12.12.2021 г., 10:19 ч.  

Как да станем щастливи, Парите, К. Шемелинин 

  Преводи » Проза, от Руски
781 0 0
36 мин за четене
Част 2
   Парите
     Парите са най-важната категория за капиталистическия строй. Но какво казват за тях историческите личности?
   Не правете нищо за пари: нека печалбата се грижи за печалбата (Периандър, древен грък, управлявал Коринт преди 2600 години).
   Не е беден този, който има малко, а този, който много иска.
   Природа ни обискира на изхода, както на входа. И не може оттук да изнесеш повече, отколкото си донесъл (Сенека, държавен деятел на Древния Рим, от преди 2500 години  ; Сенека е имал състояние от 300 млн. сестерций, тоест няколко млрд. амер. долара).
   От богатите хора само Крез (цар на Лидия, преди 2500 години) е запомнен чрез поговорка, благодарение на богатството си: "Богат като Крез".
   Както се вижда, стремежът към парите заради пари е безсмислен, и такива пари няма да донесат щастие на своя обладател.
   Нужно е правилно да се разпорежда човек с парите, трябва да бъде над парите, тогава от обладанието на парите или от тяхното изразходване може да се получи удовлетворение и щастие!
     Как да бъде човек "винаги богат"
   В моето разбиране богатството - това не е количеството пари, които ти владееш, или с които се разпореждаш, а твоето отношение към парите. Ще опиша по-долу рецептата за постоянно богатство, която лично аз ползвам.
  Сумата пари, необходима за оцеляване, е минималната сума, с която, според изчисленията на държавните органи, може да се изкара един месец. Тази сума в Русия и Украйна е малка, така че всичките ми по-нататъшни разсъждения ще се отнасят за един единствен работещ човек с месечен доход, равен или по-голям от две минимални заплати.
И такa, към 2011 година в Русия жизненият минимум е равен на около 220 дол., а в Украйна - на 120 дол. Заплатата (или дохода), е равна на два такива минимума, и е 440 дол. в Русия и 240 дол. в Украйна.
   За да се чувства човек винаги богат, е нужно:
   Първо. Разликата между твоите ежемесечни доходи и разходи да бъде положителна.
   Второ. Тази разлика трябва да бъде растяща в течение на полугодието.
   Това е всичко.
   А сега да поясним с пример.
   Твоята заплата е 500 дол. на месец, а разходите ти са 600 дол. на месец. Беден си. Живееш с дългове, имаш недостиг, парите те ръководят, а не ти тях.
   Заплатата ти е 500 дол. на месец, разходите ти са също 500 дол. Не си богат, но и беден не си. Едва свързваш двата края, и най-вероятно, някога няма да ти стигнат твоите 500 дол. и ще влезеш в дълг. Здравей, бедност.
   Получаваш 500 дол. на месец, а разходите са ти 450 дол. Ти ежемесечно спестяваш по 50 дол. и не ги харчиш. И така в продължение на три-шест месеца. Това вече е по-добре, но ти не си богат. Икономично харчиш парите си, контролираш разходите си - това е много важно и е много добре. Бедността за теб не представлява опасност, но и усещане за богатство също нямаш.
Твоята заплата е   500 дол. в месец. Ето твоите разходи в течение на половин година: 480, 450, 490, 440, 410, 480 дол. Изразходваш ту повече, ту по-малко. Но ти контролираш разходите си, макар че те всеки момент може да превишат доходите. Има за какво да харчиш парите си, и затова ти не си съвсем богаташ. Ти си почти богат, малко ти остава да станеш такъв.
   Заплатата ти е 500 дол. на месец. През първия месец ти си изхарчил 480 дол., следващите два месеца още по 480. Остават ти по 20 дол. ежемесечно в течение на три месеца. През четвъртия месец си изхарчил 470 дол., през петия също толкова. През шестия месец си похарчил 460 дол. Ти не знаеш за какво да харчиш парите си, а те стават все повече и повече. Поздрави себе си: ти си богаташ!
   Обърнете внимание: този, който е пестял по 50 дол. ежемесечно, за половин година е спестил 300 дол., но той не е богат и не е беден. Богатият пък е спестил само 160 дол. за същата половин година. Изглежда парадоксално: богатият е спестил по-малко от небогатия, но всъщност никакво противоречие няма – разликата е само в отношението към парите.
   Този, който редовно е пестял по 50 дол., пестял е, тоест лишавал се е от нещо, за да запази нужните му 50 дол. Възможно е да събира пари за някаква голяма покупка. Най-вероятно, процесът на натрупване при него става така: той получава 500 дол., пести по 50 дол. (в друго портмоне, под "дюшега" и т.н.), а останалите 450 дол. ги харчи всичките. Контролът върху разходите при такъв човек е частичен: той контролира парите си само в първия момент, когато пести 50 дол., а харченето на останалите 450 дол. не контролира.
   Богатият постъпва не така: той упражнява контрол  постоянно, не допуска глупави и ненужни разходи, затова му остава винаги някаква сума, и макар тази сума да не е постоянна, тя се увеличава с времето. В резултат на това човек с известно учудване открива, че парите му стават все повече и повече и няма за какво да ги харчи. Така в него се поражда усещане за богатство.
   А усещането за богатство дава увереност в утрешния ден, спокойствие, постоянно добро настроение и като цяло - щастие от всеки изживян ден.
   
   Богатство (пари, власт)
   Ако човек има много пари, то има и много власт.
   Ако има много власт, може да вземе много пари и (или) да харчи много чужди пари.
   Всички тези категории, според моето разбиране, са взаимосвързани, и може да се нарекат с една дума "богатство".
   Винаги е имало и ще има хора, които да притежават богатство. Дали така ще бъде по-нататък, не знам, но мога да предположа, че така ще бъде.
   Ако погледнем миналото, преди 500-1000, или дори преди 2000-3000 години, ще видим, че и тогава е имало много богати хора, но до нашето време техните богатства са се "разтворили" в потока на  поколенията. Потомците на древните богаташи също са потънали в забрава. Къде са те сега? Не е известно.
   Богатството е крайно явление.
   Не може да съществува безкрайно богатство.
   Смятам, че обикновеното богатство ще стигне за около 100 години сносно съществуване, тоест за  100х12=1200 месеца, за което ще бъдат нужни около 1000 средно-месечни заплати на дадена държава. За Русия  това са: 700х1000=700 хил. дол., а за Украина 300х1000=300 хил. дол.
   Ако времето за смяна на поколенията се приеме за равно на 25 години, тогава обикновеното по размери богатство ще се "разтвори" за 2-3 поколения.
   Огромните богатства ще стигнат за повече от няколко поколения. Такива богатства, както виждам аз, ще стигнат за 1000 и повече години сносно съществуване, тоест за 10 хиляди средно-месечни заплати на дадена държава.
   Богатият човек е длъжен да подкрепя държавата си, иначе много скоро ще престане да бъде богат.
   Властта дава възможност на всеки човек да бъде обеспечен, но тя може да отнеме както тази възможност, така и богатството, а също така свободата и (или) живота.
   Не може човек да бъде богат и да не подкрепя държавата на основата на територията, на която това богатство се е образувало. Ако пък богатството е отнето от други държви, тогава това са "кървави пари", и на всяка сила ще се намери друга, още по-голяма сила.
   Падението на всяка държава - това е узаконен за победителите грабеж на собствеността на победените. От историята е известно, че държавите не са вечни: обичайният срок за тяхното съществуване е от рода на хиляда години, тоест минимум един път в течение на хиляда и петстотин години на дадена територия ще загине една държава и ще бъде осъществен грабеж както на собствеността ѝ, така и на собствеността на нейните граждани. Такива събития може да се случват и по-често, например през триста-петстотин години.
   Богатството и правото за наследяване - това не е "билет за вечността" на едно конкретно семействизо.
   Мъдрецът не обича богатството, и предпочита бедността пред него; той го събира не в своята душа, а в дома си. (Сенека, държавен деятел на Древния Рим, из преди 2500 години ; Сенека е имал състояние 300 млн. сестерций, тоест няколкостотин млрд. щатски дол.)
   Колко струва отглеждането на едно дете?
   Има семейства, които едва свързват двата края.
   Има семейства, които имат възможност да купуват често скъпи апартаменти-коли и да почиват на престижни курорти.
   Различни семейства, различни нива доходи.
   Но аз мисля, че е възможно да се изчислят горе-долу разходите за едно обикновено дете, и за това трябва да се използва като единица мярка средната месечна заплата за дадена страна.
   И така, нека да започнем. Имаме семейство, и в него се ражда дете. Първите три години жената не работи, а тя би могла да получава всеки месец заплата - това е недополучен доход, и той трябва да се отчита и компенсира. Ако нямаха дете, жената би работила и внасяла парите в семейството.
Раждане на дете.
   Жената не работи един месяц преди раждането, при самото раждане и след изписването от  родилния дом. Детето е  здраво и раждането успешно. Следват първите малки покупки за бебето. Мисля, че това ще струва около четири-шест средни заплати, да речем пет.
   Първата година от живота на детето.
   Жената не работи - 12 средни заплати. Памперси, количка, пеленки, лечение, може би, детски храни - още 6-12 средни заплати. Общо - 20 средни заплати за всичко би трябвало да стигнат.
   Втората и третата години от живота.
   Жената не работи - 24 средни заплати. Играчки, детски дрехи, лекарства, храна за малкия - още горе-долу шест. Общо - 30 средни заплати.
   Детска градина.
   Детето се  намира там, да речем, от три до седем годишна възраст . Това са четири года. Майката вече работи. Потребностите са – плащане за детската градина, играчки, дрехи, лечение, хранене. Мисля, че 1/3 от средната заплата ще стигне, тоест 4*12*1/3=16 средни заплати.
   Като пръв резултат вече имаме следното - до училището са нужни разходи за детето  от 5+20+30+16=71 или горе-долу 70 средни заплати. От тях 3*12=36 средни заплати - това е недополучения доход от семейството поради това, че майката гледа детето.
   Както се вижда от разчета, половината от разходите на семейството за детето  по време и след раждането му се дължат на това, че жената не работи. Поради това, ако семейството иска да отгледа две или три деца и (или) да спести пари, се налага да обърне внимание на факта, че жената трябва колкото се може по-малко време да бъде в отпуск. Тя може или да тръгне на работа, когато детето стане на една година, или да роди второ-трето дете година-две след раждането на първака.
   Да продължим разчета по-нататък - на 7 години детето тръгва на училище . И то ще учи там до 18 години . До 12 години разходите за детето  може да се оценят като 70% от средната зарплата, а от 12 до 18 - 100%. За последната година от училището трябва да се добавят и частни учители - това ще струва още пет средни зарплати. Разходите за детето  от 7 до 18 години  ще бъдат от рода на:
   
   12х(12- 7)х0,7+12х(18- 12)х1+5=42+72+5=119 или горе-долу 120 средни заплати.
   Интересното тук е, че до тръгване на училище  за детето се изразходват 70, а за периода на учението му в училище само 120 средни заплати!
   Общо взето, за раждането и отглеждането на детето  до 18 години  са нужни 70+120=190 или, ако ги закръглим - 200 средни заплати.
   Ако тези разчети се приложат за Русия 2010 година, ще се получи 200х700=140 хил. дол., а приложени за Украйна 2010 година, се получава 200х300=60 хил. дол.
   Тоест детето излиза средно "равно" на една луксозна западна кола или на тристаен апартамент!
   Впрочем колата след 18 години  ще се превърне в "гнило желязо", а детето едва ще започне своя зрял живот.
   На апартамента за 18 години  нищо няма да му има - сградата през това време ще се съхрани, и затова "каменните метри" са перспективни като средство за съхраняване на пари, и като възможност за даване под наем за допълнителен доход.
   Ако семeйството възнамерява да изпрати детето си  в институт, тогава разходите му през следващите пет години  ще се увеличат. Те ще зависят до голяма степен от таксите за следването, и също от битовите условия (дали ще живее у дома или в друг град). Можем да приемем, че разходите за следването са 2000 дол. на година за Русия и 1000 дол. за Украйна, а разходите за жилище, хранене, дрехи, пътуване, развлечения и други ще са равни  на 1,5 средни заплати. Стипендията не е  голяма, затова тя може да не се смята.
   И така, плащанията за следването са:
   за Русия - 5х2000=10 хил. дол.
   за Украйна - 5х1000=5 хил. дол.
   Пет години  студентски живот ще струват:
   за Русия - 5х12х(1,5х700)=63 хил. дол.
   за Украйна - 5х12х(1,5х300)=27 хил. дол.
   Както се вижда, плащането за обучение не е голямо в сравнение със семейните разходите за издръжка на неработещия студент.
   Разбира се, може да се намери по-евтин ВУЗ, може паралелно да се работи, и може въобще да не се получава висше образование.
   Тук е необходимо да се отчетат неполучените доходи: младият човек може да стане студент, а може и  да тръгне на работа след училището. На работата ще получава заплата, нивото на която може да се приеме за равно на средното за страната (младият специалист може веднага да не стигне това ниво, но след година-две ще го достигне и може да го превиши).
   И така, неполучената сума от заплати за семейството ще бъде съответно:
   за Русия - 12х5х700=42 хил. дол.
   за Украйна - 12х5х300=18 хил. дол.
   Неполучените заплати не бива да се прибавят към стойността на обучението в университета, но да  се отчитат те при избор на път в живота е нужно.
   Впрочем, работейки след училище, младият специалист след време ще има възможност както да  повиши квалификацията си чрез платени вечерни курсове, така и чрез задочно образование.
   Но пет години след завършване на училището младият човек трябва да се издържа, тоест трябва да яде, да се облича, да се забавлява и т.н., и затова много родители смятат, че щом те и без това издържат детето, нека да се изучи, получи добро образование.
   Но това не е съвсем така.
   Първо. При обучение в университета семейството е принудено да издържа студента, но ако младият човек тръгне на работа, тогава той сам може да се издържа, снемайки финансовото натоварване от семейството.
   Второ. Повечето ВУЗове обучават лошо, затова висшето образование съвсем не е качествено.
   Обучението в университета е много скъп избор: то отнема от семейството 10+63=73 хил. дол. за Русия и 5+27=32 хил. дол. за Украйна, не позволявайки да дойдат в семейството 42 хил. дол. и 18 хил. дол. съответно.
   Допълнителните разходи за семейството в случай, че младия човек се обучава в институт представлява разликата между издръжката на студента и възможната печалба ако работеше:
   За Русия - 73-42=31 хил. дол.
   За Украйна - 32-18=14 хил. дол.
  Това е реалната стойност за получаване на висше образование. По-горе изчислихме, че разходите само за следването, (като такси на ВУЗА) са 10 хил. дол. за Русия, и 5 хил. дол. за Украйна. Следователно, реалните общи разходи за обучението се получават три пъти по-големи!
  Родителите трябва да помнят това.
  Семейство, което е решилото да изпрати своето чедо да учи в институт ще трябва да изразходва през следващите пет години сума пари, равна на утроената стойност на платното образование.
  А сега нека да направим крайните изводи. За целия период от раждането на детето до завършването на платен университет разходите на семейството за младия човек към 2010 г. ще бъдат приблизително следните:
  за Русия - 140 + 10 + 63=213 или 220 хил. долара.
  за Украйна - 60+5+27=92 или 100 хил. долара.
  От подобни изчисления произтича стремежа на много семейства да спестяват пари като нямат много деца, ограничавайки се с едно, максимум две деца.
   Между другото, сега е ясно защо е по-лесно да се емигрира с висше образование? Изгодно е за дадена  страна да дойдат в нея образовани млади хора, готови да работят за доброто на новата си родина.
    Моите сметки, които не претендират да са свръхточни, позволяват да се види какво е горе-долу финансовото бъдеще на дадено семейство. Такава визия за бъдещето е най-малко успокояваща, и ще ви позволи да планирате, да вземате рационални решения, и да не пречите на проявите на щастието в ежедневието.
 
Оригинален текст
Часть 2
   Деньги
   
   Деньги – важнейшая категория капиталистического строя. Но что говорят о них исторические личности?
   Ничего не делай из-за денег: пусть нажива печется о наживе (Периандр, древний грек, правил Коринфом 2600 лет назад).
   Не тот беден, кто мало имеет, а тот, кто хочет много.
   Природа обыскивает нас при выходе, как при входе. И нельзя отсюда вынести больше, чем принес (Сенека, государственный деятель Древнего Рима, 2500 лет назад; Сенека имел состояние в
  
   300 млн. сестерций, то есть несколько млрд. долл. США).
   Из богатых личностей только Крез (царь Лидии, 2500 лет назад) вошел в поговорку благодаря своему богатству: "Богат как Крез".
   Как видно, деньги ради денег бессмысленны, они не принесут счастья своему обладателю.
   Нужно правильно распоряжаться ими, быть над деньгами, тогда от обладания ими или от денежных трат можно получать удовлетворение и счастье!
  
   Как быть "всегда богатым"
   В моем понимании богатство – это не количество денег, которыми ты владеешь или распоряжаешься, а твое отношение к деньгам. Ниже я опишу рецепт постоянного богатства, которым пользуюсь сам.
   У каждого человека есть некий среднемесячный доход. Прожиточный минимум – это минимальная сумма, на которую в соответствии с расчетами государственных органов можно прожить один месяц. Эта сумма в России и Украине невелика, поэтому все мои дальнейшие рассуждения будут касаться одного отдельно взятого работающего человека с ежемесячным доходом, равным или больше двух прожиточных минимумов.
   Итак, в 2011 году в России прожиточный минимум примерно равен 220 долл. а в Украине - 120 долл. Зарплата (или доход), равная двум таким минимумам, составляет 440 долл. в России и 240 долл. в Украине.
   Для того чтобы всегда чувствовать себя богатым, нужно:
   Первое. Разница между твоими ежемесячными доходами и расходами должна быть положительной.
   Второе. Эта разница должна быть растущей в течение полугода.
   Все.
   А теперь пояснение с примером.
   У тебя зарплата 500 долл. в месяц и расходы 600 долл. в месяц. Ты – беден. Ты живешь в долг, тебе не хватает, деньги руководят тобой, а не ты ими.
   У тебя зарплата 500 долл. в месяц и расходы тоже 500 долл. Ты не богат, но и не беден. Ты с трудом сводишь концы с концами, скорее всего, когда-нибудь ты не уложишься в свои 500 долл. и влезешь в долги. Привет, бедность.

   У тебя 500 долл. в месяц доход и расходы 450 долл. Ты ежемесячно откладываешь 50 долл. и их не тратишь. Так продолжается уже три-шесть месяцев. Это уже лучше, но ты не богат. Ты экономно расходуешь деньги, контролируешь свои траты – это очень важно и очень хорошо. Бедность тебе не грозит, но и ощущение богатства тоже.

   У тебя зарплата 500 долл. в месяц. Вот твои траты на протяжении полугода: 480, 450, 490, 440, 410, 480 долл. Ты тратишь то больше, то меньше. Но ты контролируешь свои траты, хотя иногда они вот-вот превысят доходы. Тебе есть куда тратить деньги, поэтому ты еще не совсем богач. Ты почти богат, осталось еще немного.

   У тебя зарплата 500 долл. в месяц. В первый месяц ты потратил 480 долл., потом два месяца еще по 480. У тебя остается по 20 долл. ежемесячно в течение трех месяцев. За четвертый месяц ты потратил 470 долл. и за пятый столько же. За шестой месяц ты потратил

  

   460 долл. Ты не знаешь, куда тратить деньги, а у тебя их все больше и больше. Поздравь себя: ты – богач!

   Смотрите: тот, кто откладывал по 50 долл. ежемесячно, за полгода накопил 300 долл., но он не богат и не беден. Богатый же накопил всего 160 долл. за эти самые полгода. Казалось бы, парадокс: богатый сэкономил меньше небогатого, но никакого противоречия нет – дело в отношении к деньгам.

   Тот, кто регулярно откладывал по 50 долл., экономил, то есть ограничивал себя в чем-то, чтобы отложить нужные ему 50 долл. Возможно, он накапливает на какую-то крупную покупку. Скорее всего, процесс накопления у него идет так: человек получает 500 долл., откладывает 50 долл. (в другой кошелек, в "заначку" и прочее), а оставшиеся 450 долл. тратит полностью. Контроль над расходами у такого человека частичный: он контролирует деньги только в первый момент, когда откладывает 50 долл., расход оставшихся 450 долл. не контролирует.

   Богатый поступает не так: он контролирует расходы постоянно, не допуская глупых и ненужных трат, поэтому у него всегда остается какая-то сумма, и хотя сумма эта непостоянна, она увеличивается с течением времени. В результате человек с некоторым удивлением обнаруживает, что у него становится все больше и больше денег и ему некуда их тратить. Так к нему приходит ощущение богатства.

   А ощущение богатства дает уверенность в завтрашнем дне, спокойствие, постоянно хорошее настроение и в целом счастье от каждого прожитого дня.

  

   Богатство (деньги, власть)

   Если много денег, то много и власти.

   Если много власти, то можно взять себе много денег и (или) потратить много чужих денег.

   Все эти категории, в моем понимании, взаимосвязаны, и проще их назвать одним словом "богатство".

   Всегда были и есть люди, которые имеют богатство. Будет ли так дальше, я не знаю, но могу предположить, что будет.

   Огладываясь в прошлое, на 500-1000 лет или даже на 2000-3000 лет назад, мы видим, что уже тогда были очень богатые люди, но к нашему времени их богатства "растворились" в потоке поколений. Потомки древних богачей тоже канули в лету. Где они теперь? Неизвестно.

   Богатство конечно.

   Бесконечного богатства быть не может.

   Я считаю, что обычное богатство – это примерно 100 лет безбедного существования, то есть 100х12=1200 месяцев, для чего потребуется примерно 1000 среднемесячных зарплат для данного государства. Для России – это 700х1000=700 тыс. долл., а для Украины 300х1000=300 тыс. долл.

   Если принять время смены поколений равное 25 годам, тогда обычное по размерам богатство "растворится" в течение 2-3 поколений.

   Громадные богатства могут передаваться на протяжении нескольких поколений. Такие богатства, на мой взгляд, это 1000 и более лет безбедного существования, то есть 10 тысяч среднемесячных зарплат для данного государства.

   Оценочно для России в 2010 году эта цифра составляла 700х10000=7 млн. долл., а для Украины - 300х10000=3 млн. долл.

   Для сравнения, в США эта цифра равна 3300х10000=33 млн. долл.

   Через 10-20 и более поколений любое богатство превращается в пыль.

   Это связано как с тратами и приобретениями семьи, владеющей этим богатством, так и с политикой государств.

   Богатство связано с народом (государством).

   Основа богатства – это земля, скот, предприятия, наследственный титул, деньги, ранее к этому списку добавлялись и рабы.

   Народ (или несколько народов) образует государство. Богатство можно накапливать, соблюдая законы этого государства. Другие государства могут допустить к себе чужое богатство в виде денег и материальных ценностей, но оно все же остается чужим, корни которого находятся в другой стране, поэтому в тяжелые периоды (войны, голод и прочее) к чужому богатству относятся как к своему собственному: наиболее распространенные варианты – это национализация, конфискация и реквизиция.

   Богатый человек должен поддерживать свое государство, иначе он очень скоро перестанет быть богатым.

   Власть дает возможность любому человеку быть обеспеченным, но она может отобрать как эту возможность, так и богатство, а также свободу и (или) жизнь.

   Нельзя быть богатым и не поддерживать государство, на основе и территории которого это богатство образовалось. Если же богатство грабится у других народов, тогда это "кровавые деньги", а на любую силу найдется другая, еще большая сила.

   Падение любого государства – это узаконенный грабеж победителями собственности побежденных. Из истории известно, что государства не вечны: обычный срок существования их составляет порядка одной тысячи лет, то есть минимум один раз в полторы тысячи лет на данной территории будет гибнуть государство и происходить грабеж как его собственности, так и собственности его граждан. Бывает, что такие события происходят чаще, например, через триста-пятьсот лет.

   Богатство и право наследования – это не "билет в вечность" для данной конкретной семьи.

   Мудрец не любит богатство, но предпочитает его бедности; он собирает его не в своей душе, но в своем доме. (Сенека, государственный деятель Древнего Рима, 2500 лет назад; Сенека имел состояние в 300 млн. сестерций, то есть несколько млрд. долл. США)

  

   Сколько стоит вырастить ребенка?

   Есть семьи, которые едва сводят концы с концами.

   Если семьи, которые имеют возможность регулярно покупать дорогие квартиры-машины и отдыхать на престижных курортах.

   Разные семьи, разные уровни доходов.

   Но я думаю, что примерно подсчитать затраты на обычного ребенка возможно, и для этого надо использовать в качестве единицы измерения среднемесячную зарплату по стране.

   Итак, начнем. Имеется семья, и она решила родить ребенка. Первые три года жена не работает, а она могла бы зарабатывать каждый месяц – это недополученный доход, его надо учитывать и компенсировать. Если бы не ребенок, то жена работала, и приносила бы в семью деньги.

   Роды.

   Жена не работает месяц перед родами, собственно роды и выписка ребенка из роддома. Ребенок здоровый и роды удачные. Небольшие первые покупки для малыша. Я думаю, что все это стоит четыре-шесть средних зарплат, напишем пять.

   Первый год жизни.

   Жена не работает – 12 средних зарплат. Памперсы, коляска, пеленки, лечение, возможно, детское питание – еще 6-12 средних зарплат. Итого - 20 средних зарплат на все должно хватить.

   Второй и третий годы жизни.

   Жена не работает – 24 средних зарплаты. Игрушки, детская одежда, лекарства, еда для малыша – еще примерно шесть. Всего – 30 средних зарплат.

   Детский садик.

   Ребенок находится там, допустим, с трех до семи лет. Это четыре года. Мама малыша уже работает. Потребности – оплата детского садика, игрушки, одежда, лечение, питание. Я думаю, что 1/3 средней зарплаты хватит, то есть 4*12*1/3=16 средних зарплат.

   Первый итог у нас уже есть – к школе ребенок требует затрат на 5+20+30+16=71 или примерно на 70 средних зарплат. Из них 3*12=36 средних зарплат – это недополученный доход семьи из-за того, что мама сидит с ребенком.

   Как видно из расчета, половина затрат семьи при рождении ребенка происходит из-за того, что жена не работает. Поэтому, если семья хочет вырастить двоих или троих детей и (или) сэкономить, то следует обратить внимание на то, чтобы жена как можно меньше времени была без работы. Можно или идти на работу, когда ребенку исполнится год, или рожать второго-третьего через год-два после рождения первенца.

   Считаем дальше – с 7 лет начинается школа. Ребенок в ней пробудет до 18 лет. До 12 лет затраты на ребенка можно оценить в 70% средней зарплаты, а с 12 до 18 – в 100%. Последний год обучения нужно добавить на репетиторов – это будет стоить еще пять средних зарплат. Затраты на ребенка с 7 до 18 лет составят примерно

  

   12х(12-7)х0,7+12х(18-12)х1+5=42+72+5=119 или примерно 120 средних зарплат.

   Примечательно, что до школы на ребенка надо 70, а на обучение в школе всего 120 средних зарплат!

   В целом, чтобы родить и вырастить ребенка до 18 лет требуется 70+120=190 или, округляя, 200 средних зарплат.

   Если применить это к России 2010 года, тогда 200х700=140 тыс. долл., а если применить к Украине 2010 года, тогда 200х300=60 тыс. долл.

   То есть ребенок в среднем "равен" шикарной иномарке или трехкомнатной квартире!

   Кстати, машина через 18 лет станет "гнилым железом", а ребенок только начнет свою взрослую жизнь.

   С квартирой за 18 лет не случится ничего – дом за этот срок не развалится, поэтому "каменные метры" перспективны как средство сохранения денег и как возможность сдачи их внаем для дополнительного заработка.

   Если семья планирует обучение своего ребенка в институте, тогда ее затраты на следующие пять лет вырастут. Тут многое будет зависеть от стоимости обучения, а также условий учебы (дома или в другом городе). Можно принять стоимость обучения равной 2000 долл. в год в России и 1000 долл. в год в Украине, а затраты на жилье, питание, одежду, проезд, развлечения и прочее равными 1,5 средним зарплатам. Стипендия невелика, поэтому ее можно не учитывать.

   Итак, плата за обучение:

   для России – 5х2000=10 тыс. долл.

   для Украины – 5х1000=5 тыс. долл.

   Пять лет жизни студента:

   для России – 5х12х(1,5х700)=63 тыс. долл.

   для Украины – 5х12х(1,5х300)=27 тыс. долл.

   Как видно, плата за обучение невелика по сравнению с семейными затратами на содержание неработающего студента.

   Конечно, можно найти ВУЗ подешевле, можно параллельно работать, а можно не получать высшее образование вообще.

   Тут еще нужно учесть недополученные доходы: молодой человек может стать студентом, а может пойти работать после школы. На работе ему будет выплачиваться зарплата, уровень которой можно принять равным среднему по стране (хотя молодой специалист не сразу выйдет на этот уровень, но через пару лет вполне может превзойти его).

   Итак, недополученный заработок семьи:

   для России – 12х5х700=42 тыс. долл.

   для Украины – 12х5х300=18 тыс. долл.

   Недополученный заработок нельзя прибавлять к стоимости обучения в университете, но учитывать его в выборе жизненного пути нужно.

   Кстати, работая после школы, молодой специалист со временем имеет возможность как повысить свою квалификацию с помощью платных вечерних курсов, так и получив заочное образование.

   Но пять лет после окончания школы молодой человек должен прожить, то есть должен что-то есть, одеваться, развлекаться и прочее, поэтому многие родители считают, что раз они все равно содержат ребенка, так пусть он выучится и получит хорошее образование.

   Но это не совсем так.

   Первое. При обучении в университете семья вынуждена содержать студента, но если молодой человек пойдет работать, тогда он сам может содержать себя, снимая финансовую нагрузку с семьи.

   Второе. Большинство ВУЗов учат плохо, поэтому высшее образование отнюдь не является хорошим.

   Обучение в университете – очень дорогой выбор: он забирает из семьи 10+63=73 тыс. долл. для России и 5+27=32 тыс. долл. для Украины, не позволяя принести в семью 42 тыс. долл. и 18 тыс. долл. соответственно.

   Дополнительная нагрузка на семью в случае обучения в институте составляет разницу между содержанием студента и возможным его заработком:

   для России – 73-42=31 тыс. долл.

   для Украины – 32-18=14 тыс. долл.

   Это и есть реальная стоимость получения высшего образования. Ранее мы подсчитали, что плата за обучение равна 10 тыс. долл. для России и 5 тыс. долл. для Украины, следовательно, реальные затраты на обучение получаются втрое выше!

   Об этом надо помнить родителям.

   Решив отдать свое чадо в институт, семья должна за последующие пять лет выложить сумму, равную трехкратной стоимости платного образования.

   А теперь подведем окончательные итоги. Полностью – от рождения до окончания платного университета – затраты семьи на молодого человека в 2010 составляли примерно:

   для России – 140+10+63=213 или 220 тыс. долл.

   для Украины – 60+5+27=92 или 100 тыс. долл.

   Их этих расчетов проистекает стремление многих семей сэкономить и не заводить много детей, ограничившись одним, максимум двумя детьми.

   Кстати, теперь понятно, почему эмигрировать легче, имея высшее образование? Стране выгодно, чтобы к ней приезжали образованные молодые люди, готовые работать на благо новой родины.

   Таковы мои расчеты, которые не претендуют на сверхточность, но приблизительно позволяют увидеть финансовое будущее семьи. А хотя бы такое видение будущего успокаивает, позволяя планировать и принимать взвешенные решения, не мешая проявляться ежедневному счастью.

  

  

© Леснич Велесов Всички права запазени

 

© Леснич Велесов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??