12.12.2017 г., 0:05 ч.
Кибритче – (Борче Панов, Република Македонија)
1789
8
9
6 мин за четене
КИБРИТЧЕ
(Превод от македонски)
Запалих кибритчето посред зима – малкото лампионче от топлина
кръжеше пред коледната елха в тъмния болничен коридор.
Самотен коридор в глуха доба и коледни лампички,
които светват и изгасват като добри и лоши спомени. Бездомници
се задомили в чакалнята. Свикнали да спят с безсънието,
седят като пациенти, които отдавна не са дочакали медицинския преглед.
Странно е спешното: елхата в коридора ни мига по лицата
и ни показва всичко това, което всеки би скрил.
Например, че любовта е като бедността. Колкото и да искаме,
никога не можем да я скрием, също както и съвестта –
змийско гнездо, което ни свети в главата, а не е огън, като в гатанката
на старата майка, нито пък е чакалня в болницата, или някаква
станция, в която живеят и чакат тези, които никъде не пътуват
и постоянно сменят местата, от които всички си отиваме…
Запалих кибритче посред зима – мъничкото лампионче от тишина
кръжеше пред коледната елха в тъмния болничен коридор
и едрите, тихи снежинки между, които се връщам у дома…
ЧКОРЧЕ
Автор: Борче Панов, Република Македонија
Запалив чкорче среде зимава - мало лампионче од топлина
што лебди пред елката во темниот болнички ходник.
Самотен ходник во глуво доба и новогодишни сијалички
што се палат и гасат како добри и лоши сеќавања. Бездомници
се здомиле во чекалната. Навикнати да спијат со несоницата,
седат како пациенти што одамна не дочекале лекарски преглед.
Чудно е ургентното: елката во ходникот ни трепка врз лицата
и ни го покажува сето она што секогаш би го сокриле.
На пример, дека и љубовта е како бедата. Колку и да сакаме –
никогаш не можеме да ја скриеме, исто како и совеста –
змејско гнездо што ни свети в глава, а не е оган како во гатанката
на старамајка, ниту пак е чекална в болница, или некоја
станица во која живеат и чекаат оние што никаде не патуваат,
а постојано си ги менуваат местата од кои сите заминуваме.
Запалив чкорче среде зимава. Малечко лампионче од топлина
што лебди среде елката во долгиот болнички ходник
и крупните, тивки снегулки помеѓу кои се враќам дома...
© Латинка-Златна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса, Латинче! Поздравявам те и добавям към любимите си...!
-
Драга Латинка, пред се, сакам да ти се заблагодарам на тебе лично за прекрасните преводи, а потоа и на сите почитувани колеги, коишто коментараа по моето стихотворение „Кибритче„. Воедно, Ви посакувам убави Коледни празници...
-
Борче, с регистрацията си в сайта, за да благодариш лично на коментарите на българските автори за прекрасното ти стихотворението "Кибритче", ме изненада приятно!
Поздрави на Македония и на приятелите!
Весело посрещане на празниците!
Довереница, благодаря за коментара ти!
Светли празници и за теб! -
Благодарам....
-
"Самотен коридор в глуха доба и коледни лампички,
които светват и изгасват като добри и лоши спомени."
Много красиво и тъжно. Поздравления за избора и превода! -
Благодаря ви!
Борче Панов също ви благодари за хубавите думи!
Когато излезе от печат двуезичната ми преводна книга "Частици хематит" със стихове на Борче Панов, получих от него писмо със следното съдържание: “Благодаря ти, че поезията ми спечели доверието ти за един такъв величествен акт – тя да бъде преведена на красивия български език!”
Желая ви весело посрещане на празниците! -
Хубав текст си избрала, Златна – да се замислим за бедните и самотните в навечерието на Коледните празници.
Поздравления за превода! -
"Любовта е като бедността..."
-
Уникално е, благодаря за превода, вдъхновение е този стих, вдъхновение да оценим живота!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
