Любэ - Если
Если ты мне скажешь, я вернусь однажды
дождиком нежданным, жёлтою листвой.
Если ты мне скажешь, хоть полслова даже,
я вернусь, родная, в самый праздник твой.
Если ты попросишь, хоть словечко бросишь,
пули не закосят, ветры - не собьют.
Улицею нашей я вернусь однажды
и скажу: "Родная! Я тебя люблю."
Ты - моя синица, что ж тебе не спится.
В лоскуточек ситцевый слёзки спряч свои.
Вот проснёшься рано, ну а я уж рядом.
Листопад - награда, за мои бои.
Ако
Само да ми кажеш, аз при теб ще дойда
в дъжд съвсем нечакан, с жълтите листа.
Само ако кажеш, с малка дума твоя,
мила, ще се върна в празника най-чист.
Само да помолиш, дума да отрониш,
ни куршум, ни вятър, няма да ме спрат.
Улици познати ще ме срещнат кротко,
ще ти кажа: “Мила, за мен си една!”
И си ти синигер, който не заспива,
ивичка басмена мокриш със сълзи.
Тъй ще си осъмнеш някой ден, щастлива.
Лист след лист ще падат, до мен ще си ти.
© Елена Желева All rights reserved.
