Йосиф Бродски - Одисей към Телемах 

2003 0 7

ОДИСЕЙ КЪМ ТЕЛЕМАХ 

 

Мой Телемах, с Троянската война

е свършено. Не помня кой спечели,

но трябва да са гърците, защото

да изоставят толкова тела

далеч от къщи само гърци могат...

Аз все така пътувам към дома,

но дълъг се оказва пътят. Сякаш,

докато ние тук пилеем време,

пространството разтяга Посейдон.

 

Не знам къде съм и не знам напред

какво ме чака. Някой мръсен остров

сред храсти, сгради и свине грухтящи,

задавена от плевели градина,

царица някоя,

трева и камък... Мили Телемах,

безкрайно всеки остров заприличва

на другия, когато дълго скиташ,

препъва се умът, брои вълните,

очите плачат, в хоризонта впити,

водата като плът ушите пълни.

Не помня вече края на войната,

на колко си години нямам спомен.


Расти голям, мой Телемах, расти.
Навярно знаят само боговете

дали със теб отново ще се срещнем.

Отдавна вече сигурно не си,

детето, пред което вола спрях.

Да беше ме оставил Паламед

на мира, щяхме още да сме заедно.

Но може и да беше прав: без мен

Едиповата страст ще те подмине

и, сине,

твоят сън ще е безгрешен.

 

Йосиф Бродски

 

 

ОДИССЕЙ ТЕЛЕМАХУ 

 

Мой Tелемах, Tроянская война
окончена. Кто победил - не помню.
Должно быть, греки: столько мертвецов
вне дома бросить могут только греки...
И все-таки ведущая домой
дорога оказалась слишком длинной,
как будто Посейдон, пока мы там
теряли время, растянул пространство.
Мне неизвестно, где я нахожусь,
что предо мной. Какой-то грязный остров,
кусты, постройки, хрюканье свиней,
заросший сад, какая-то царица,
трава да камни... Милый Телемах,
все острова похожи друг на друга,
когда так долго странствуешь; и мозг
уже сбивается, считая волны,
глаз, засоренный горизонтом, плачет,
и водяное мясо застит слух.
Не помню я, чем кончилась война,
и сколько лет тебе сейчас, не помню.

Расти большой, мой Телемах, расти.
Лишь боги знают, свидимся ли снова.
Ты и сейчас уже не тот младенец,
перед которым я сдержал быков.
Когда б не Паламед, мы жили вместе.
Но может быть и прав он: без меня
ты от страстей Эдиповых избавлен,
и сны твои, мой Телемах, безгрешны.

 

 

Йосиф Бродский

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.