А в средата кой ще бъде? Не знам защо аз Му отговорих: „Светият Дух“. Учителят отново ме пита: „Кой ще победи?“ Отговорих му: „Светият Дух“.

(Свидетелство на В. Л. Сухаревская).

56. Никаква слава няма да ни помогне на всички хора, само безсмъртието. Рейгън ще умре, Андропов ще умре, но хората ще си останат; те „ще намерят Паршек, безсмъртния човек, и ще Го попитат: „Какво да правим сега?“ Той ще им изпее химна на Неговия естествен живот и ще каже: - отидете в природата и правете това, което правя аз в живота.
57. Аз сам работя за всички, и учените са подготвили материал за такова нещо, което ще започне да убива всички ни: ще започнат да експлодират бомби, земята и въздуха ще се запалят от тях. А ние сме просто хора, няма спасение за нас в това, ние сами сме се устремили натам. Това означава, че тази бомба ще ни изгори, ще ни премахне като пепел - ще изгорим сякаш никога и не сме живели.
58. Нашите водачи казват: „Ако ние, капиталистите, се предадем на комунистите, за нас живот няма. А ако не се откажем – и се въоръжаваме, тогава ще поживеем малко, ако е необходимо да умрем - ще умрем. Тази история е неизбежна за всички наши хора.
59. Трябва да търсим в природата един от всички изходи в живота, трябва напълно да се откажем от това, което правим; всички хора могат да го направят. Природата не ще пощади хората в това дело, тя нападна човека със своя Дух - създава състояние, болест, болестта и ще го отстрани от пътя. Това е, което Духът в природата направи с човека: той не призна живота на човека и не му позволи да продължи да живее.
60. Бащата и синът живяха без дух в живота си; Природата не им помогна, но им попречи по свой си начин. И след тях двамата, идва еволюцията на Светия Дух, който ще принуди човека да изостави всичко това. Никога не е била такава тя на този бял свят. Паршек пое цялата инициатива в живота ни.
61. Ако познаваш тялото Ми, хвали се пред всички, обърни се към Мен, помоли ме твърдо: “Учителю скъпи мой! Дай ми здравето." Когато Ме помолиш с душа и сърце, никога няма обиден да останеш и ще получиш това, което трябва.
62. Ще трябва да работите, да се калявате в природата, да придобиете воля, и да я имате. И тогава посейте малкото семенце.
63. На природата трябва да ѝ кажем „благодаря“ за нейната грижа, за своята независимост, която помогна на човека, и той придоби здраве, болестите се прекратиха. Има такъв един здрав и силен живот - изучавай го и го разбери!
64. Природата ме отгледа не като всички останали, а като тяхна противоположност, Учител, възпитател на Природата, Самородък. Дойдох до едно заключение: ние ще трябва да живеем.
65. Най-важното нещо за човека в живота е да има здрав характер. Паршек, според всички хора, е Учител, това е нашият Герой, когото 200 000 души разпознаха на арената.
66. Вие не вярвате на такъв човек, повярвайте тогава на майката природа, тя Ми казва цялата истина: Кой съм Аз и че мястото ми в живота е на Чувилкин хълм, предназначено за всички хора.
67. Хората имаха нужда от мен, имаха нужда от тялото ми, калено от природата, а аз се хвалех: ходех в снега и сред хората бос, и им помагах. Направих това умишлено под прикритието, че съм психично болен, но правех това без каквато и да било вредносна грешка. Търпях здраво и изчаках времето. Беше много трудно, но издържах.
68. Те откриха ценностите без Мен – тяхна си работа. Валентина Сухаревская ми ги предаде за хората и съпругът ѝ разбра за това. Прокурорът попита Сухаревская: „Чии са тези пари?“
Тя отговори: „Ако Иванов ми каже да му построя къща, - аз съм му длъжник за неговите дела“. Тя разказала на прокурора за заболяването си, и прокурорът не наложи санкция.
„Нашият шеф Морозов и неговият заместник Чуба получиха заявление от Иван Михайлович Сухаревски, че аз като такъв човек се занимавам с грабеж: взел съм 22 хиляди рубли от съпругата му Валентина Леонтиевна Сухаревская без разрешение! За това мен, Иванов, ме вкарват за два дни в затвора, за да отговарям пред народния съд. Те не гледаха на всичките ми заслуги, а самият Морозов ми каза:
- Сега ще те обръснем. Когато чух думите му, попитах: "Имаш ли брадва?" Той ме попита: "За какво ти трябва?" Казах му: „Да ми отрежеш главата.“ Тогава шефът отговори: "Ние не режем глави." И когато синът ми видя, че ме заведоха в полицията, той ми каза, че са намерили и са взели у нас 22 хиляди рубли, запечатали били колата „Волга“ - с една дума загиваме. Казвах му: - в тестето има 36 карти, и в него три карти не са прости, а козови карти: асо, поп и дама; тогава моята идея ще бъде бъде победена, когато нямам тези три коза. Така и стана. Държаха ме не два дни, а шест дена. Но районният прокурор не наложи собственоръчно санкцията, пуснаха ме и ми върнаха всичко, което ми взеха. Те искаха да прогонят Учителя от земята, но последва провал: Сухаревски Иван Михайлович напразно хвърля думи на хората, защото хората не знаят как Учителят се е сдобил с тези 22 хиляди. Сухаревски клевети Учителя, но Учителят беше прав пред закона. Сухаревски беше фелдшер, отговарящ за животните, помагаше на животните в тяхната болест. А болестта прогресира върху животното - беше лишей, и беше трудно да бъде премахнат. Вярата на Сухаревски го принуди да се обърне към Учителя, той се надяваше на Учителя, че ще излекува тази болест ще я прогони от животното, а животното ще помогне на човека в неговия живот. Учителят не принуждава никого да Го моли, Учителят помогна на Сухаревски. Учителят помогна на животното по молба на Сухаревски, той знаеше, че ще се получи. Учителят научи Сухаревски да намери беден човек, особено нуждаещ се, и да му даде 50 рубли по старому, а по новому 5 рубли; само че тези пари да не са лично от Сухаревски, а от совхоза.
69. Паршек в природата е като на война и през зимата и през лятото. Тази история е била, е, и винаги ще бъде, но учените не доразбират, че Моето учение е наистина неумиращо. Викам към всички, за да се опомнят хората и да си кажат: „Какво правим?
70. Природата – Майка - съхранителка, е млада със силите си, но от нашето дело става стара.
71. Въз основа на Моето учение бяха написани две статии, изпратих ги в правителството, така че нашите учени нека се събудят по този въпрос и да започнат да действат по природен начин.
72. Паршек казва, че хората са умирали 1979 години, но сега няма да умрат така. Паршек ни разкри това на хълма Чувилкин бугор, моли всички нас, живеещи в този свят, да започнем да правим нещо ново.
73. Смятате ли, скъпи учени, че напразно съм ходил аз 48 години така пред вас, мислейки това и изпълнявайки го? Това няма безследно да мине за нас. Ние самите сме виновни пред Паршек, който освен добро нищо на никого не е давал.
74. Но не ми се дава на мене място никъде, те дори в Москва не ме допускат; нямам никакво право да показвам тялото си никъде. Намирам се само в къщата, която построих за всички хора.
75. Хората се нуждаят от влага, но я няма, и няма - само суша. Никой не се нуждае от нея. И природата прави всичко това; тя не иска да развали идеята на Паршек. Тя води хората, така че Паршек да заеме мястото си без никакви пречки. И това ще стане!
76. Моят живот е Великата майка, каквото тя ми даде, това съм взел от нея, особено утринната зора преди изгрев слънце.
77. Дните са еднакви за мен, опитвам се да не ги различавам. Не съм се подготвял с Моето намерение, така че атмосферата да Ми изпрати своите любими дни за живеене. За Мен избор няма. Според делото на Пършек, няма да има нужда така да обиждаме Природата, няма нужда да я насилваме.
78. Не ми трябва да взимам нищо със себе си на път. А когато човек не взема нищо, тогава ти ставаш свои, не като чужд човек се движиш в Природата; тя ще те посрещне и ще те закриля като окото твое.
79. Аз, Паршек, сега съм в къщата - тук ме пазят от всякакви нападения и неприятности. Боли ме кракът, той ме задържа; но самият аз имам само една мисъл: искам да усвоя това място, така че да не преча на никого, а да извърша това, което трябва да се направи. Мисълта ми е следната: на този хълм - Чувилкин бугор и кракът ми ще живее така, както е живял до този ден.
80. Над къщата кръст се появи, ясно е какво е това. Конят биеше с копита в земята, дъждът отгоре валеше - времето е лошо... Това е нашата нарисувана картина. А водата се наливаше във ваната - трябваше да седна в нея да се къпя.Марко кравите поеше. Студено е.
81. Кракът различно ме болеше, исках да не ме боли. Нямаше поща дълго време, исках да почета нещо - има някаква тайна в тези неща.
82. Дълго време пролетта не идваше, слънцето само сияеше ясно - нямаше сянка въобще, студените въздушни струи продължаваха да се чувстват. Дойдоха скорците.
83. Станах от леглото и веднага започнах да пиша. Имаме от всичко по малко – на нашият край...
Мили ми деца, вие искате да знаете за това дело - нашите хора ще ви разкажат. Макар и да е толкова трудно, не можахме да започнем това дело в по-ранно време, а сега тази слава се разви много. „Точно така беше“, камъкът дори ще каже.
84. Паршек лежи с живота, болен е с Неговата Идеята. Познават го от „Огоньок“, пишат му писма. Закалката-тренировка в природата намерена е, и изпробвана е върху себе си. След това предадох тези условия на хората - нека в тях живеят. За да намери човек здравето, заслуги пред Природата да има трябва.
85. Володя е инженер от Москва, подготвя филм, който хората да гледат. Здравето му не е добро. Приемам го като всички останали; давам здраве на всички, на всеки човек.
86. Аз обграждам тялото му с Моето органично тяло – Светия Дух. Тази естествена природна сила влиза в него вътре чрез вдишване и издишване. Карам го да гледа с мисълта си пръстите на ръцете и краката си. Той сам вдишва и издишва. След това го насочвам с мозъка си, така че да движи пръстите на краката си, да движи ръцете си и да гледа в сърцето си, в дробовете си, в стомаха - той трябва да се завърти от дясно на ляво. След това той поема въздух до отказ - това е вашето здраве. Това е природа и да ѝ се вярва трябва.
87. Трябва да запазя тази Идея за всички наши добри хора, които искат да живеят в природата само с удовлетворение. Всеки човек се нуждае от това - да намери своето място в живота, където няма технологии, няма изкуство и няма химия - само духовен живот, който дава възможност да се доближи човек до делото такова.
88. Паршек не ви кара да живеете днес, за да може за сметка на това да живеете утре. Той брои тези свои дни, те са с него. Те ще доведат още повече дни после - съзнателно търпение една седмица и едно ядене в неделя - да изкарам трябваше така един месец за опит. Трябва да се овладее това – после - на шест месеца един път ядене, накрая да издържи човек една година, и да се сбогуваме напълно с таз храна. Това завоевание ще бъде безсмъртно на целия свят, на всички наши хора.
89. Духът се носеше над водите, - а сега Светият Дух дойде на арената при нашите хора, Той обгради човешкото тяло, освети го, здраво тялото стана - здрав дух. Хората имат нужда от това.
 

 

Продължение следва

 

 

Оригинален текст

 

 

Глава 21

1983 ГОД 20 ФЕВРАЛЯ, 85 ЛЕТ

СЛОВО УЧИТЕЛЯ

1. Это — Мой рожденный в Природе февральский день. Для Меня день шёл со своими силами, он для Меня помогал во всех своих направлениях. 

2. Эта История, она взятая из закалки-тренировки нашим всем людям. Пусть они на это все смотрят, пусть они про это вот сделанное Мною читают и по-своему понимают. Сделано им для того, чтобы они за это брались и с любовью делали. 

3. А раз делать мы будем, то у нас, у таких людей, образуется для нашей жизни Чувилкин бугор. Люди соберутся на этом бугре, громко пропоют Гимн: 

Люди Господу верили, как Богу, А Он Сам к нам на землю пришёл. Смерть, как таковую, изгонит. А жизнь во славу введёт. Где люди возьмутся на этом бугре, Они громко скажут слово, Это есть наше райское место, Человеку слава безсмертна!

4. Его слова это есть Бог, он должен прозвучать по всему миру — мир по всей земле. 

5. Мы общими силами должны поверить и всеми силами попросить Паршека, чтобы наша жизнь в сторону хорошего изменилась. 

6. 1983 года 6 февраля, в воскресенье, мы выпроводили на поезд Волгоград — Дебальцево студентов Андрея и его товарища. Я их как Учитель принял. Они свой долг несут

вахту: не кушать субботу до воскресенья 12 часов. Их хвала. Они приехали подкрепиться своими вопросами. 7. Их мучило обмораживание, что с ним делать? Я им сказал, что это — мороз; чем обморозился, тем надо вернуть своё здоровие. Это Природа этим не наказывала, а мы получили за безсилие, — а Природа вознаградит, холод лечит всякого рода болезнь. 

8. Они рассказали за врача, кто по этой части не знает ничего, особенно хирургия; она имеет у себя на это отмораживание нож — больше ничего. Их дело — резать. А тут не надо ничего, как Природа его наказала, она его помилует. 

9. Я им говорю: — надо в жизни, в Природе просить Меня не человека с пути снять, а надо законную такую помощь. Если бы была в какой-либо стороне обиженность, то этой обиде можно помогать. А её нет у капиталистов, нет и у коммунистов. 

10. Обе против друг друга они вооружаются, хотят помешать — из-за чего вытекает война всемирная. Такой войны в людях не было, а сейчас она неизбежно назревает; такое в двух людях происходит — даром продукция так не делается, её делают люди сознательно нужной. Война она неизбежна. 

11. Вот чего говорит нам Природа: «Надо всем просить

Паршека — не будет войны». Женевское совещание делается людьми, им не приходится толку добиться через Карла Маркса дело, через материализм и через Библию. 

12. Паршеку Природа подсказывает: «Это невозможно — обе силы равны, уступить никому нельзя. Лучше умереть, чем это сделать в людях. 13. Ни винтовка, ни оружие, ни пулемет, никакой луч

Лазарев, никакая ракета, ни на самолете и на суше, — ни ядерное и никакое другое не поможет в этом двухтузовом веке. 

14. Это же сила против такой силы, которая поделилась пополам в Природе: Натовский блок и Варшавский договор. Мы все в этой продукции необдуманно сами сгорим, никакой нет в Природе такой защиты, кроме Меня одной за Моего

избранного сына Порфирия, которого люди назвали Паршек. 15. Я за его любовь ко Мне, Я ему верю и помогу во всём, везде и всюду; чего Он попросит, то Я Ему дам через

любовь Его. Просите Его вы — все Он правильно между

Мною и вами делает," войны не хочет, а хочет чтобы мы все земные люди дали своё слово, чтобы между собою людям не воевать. Дело за Ним, Он ко мне обратится, попросит

Меня, а Я это сделаю». 

16. Люди обиженные Ему, как Богу, верят индивидуально, а получают реально. А когда просьба общая поступит к Паршеку — Он сделает всё в людях. 

17. Придёт такое время, мы все люди признаем Его, как такового; мы поделаемся как Он. Это только есть первое начало. Золото и серебро не помогут, мы помрём, как и не жили. Это то, чего мы с вами сделали, оно наше неумираемое такое дело — с рук на руки. Мы его не бросаем делать, 

это — наша жизнь такая: сегодня мы, а завтра кто-то будет

другой.

18. Паршека держит в условиях наша Мать-Природа. Я в данное время сохраняюсь в доме Валентины через её ухаживание за Мной; Природа попросила как таковую — она дала слово, чтобы за Мною этот дом он был. 

19. Мы не умеем этого человека как Господа просить. А

Он Сам к нам на землю пришёл, чтобы смерть как таковую изгнать, а жизнь во славу ввести. Это было перед нами, всеми людьми, кто хочет жить по Паршекову сознанию. 

20. 7 февраля пал белый снег по большой территории нашего Союза. Ради этого всего стал своё сознательное терпение проводить. По Моей мысли Я так сказал: — если только, на землю падёт снег, мы коллективом должны совершить

6-ти дневное сознательное терпениие, остаться без всякой

потребности. Мы за это взялись 9 человек. До четверга нам: было хорошо, а 5 человек оказались безсильны продолжать, мы остались 4 человека: Я как Учитель, моя жена Валя, Анна и Настя. Их дух осветил не бросать Моё такое начало, оно первое нами легко сделано. Нас встретило после этого- молоко. Всем было в этом деле хорошо. 

21. Я не голодаю, есть чего кушать и одевать да и в доме жить. Это — не мода, а надо нам место, как таковым, совсем отказать сам себе в этом деле, а других — не имех, такого человека обязать. 22. Я от Природы жду для всех людей благо, чтобы они от этого всего ужаснулись. Это для них появится на этом доме крест. Мое такое сознательное терпение, Я нахожусь в; 

тюрьме. Моё слово должно оно жить в людях везде и всюду, а Мне не дают говорить: «Ты немного совсем подожди, Твоё дело впереди». Это значит, будет в жизни людям хорошо. 

«Учителю очень хотелось уйти, потому что Он

был в условиях тюрьмы или психбольницы, где я всё время отстаивала это дело, когда власти приехали и уже окончательно взяли подписку с Учителя о том, чтобы Он ходил только по этому тротуару за воротами. Три года Он проходил по тротуарчику — чего это стоит?! Ни прийти — ни пройти. Я таким Учителя никогда не видела, когда летом понаехало сюда начальство и из области, и из района, и из милиции. Окружили тут в доме Учителя да и начали говорить, что если такое будет

нарушение с Его стороны, то тут же заберут Его в дом распределения. А я тогда ещё не знала, что это такое. А Учитель так разошёлся, бегает, кричит на них: — все вы поумираете! И говорит Чернову: — а ты первый помрёшь! А Бабушкин берёт Библию, показывает; «Вот тут написано...» Учитель как закричит: — а раз написано, так ты выполняй! А ты что?! И стал бегать по залу взад и вперед, огромный, большой — я никогда таким Его не видела. И только я всех стараюсь успокоить, и Учителя, и эти власти. И после, как они уехали от нас, пошла я в огород помидоры тяпать — и вот вижу: Учитель стоит под яблоней, и просит Природу: — Матушка! Природушка! Ты же Меня родила, как и всех! Ты же Меня воздвигнула. Прошу Тебя, дай же Мне сил! Дай Мне терпения! От этой тяжести не отказываюсь... А слеза за слезой у Него бежит. И Природа сказала Ему: «Тело Твоё будет отдыхать, а мы с Тобою в Духе Истином все сделаем для человечества».

(Свидетельство В. Л. Сухаревской).

23. Паршек эту Идею приподнёс, Его История ждёт, — все люди этого хотят. Это, чего было в жизни, его не будет; 

смерть она упразднится, а народится в Природе жизнь. Откажитесь от этой бойни и согласитесь с одним: всем живущим людям одна зарплата будет одинаковая — 33 рубля. Какая будет в людях эта истина! Она не будет умирать никогда. 

24. Завтра будет суббота, 12 число, во что входили ученики Христа. Я Учитель всего есть народа, по Своему делу Я Бог. А Ему как таковому, никто не хочет верить. Он не хочет, чтобы люди за что-либо ссорились. Он велит не ругаться, не курить табака, не пить вина, ненавистным не быть, кого-либо другого не заставлять. К чему такому хорошему

приёму гневаться? Разве это такое плохое наставление? Это же все делают люди Стасика. Мы его приняли так, как Я всех принимал, а потом водой холодной облил. Такое учение — что делать! 

25. И вот, 11 числа после трёх часов потянуло к воде, пошла такая большая потребность. Я с девчатами втроём, пошли мы в яр, в балку до колодца. Там мы все по три ведра на себя вылили холодной воды. Какая в этом красота — 

этот холодный душ для человека! Я туда по пахоте разувшись шёл, немного пробудился, лёг в постель, успокоил сам Себя — Мне сделалось хорошо. Я встал, начал писать Историю.

26. Никогда этого не испытывал на себе, — сознательное такое терпение. Мы приучили сами себя к четырем дням не кушать, давалось легко; мы привыкли в этом терпеть так. Но это надо бывает, надо будет кушать — да ещё как надо! Аппетит волчий, но Природа взяла, на это дело не дала — люди согласились, не стали умирать: будем на этом фронте, а кушать не будем. 

27. А люди едут со всех концов. Две тысячи лет мы их ждали, — они к нам безконечно едут со своими силами, они приостанавливают — не дадут людям дальше верить этой силе; она не полезная в жизни, а вредная. 

28. К нам приехали москвичи, муж с женой; их горе заставило - опухоль живота. Я не убоялся спросить у Природы, она Мне сказала «принимай». Я для этого всего сделал всё, что нужно всем; это Меня для всех слава. Люди узнали, они так приезжают — а с хорошим уезжают. 29. День 15 февраля снежок так подбросил, он свою дорогу повторил — этому дню надо поклониться, а люди так от него побежали, они такого времени не ждали. 

30. Нас было всего нового 9 человек взялись за это дело, 5 человек отсеялись — ушли, не захотели держаться фронта

борьбы. А четыре человека добились. Надо будет собираться

вечер встречать, мы к этому приготовились; у нас аппетит волчий, есть на это здоровие, а его даёт нам Природа. И на дворе такое прекрасное условие, такой небывалый воздух с морозом, как никогда. 

31. Паршек в люди пришёл ради жизни со своим телом похвалиться в Природе, что он любит ея. Она же Мать родительница наша, всех людей. Мы — всему нашему делу

мастера, если только захотим это сделать, то мы это обязательно сделаем. 

32. Мы для этого всего родились. Советской власти не было — её сделали люди. А раз люди этого хотят, чего нашёл Паршек — им Природа уступит. 33. Дух Святой накануне! Наша эволюция людская она была, она есть и она будет после отца и сына; это — новое, небывалое, жизнь безсмертного человека. 

34. 20 февраля, день Моего рождения, прислано поздравление Сергея Власова. Он есть человек, его это есть дело. Едут в Москву наши гости: Митрофан и Дина, Арсений да Нина. Они были здесь 8 дней, погостили ради 20 февраля

1983 года; дни стояли как зимою, лежал снежок тонкого прослоя. По закону надо уже быть весне — нет кому это все тянуть как время, идущее по Природе. 

35. В Москве морозы 33 градуса ниже нуля, мороз ударил очень крепко; как-то не так делается, в Природе холодно. Калифорния она готовится к погибели.

«Тем, кто знает Учителя, но более тем, кто Его не знает. Предсказания великих учителей Востока о Новом пути, открываемом Советской Россией

Иваном стотысячным, которому доверен сад. Кто-то ждёт Мессию для одного народа — это невежественно, ибо эволюция планеты имеет лишь планетарный размер. Именно явление всемирности должно быть усвоено. Кровь едино течёт, и внешний мир не будет больше разделяем рассами. Надежда на спасение человечества, на обновление

мира связывается с Советской Россией, с величественным образом Ивана Стотысячного, олицетворяющим её. В горне уже закалился клинок. Утверждены явления чудесного нового мира. Ярый Иван

Стотысячный приближается. Он знает, что ему доверен сад. Сору еще много, но пепел шлаков есть колыбель клинка. Можно знать все несовершенства. Ящер лежит ещё живой. Каждый клинок должен подняться из пепла. Не порицайте Ивана, если он умеет только разить. Хребет Ящера закрыл для него дальние миры. Он полагает, что враг закрыл вход в мир света, звезды покажутся через

расселины хребта. Русский воин, богатырь Иван

Стотысячный поразит насмерть страшное чудовище, — Дракон, змей-Горыныч, крылатый Ящер — как угодно можно назвать это чудовище. Все зависит от того, каким именем олицетворяется сила зла.

Но ни гнева, ни ненависти нет у Ивана Стотысячного. Он исполняет свой долг (тяжкий долг) полностью отрешившись от себя, во имя победы истины и жизни вечной. Трудно рушится домик ветхих предрассудков. Прежде всего запомним, что невозможно удержать роды созревшего плода! 

Оглянемся на страницы истории: прошло время

освобождения мысли — и запылали костры инквизиции, но мысль потекла. Прошло время народоправства — и загремели растрелы, но воспряли народы. Пришло время развития техники — ужаснулись стародумы, но двинулись машины, пульсируя с темпом эволюции Святого Духа. Все инквизиторы, реакционеры, стародумы и невежды могут

ужасаться, но возможность новых достижений человечества созрела во всех неисчислимых возможностях мощи. Инквизиторы и реакционеры могут

строить тюрьмы и сумашедшие дома, которые пригодятся для них же в виде рабочих колоний. Но созревшую ступень эволюции отодвинуть нельзя. — Какие признаки Учителя ценить? — Надо предпочить того Учителя, который идет новыми путями». 

(Отрывок из журнала «Москва» № 8 за 1982 год, статья В. Сидорова «Семь дней в Гималаях»).

36. Я этого в своей жизни не ожидал, чтобы так люди Меня к этому делу готовили. Им, как Учителям, пришлось

вперед прихода Моей жизни; даже они коснулись русского

Ивана, которому преподнесли имя — Стотысячник. Он родился в России в XIX веке девяностых годах. Мы Его встретили. 

37. Я искал в Писании человека одного из всех, такого как надо это, а его не видать. Я — этот человек, Его видит Природа, она Ему в этом сад для жизни поручила; Он для этого пришёл на землю. Это — Мессия есть человек, Его ждали все живущие на белом свете люди. 38. Учёные Востока так сказали за этого человека, который уже народился в Советской России: Ему Природа доверит сад, чтобы Он им как жизнью так вот распоряжался — чтобы новое небывалое в Природе пришло, чтобы возобновить весь мир, всё человечество. Русский простой человек — это Паршек, а Его учёные Востока преподнесли Иван Стотысячник. Человек, он для этого дела 50 лет в этом проходит да продумает этому месту Паршека представить. 

39. Природа взяла это всё на себя. Дождались 20 февраля 1983 года — рождение Моего дня. Он собрал людей для этого, чтобы в жизни родилась об этом, обо всем мысль. Так оно и получилось. Красной Армии полководец сюда приехал, как пациент этого идейного в Природе дела, хотел с Учителем по части этого дела встретиться; это — закалка- тренировка для всего мира, всех людей. 

40. За неё уцепился своим здоровьем Паршек, Он закалился, для этого он это дело сделал, чтобы за него люди в своих словах писали. За это дело люди с Востока знали, за Его приход в люди, что Он — ради улучшения всей новой в потоке жизни. Такового ещё в людях не рождалось, а теперь учёные Востока сказали за всю Паршека возможность. 

41. Она не одним это всё делается — делают это сознательное терпение многие в Природе, делают всё это люди; они своим делом открыли ворота Паршеку. Сам Я ожидал в жизни не то, что со Мною так получилось. Люди приехали молодые из Крыма, они уже по системе Моей занимаются, их заставило. Женский день — это 8 марта праздник, мы его прославили за то, что она нам родила дитё. Это есть великая мать своего дитя. 

42. Надо в этом деле просить во всех своих бедах и горе — всем откроется для лёгкого условия, чтобы жить. Это

уже пришло; Паршеково дело такое — и он своим сознательным терпением этого вот дождался. Его пришло это время, люди должны об этом узнать и то они должны делать, чего надо для жизни: для спасения своей природы в жизни просить во всём Его. Паршек имеет силы на это, просите Его; 

Он же всех любит одинаково, хочет видеть их между собою добрыми. 

43. Спасёт человечество только Идея Самородка и источник закалки-тренировки. Это — всего мира, всех людей

Паршеков труд; он для всех такой в жизни есть истина, она простая, но справедливая. Это нечто есть такое, за что Паршек кричит во весь голос. Ему только думалось и говорится о здоровье, это — самое главное в жизни. 

44. У нас сегодня 12 марта. Надо бы нам весны, а её у нас нет. Дело наше такое проходит: снег мухами порхает, ветер шибко себя развивает. Природа она в этом деле, можно сказать, сильная. Не человек собою распоряжается, а сама Природа. 

45. Когда у человека есть здоровье, то он рыдает, он поёт, он пляшет — ему «море по колено», он считается человеком одним из всех: может быть вокруг себя горд и зол. 

46. А когда на него нападает какая-либо неопределенная

боль, она ему в жизни так мешает; он на неё, как никогда людям жалуется: «Это невозможная такая в жизни штука, она меня крепко мучает». Человек — это нечто такое в Природе есть живое, энергичное явление: он слышит всё, он же человек — а самое в жизни есть лучшее и самое в жизни худшее. Он может сделать в Природе то, чего не надо. 

47. Мы атмосферу встречали, мы ея провожали, как таковую; мы в ней семьями гибли, как никогда с этим делом. У

людей такое в жизни непонятное между собой творилось в человеческой любви: сами распутно делали, а за это все знали, но поделать ничего не смогли. Сама Природа расправлялась. 

48. Время такое проходило между всеми: как будто стыд нас окружает. Природа на это всё не смотрит, а берёт — человека с человеком, их красоту, сводит; это же половое в похоти сношение. Мы эту штуку с детства на себе развили: сами целуются, лижут себя — а сам своё влоговище ставит и гонит его; он думает — это его окружает радость. Они для этого всего полюбились, они психически берут в жажде и так делают. 

49. Разве тогда у них есть совесть? Или они кого-то из всех, чего-то в жизни боятся? Ихнее в этом самоволие. Это же — самый один из всех милый природный сок, милое в похоти детское дело. Похоть на людях недаром развитая: они только приклонились, дотронулись — уже зернушко, зародышек делает эта похоть. Мы с вами когда брались за это кипучее, мстительное дело, у нас в наших головах не складывалось, что получится из этой вот такой небывалой радости,— нас эта неприятность окружит. 

50. Человек — это, можно сказать, прямо в цель, этому

всему делу туз всей системы. Рейган со своими миллиардами

держит на них всю опору, у него люди за это средства получают, живут прекрасно. Им не до того, что будет завтра; сегодня пожили, поудовлетворялись — им не страшна их смерть, «ни ежедня умирают. Этим не приостановишь. Стихия — это смерть никем не побежденная. 

51. Мы хорошо знаем Советский Союз, Коммунистическую партию, которая под Брежневым воспитала всё человечество, весь мир его голос слушал о мире, чтобы не было войны; все люди были как с гением согласны, он был вожак всего мира, всех людей. Тогда его считали человеком одним для всех, а когда его ноги перестали несть — он неизвестно и до сих пор от чего умер; нам об этом не сказали. 

52. А похороны делали — весь мир посъезжался; все его похороны чли, а в могилу два человека бросили, как собаку. Весь талант, всё доверие исчезло с земли, а мира как не было видно, так его и нет. 53. Сам Андропов, тоже всей коммунистической системы, взялся за это дело, которому не помогает никакая пропоганда, никакой съезд — это же дело смертного характера. Люди ждут общего смертного дела, включиться в эту бойню. Все ракеты ждут от тузов команды. 

54. Паршек на арене за то, чтоб не было войны; ни капиталисты, ни коммунисты в этом деле выигрыша не заимеют, а выиграет в этом деле Паршек. Он один для всех просит Природу, чтобы не допустить этого дела. 

55. Война — всем нам разруха, она нас обидит, мы в ней умрём. Два человека виноваты, оба богатые на средства, грозят друг другу — а над ними стоит голый и босой Паршек. 

«Учитель всегда смотрел по телевизору передачу «Сегодня в мире». И вот, когда там показали переговоры Рейгана с Брежневым — и они никак не договорятся меж собою, то я говорю Учителю: «Учитель, да пусть они оба приехали б сюда да и договорились. Поодевали б на себя эти свитки, чтоб их никто не узнал, а я их посажу вот за этот стол: одного — с одной стороны, а другого — с другой, налью им по чашке борща, и пока они его похлебают — то и договорятся!».

А Учитель спрашивает: — так разве калитал подчинится соц. строю — или наоборот? А посередине их кто будет?

А я почему-то ответила Ему: «Свят-Дух». Учитель спрашивает опять у меня: — так чья же победа будет? Я говорю: «Свят-Духа».

(Свидетельство В. Л. Сухаревской).

56. Никакая слава не поможет нам всем людям, как только безсмертие. Умрёт Рейган, умрёт Андропов, а люди останутся сами; они "найдут Паршека — безсмертного человека, спросят у Него: «Что же мы должны теперь делать?» Он им пропоёт Гимн Своей природной жизни и скажет: — идите в Природу и то вы делайте, чего делаю Я в жизни. 57. Я один тружусь для всех, а учёные приготовили материалу для такого дела, которое начнёт нас всех убивать: начнут бомбы рваться, загорится от этого вся земля, воздух. А мы же — люди, спасения нам в этом нет, мы же это сами начали делать. Нас это средство сожжёт, уберёт как пепел — мы сгорим, как и не жили. 

58. Так наши вожаки говорят: «Если мы, капиталисты, сдадимся коммунистам, то нам тогда не жить. А если мы не сдадимся — будем вооружаться, то мы немного поживём, а умирать необходимо — мы умрём». Эта история неизбежна

перед всеми нами, людями. 

59. Надо искать в Природе один из всех выход в жизни, надо бросить совсем то дело, которое мы делаем; люди все смогут это сделать. Природа людей не жалела в этом, набросилась своим Духом на человека, — создала условие, немоготу, болезнь и с пути его снимает. Вот чего сделал человеку Дух в Природе: он не признал жизнь человека и не дал дальше ему жить. 60. Отец и сын в жизни своей без духа жили, им Природа не помогала, а мешала своим путём. А вслед за двумя идёт эволюция Святого Духа, что заставит человека отказаться от всего этого. Она никогда не была на белом свете. Паршек взял на себя всю инициативу нашей жизни. 

61. Если знаешь Моё тело, хвались перед всеми, обращайся ко Мне, проси крепко: «Учитель мой дорогой! Дай мне моё здоровие». Когда упросишь Меня с душою и сердцем — никогда в обиде не останешься, а то что следует ты получишь. 

62. Надо будет трудиться, закалиться в Природе, силы воли набираться, чтобы она была у тебя. А потом маленькое зернушко сеять. 

63. Природе надо сказать «спасибо» за ея заботу, за независимость свою, которая помогла человеку, он стал здоров, болезни уже не будет. Есть жизнь одна здоровая и крепкая — изучайте и понимайте! 

64. Меня воспитала Природа не таким, как все, а противоположником, Учителем, воспитателем Природы, Самородком. Мы пришли к выводу одному: надо будет жить. 

65. Самое главное человека в жизни — иметь здоровый

характер. Паршек по словам всех людей — Учитель, это наш Герой, которого 200.000 человек узнали на арене. 

66. Вы не верите такому человеку, так поверьте Матери- Природе, она Мне говорит всю правду: Кто Я такой есть и что Моё место жизни находится на Чувилкином бугре, предназначенное всем людям. 

67. Я был нужен людям, нужен был Мой организм, в Природе закаленный, Я и хвалился: по снегу ходил разувшись среди людей да помощь им оказывал. Я это делал сознательно под видом психбольного, а у самого проходило без

всякой вредной ошибки. Я от этого крепко терпел и ждал времени. Очень тяжело было, но вытерпел. 

68. Без Меня ценности обнаружили — их дело. Мне Сухаревская Валентина передала людям, а муж её об этом узнал. Прокурор спросил у Сухаревской: «Чьи это деньги?» 

Она ответила: «Если Иванов мне скажет, чтобы я построила Ему дом, то я Ему обязана за это дело Его». Она прокурору рассказала о своей болезни, прокурор санкцию не наложил. 

«Наш начальник Морозов и его заместитель Чуба получили заявление от Сухаревского Ивана Михайловича о том, что Я, как таковой человек, занимаюсь грабежом: у его жены Валентины Леонтьевны Сухаревской взял самовольно 22 тысячи рублей! За это Меня, Иванова, сажают на двое суток в КПЗэ, чтобы Я перед судом народа ответил. Они не посмотрели на все Мои заслуги, а сам Морозов

Мне говорит: «Вот теперь-то мы Тебя побреем». Я как услышал его слова, спросил: — у вас нету топора? Он переспросил у Меня: «Для чего он тебе?» Я ему сказал: — чтобы голову Мне отрубать. То начальник сказал за всё то, чего было им сделано: «Мы головы не отрубаем». А когда сын Мой

увидел, что Меня забрали в милицию, то он сказал Мне, что у нас нашли и забрали 22 тысячи денег, опечатали машину «Волгу» — словом, мы умерли. Я ему говорю: — в колоде 36 карт, а в ней

три карты не простые, а козырные: туз, король и дама; вот тогда Мою Идею упразднят, когда Я не буду иметь эти три козырные карты. Так и получилось. Не двое суток Меня продержали, а шестеро. Но прокурор областной санкцию не наложил своею рукой — Меня освободили, отдали всё, что брали. Хотели Учителя прогнать с земли, но последовала неудача: Сухаревский Иван Михайлович свои

слова напрасно выбрасывает в народ, ибо народ не знает, как Учителю эти 22 тысячи попали. Сухаревский оклеветал Учителя, а Учитель был перед законом прав. Сухаревский был над животными фельдшер, помогал животному в их болезни. А

болезнь такая прогрессировала на животном — это лишай, от него трудно было избавиться. Сухаревского заставила вера его обратиться к Учителю, он надеялся на Учителя, что он эту болезнь

прогонит с животного, а животное человеку по жизни — помощь. Учитель никого не заставляет, чтобы Его просили, Учитель был Сухаревскому помощник. Учитель помогал животному через болельщика Сухаревского, он знал что это получится. Учитель учит Сухаревского разуметь бедного человека, особенно нуждающегося и дать ему 50 

рублей по старому, а по новому это 5 рублей; только чтобы эти деньги были не Сухаревского лично, а совхозные. Он это сделал: дали ему из управленческой кассы денег и он отдал их уборщице, и надо было сказать при этом словами: «Я отдаю эти деньги за то этому человеку, чтоб лишай исчез на животном», — и отдай этой уборщице без всякого осуждения. Эта работа проверенная — животное получило облегчение, ушёл лишай. Пусть

Иван Михайлович Сухаревский скажет народу, что это была неправда, записанная на третий день этого, 1962 года. Учитель думает, что от этого Иван

Михайлович не откажется, что Учитель это сделал. Эта работа была известная даже в райкоме партии: Учитель написал письмо в Обл. исполком, но никто ничего не предпринимал по части этого дела. Учитель обижать Ивана Михайловича Сухаревского не будет, Учитель обижает Сам Себя, что взял деньги у Сухаревского не Сам лично, а Учителю передали деньги Сухаревской Валентины Леонтьевны 10 тысяч рублей по старому, а по новому

1000 рублей. Валентина Леонтьевна их Учителю

передала — она передала свою болезнь, которую

Учитель от Валентины Леонтьевны прогнал — у неё были припадки. Что можно иметь у себя, скажите пожалуйста, деньги или болезнь? Учитель никогда бы не взял эти деньги, если бы знал, что такой окажется нехороший Иван Михайлович Сухаревский. Сухаревскому было сказано его женой, Валентиной Леонтьевной, что она отдала Учителю

10 тысяч рублей не за любовь к Валентине, а за труд Учителя. Учитель не отказался перед Иваном

Михайловичем, что деньги отдала Валентина, Я их не сам получил, а Мне их руки другие передали. Я не отказался — дал расписку Ивану Михайловичу. Когда разобрались, то деньги Мне вернули назад. Сухаревский хотел убить Мою этим Идею. Вина — не деньги, которые Мне дали, как Учителю, в благодарность; вина того человека будет, кто скрыл в Природе человекову тайну, она убитая Сухаревским. Если только узнает народ, а он уже узнал за эти написанные строки, написаные независимым человеком, закаленным в тренировке. Уже в третий раз судят бедно больную женщину в Свердловском районном суде, которая получила от Учителя здоровие, а ея заставляют отказаться от таких сил. Разве она интересуется богатствами, нажитыми Сухаревскими вместе? Интересуются судьи осудить Сухаревскую за то, что она имеет дело с Ивановым. Адвокат выступил за Ивана Михайловича, стал Иванова обличать — такому юристу нужны деньги, он их от Сухаревского

получает и надеется на свои силы. Это же есть те люди, кому доверяют постановить без всяких свидетелей; вынесли решение за пять дней обжаловать — этим мы и потеряли доверие перед народом и советской властью. Двух пьяниц судьба наказала за то, что они были проходимцы. И не пропадёт то время, которое придёт и за судьею и за юристом. Юрист луганский сказал Учителю свои умные политические слова: «У нас партия есть Учитель!» Только он забыл, что Природа строит героя за хорошее, — так и народ, люди, называли не за деньги, которыми они Учителя благодарят за Учителево здоровие. Юрист просчитался в этом, взялся не за своё: прежде чем обманывать Учителя,— сам себя скорее потерять; Учитель будет жить на дороге юриста, а юриста послать на дорогу Учителя — юрист сдохнет. Вы судите и не верите Учителю, Сухаревского надо согнать с земли, а он хотел задушить Учителя. Учитель есть народ, есть люди. Сухаревский с юристом выступили против

Учителя; деньги ваши не помогут, — убьют вас люди за Мою Идею, что она была гонимая. Этого вы права не получите от Природы, а вас осудит народ, когда узнает за провокацию Сухаревского; умрёт судья, умрёт юрист и умрёт Сухаревский со своими свидетелями, которых он привёл в защиту

неправды. А Учитель не пожалеет Его имеющееся богатство отдать, не пожалеет ничего никому отдать».

(Учитель, январь 1962 г.).

69. Паршек в Природе находится как на войне зимою и летом. Эта история была, есть и будет всегда, а учёные не допонимают, что истинно Моё учение — неумираемое. Я всем кричу, чтобы люди опомнились и сами себе сказали: «Что мы делаем?». 

70. Природа — Мать, сохранительница, своими силами молода, но от нашего дела делается стара. 

71. На основе Моего учения написаны две статьи, Я их направил правительству, чтобы наши учёные от этого дела проснулись и стали делать по-природному. 

72. Паршек говорит, что 1979 лет умирали люди, а теперь они не будут так умирать. Это открыл нам Паршек на Чувилкином бугре, просит всех нас, живущих на белом свете, что новое нам надо делать дело. 

73. Вы, уважаемые учёные, думаете, что Я напрасно перед вами 48 лет так проходил, так думал да делал? Это нам так даром не пройдёт. Мы сами виновные перед Паршеком, Он кроме добра ничего никому не давал. 

74. А Мне нигде не даётся места, даже в Москву не пускают; Я не имею права никакого где-нибудь показаться Своим телом. Я нахожусь только в доме, который построил для всех людей. 

75. Людям нужна влага, а ея нет и нет — а только засуха. Она никому не нужна. А это всё делает Природа, она не хочет портить Идею Паршека. Она ведёт людей для того, чтобы Паршек Своё место занял без всякой помехи. И это будет! 

76. Моя жизнь это есть Великая Мать, что она Мне дала, 

то Я от неё получал, особенно утрешнюю зарю перед восходом солнца. 

77. У Меня дни были для Меня одинаковые, Я старался их не различать. Я не готовился со Своим таким намерением, чтобы ко Мне атмосфера присылала для Меня свои любимые для жизни дни. Для Меня выбора нет. По Паршекову делу не надо будет Природу так обижать, не надо её заставлять. 

78. Надо в путь с собою ничего такого не брать. А когда ты с собою ничего не возьмёшь, то ты—свой, но не чужой идёшь в Природу; она тебя встретит, приголубит как око твоё. 

79. Я, Паршек, сейчас нахожусь в доме — там, где Меня хранят от всякого нападка, от неприятностей. Я имею ногу больную, она Меня держит; а у самого мысль одна: как бы вот это место освоить, чтобы никому в этом не помешать, а то, что надо, сделать. У самого мысль такая: на этом Чувилкином бугре и нога будет жить, как она жила до этого дня. 

80. Крест на хате показался, это видно кто. Лошадка копытом била, дождик сверху лил — знать, погода плохая... Такая вот наша разрисованная картина. А вода в ванну наливалась — надо садиться купаться. А Марко коров поил. Атмосфера холодная. 

81. Нога Моя менялась в боли, хотелось чтобы она не болела. Почты долго не было, хотелось почитать — в этом деле есть какой-то секрет. 

82. Долго не было весны, а солнце ясно палило — тени совсем не было, а холодная струя продолжалась. Скворцы

прилетели. 

83. Встал с постели, тут же стал писать. Нам немножко всё досталось — нашему такому концу... 

Милые Мои вы дети, вам хочется об этом деле узнать — а расскажут про это наши люди. Хоть и крепко так тяжело, но поделать не смогли раньше, и сейчас эта слава так развилась. «Это так оно было» — чуть не скажет этот камень. 

84. Паршек лежит с жизнью больной со Своею Идеею. Его знают по «Огоньку», пишут Ему письма. Закалка-тренировка Мною в Природе найдена, испытана на себе. Я потом эти условия людям передал — пусть они ими владеют, как таковыми. Чтобы здоровье найти, надо от Природы иметь заслуги. 

85. Володя, инженер из Москвы, кинофильм готовит людям, чтобы они его смотрели. У него со здоровьем неважно. Я принимаю его, как и всех; Я людям всем давал здоровье, любому человеку. 

86. Я его тело окружаю Своим органическим телом — Духом Святым. Эта природная естественная сила попадает ему вовнутрь через вдох и выдох. Я ему чувства делаю через его в ногах пальцы и на руках. Вдох и выдох он делает сам. Потом мозгом его руковожу, чтобы он на ногах своими пальцами ворочал, шевелили на руках и смотрел в своё сердце сам, в лёгкие, в живот — им надо повернуть справа налево. Потом тяни воздух до отказа — это твоё в этом здоровье. Это — Природа, а ей надо верить. 

87. Я должен эту Идею сохранить для всех наших добрых людей, кто хочет жить в Природе только с удовлетворительным. Это нужно любому человеку, если он найдёт в жизни такое место, где нет никакой техники, никакого искусства и нет химии — одна духовная жизнь, которая дала приблизиться к этому такому делу. 88. Паршек не заставляет сегодня, чтобы за счёт этого завтра пришлось жить. Он считает эти вот дни, они с собою

приведут ещё больше после терпенья сознательного в неделю одно воскресенье кушать приходилось один месяц опытом. Его надо завоевать — потом полгода и вслед за этим самым год терпеть, совсем распроститься с этой пищей. Это будет завоевание для всего мира всех наших людей безсмертно. 

89. Дух носился над водами, — а сейчас на арену пришёл к нашим людям Дух Святой, Он окружил тело человека, осветил его, оно стало здоровым телом — здоровым духом. Людям это необходимо. 

 

© Леснич Велесов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??