Metallica –One
Не мога нищо да си спомня
Това сън ли е или реалност да кажа ми е невъзможно
Някъде дълбоко в мен иска ми се да крещя
Но спира ме тази ужасна тишина
Сега, когато войната приключила е с мен почти
Събуждам се с невиждащи очи
Доколко съм осакътял не мога да съзра
Болката единствената ми реалност е сега
Задържам си дъха – смъртта зова
Моля те, о Боже, събуди ме!
Обратно към утробните си дни
Връщам се с живота, който предстои
И не мога въобще да си въобразя
Как ще я карам занапред така
Хранен от намушени във мен тръбички
Като нов военновременен продукт същински
Овързан към безчет машинарии
От такъв живот, о, избави ме!
Задържам си дъха – смъртта зова
Моля те, о Боже, събуди ме!
Светът си отиде, сам съм сега
О, Боже, помогни ми!
Задържам си дъха – смъртта зова
Моля те, о Боже, събуди ме!
Мрак
Ме огражда
Всичко, което съзирам
Ужас е смазващ
Да живея не мога
Не мога и да умра
На тялото си в затвора
Заключен стоя
Минен експлозив
Отне моето зрение
Отне моя говор
Отне моя слух
Отне мойте ръце
Отне мойте нозе
Отне мойта душа
Остави ме в пълен ад да лежа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
Поздрав!