МАГЬОСНИК

            (Превод от хърватски)

Аз съм майстор на светлината

и на малките радости.

От една шапка

не знам как може да се извади заек,

но ще отида до водопадите

да посрещна новите искри

и покаяние

пред нозете ти ще излея.

„Празна ти е шапката!” –

ще ми кажеш.

А аз ще ти отговоря:

„Не…

Тя е пълна с ярки

мъниста от време…

Само за твоя радост

е предназначена.”

„Защо тези перли

по пода не звънят,

когато пред очите ми

завихриш шапката?”

„Защото те са рядкост. Достатъчно е

да докоснеш ръката ми,

за да я получиш,

и още повече дланите ми

са достатъчно меки и топли,

за да ги пожелаеш.

Ти ще ми кажеш:

„Безполезна е твоята работа.

Неразумно

размахваш шапката.”

Искам да ти кажа още,

че по черния ú ръб

всички земни тайни

и неизречени думи

се крият…

И че в този свят,

в който силата

на ризата на разума

е вързана на гърба,

няма по-мощно оръжие от това,

да се усмихнеш

примамливо.

А шапката…

Тя дори не е моя!...

Просто ми е дадена от Небето

за кратко в моя живот

не за да ме от злото избави,

а на съхранение ми е поверена.

MAĐIONIČAR

            Autor: Gordana Radovanović, B. i H.

Majstor sam svetla

i sitnih radosti.

Iz šešira,

ne umem izvući zeca,

ali ću vam slapove

niotkud iskrslih iskri,

skrušeno,

pred noge izliti.

„Prazan ti je šešir,“

reći ćete.

A ja vam velim:

„Nije.

Prepun je sjajnih

perlica vremena,

samo vašem veselju

namenjenih.“

„Pa što to biserje

po podu ne zazveči

kad nam pred očima

šeširom zavitlaš?!“

„Jer su retki spremni

ispružiti ruku

da ih prime

i još ređi dlanovi,

dovoljno topli i meki

da ih one požele

Kažete:

„Beskoristan ti je posao

to nerazumno

razmahivanje šeširom.“

A ja vam opet tvrdim

da njegov crni obod

sve ovozemaljske tajne

i more nerečenih reči

krije

i da na bednom svetu,

kojem sila

košulju razuma

na leđima vezuje,

nema moćnijeg oružja

da vam osmeh

izmami.

A šešir...

Pa on čak i nije moj...

Samo mi ga je nebo

za kratak ljudski vek,

ne bi li me od zla izbavilo,

na čuvanje poverilo.