Всеки един човек
се качва на влака, наречен надежда,
и отпътува в търсене на щастие.
Бива удрян от капките дъжд,
изкачва мъчно стръмни хълмове,
досущ като самотен бегач -
човек продължава в своя бяг.
Затова ако нейде се препънеш,
поспри за малко
на гарата, наречена спокойствие.
Там със сигурност ще срещнеш
приятели, които да те утешат.
Всеки един човек
се качва на влака, наречен надежда,
и отпътува, в преследване на мечти.
Пролива своята пот,
брулен от студения вятър,
досущ като бегач на дълги разстояния -
човек продължава в своя бяг.
Затова ако нейде поискаш почивка,
поспри за малко
на гарата, наречена подкрепа.
Там със сигурност ще срещнеш
нов кураж за твоя път.
И отново хората на влака се качват,
и отново продължават в своя бяг...
Преслушай: MoJo - Jinsei no Teishaeki
© Александър Станков Всички права запазени