Любэ - Если
Если ты мне скажешь, я вернусь однажды
дождиком нежданным, жёлтою листвой.
Если ты мне скажешь, хоть полслова даже,
я вернусь, родная, в самый праздник твой.
Если ты попросишь, хоть словечко бросишь,
пули не закосят, ветры - не собьют.
Улицею нашей я вернусь однажды
и скажу: "Родная! Я тебя люблю."
Ты - моя синица, что ж тебе не спится.
В лоскуточек ситцевый слёзки спряч свои.
Вот проснёшься рано, ну а я уж рядом.
Листопад - награда, за мои бои.
Ако
Само да ми кажеш, аз при теб ще дойда
в дъжд съвсем нечакан, с жълтите листа.
Само ако кажеш, с малка дума твоя,
мила, ще се върна в празника най-чист.
Само да помолиш, дума да отрониш,
ни куршум, ни вятър, няма да ме спрат.
Улици познати ще ме срещнат кротко,
ще ти кажа: “Мила, за мен си една!”
И си ти синигер, който не заспива,
ивичка басмена мокриш със сълзи.
Тъй ще си осъмнеш някой ден, щастлива.
Лист след лист ще падат, до мен ще си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Желева Всички права запазени
