*  Don Mclean написал песента, вдъхновен от книга за живота на Винсент ван Гог и я посветил на картината му 'Звездна нощ'

http://youtube.com/watch?v=N2tlvylLQWw

"Vincent (Starry, Starry Night)"

Starry, starry night
Paint your palette blue and grey
Look out on a summer's day
With eyes that know the darkness in my soul
Shadows on the hills
Sketch the trees and daffodils
Catch the breeze and the winter chills
In colours on the snowy linen land

Now I understand
What you tried to say to me
And how you suffered for your sanity
And how you tried to set them free
They would not listen
They did not know how
Perhaps they'll listen now

Starry, starry night
Flaming flowers that brightly blaze
Swirling clouds and violet haze
Reflect in Vincent's eyes of china blue
Colours changing hue
Morning fields of amber grain
Weathered faces lined in pain
Are soothed beneath the artists' loving hand

Now I understand
What you tried to say to me
And how you suffered for your sanity
And how you tried to set them free
They would not listen
They did not know how
Perhaps they'll listen now

For they could not love you
But still your love was true
And when no hope was left inside
On that starry, starry night
You took your life as lovers often do
But I could have told you Vincent
This world was never meant for one as beautiful as you

Like the strangers that you've met
The ragged men in ragged clothes
The silver thorn of bloody rose
Lie crushed and broken on the virgin snow

Now I think I know
What you tried to say to me
And how you suffered for your sanity
And how you tried to set them free
They would not listen
They're not listening still
Perhaps they never will...

Звездна, звездна нощ

Звездно, звездно небе,

рисува със синьо-сиви цветове.

Поглежда към летния ден

с очи, опознали мрака в мен.

Рисува сенки по хълмовете,

рисува нарциси, дървета,

уловило бриза и вятъра студен

върху снежно бялото платно от лен.

Сега разбирам

какво искаше да знам.

Как страдаше заради болестта*

и как искаше да им дадеш свобода,***

но те не искаха да те чуят,

не можеха да те разберат.

Може би, ще те чуят сега...

Звездно, звездно небе,

огнени цветя греят в ярки цветове.

Виолетовата мъгла и вълнисти облаци

се отразяват  в бледосините очи,

променящи се цветове,

кехлибарено утринно небе,

оживяват под любящата ръка.

Сега разбирам

какво искаше да знам.

Как страдаше заради болестта*

и как искаше да им дадеш свобода,***

но те не искаха да те чуят

не можеха да те разберат

Може би, ще те чуят сега...

Може би, обичан ти не беше,

но обичаше, въпреки това

и когато надежда вече не таеше

под тези звездни, звездни небеса,

ти живота си отне, като други преди теб. **

Трябваше да те предупредя,  Винсент,

че този свят не бе определен

за някой тъй прекрасен като теб.

Както непознати, в миналото срещани,

изморените хора в дрехи изпокъсани,

сега сълза изплакана от роза кървава

лежи върху заснежената земя...

Сега разбирам

какво искаше да знам.

Как страдаше заради болестта*

и как искаше да им дадеш свобода,***

но те не искаха да те чуят

не можеха да те разберат

Вероятно, няма да те чуят никога...

*В края на живота си художникът страда от психично заболяване

**  Винсент ван Гог се самоубива, като се надява, че след смъртта му стойността на картините му ще се повиши

*** Чувствал, че е в тежест на брат си, който се е грижил за него последните 10 години от живота му