15.10.2018 г., 21:54 ч.

На смъртта на поета 

  Преводи » Поезия, от Руски
1064 0 0
2 мин за четене

Ирина Трушина

 

На Мила Лазарова

 

Във твоя стих пулсираше живота

и сякаш твойте думи бяха щит.

Със тях зовеше Светлото, Доброто

и с музата летя над суети.

 

Към всякоя душа откри пътека,

за себе си – път към Божии врати.

В нас ти запали огънче навеки,

но не за себе си лечебен стих...

 

Кардиограмата бял флаг издигна,

в постелята животът е изтлял.

Остана недочетената книга –

към друга люлка разпери ти крила.

 

Печална вест – и студ, и мисъл сетна:

„Прости и сбогом! Жива си за нас!“

Светлеещ път... Сирота, „майко“ шепна...

С кого стиха си ще равнявам аз?

Превод:
Живодар Душков

 

 

НА СМЕРТЬ ПОЭТА

(Миле ЛАЗАРОВОЙ)

 

Стихом своим ты пульс страны сверяла,

Молитвой – судьбы близких берегла,

Над суетою дней ты с Музой ввысь взлетала

И словом к доброте – в свой светлый мир  – звала…

 

Ты в сердце каждого нашла свою тропинку

И за собой к Спасителю вела…

Зажгла в нас трепетно души своей светлинку,

Но лишь себя молитвой не спасла…

 

Предательски страшна кардиограмма,

Измята, не заправлена постель,

И книга, недочитанной,  упала…

И унеслись крыла в иную колыбель.

 

Печальна весть – обидно, горько, жалко…

Прощай, прости, мы помним всё, поверь.

Струится свет…   Скажи сиротам, «майко»,  –

И на кого равняться нам всем в стихах теперь?..

                                              Ирина ТРУШИНА

                                               Москва, 04. 07. 2018

 

 

© Живодар Душков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??