Не гневя ориста - Галина Губарева
Не гневя ориста
Превод: Красимир Тенев
Не гневя ориста, ще премина,
без да вдигам очи от пръстта.
В тънка нишка живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя.
На кълбо намотавам деня си,
всеки пръст на ръцете боли
от суровата нишка, тъй къса,
пълна с множество твърди възлѝ.
Неизбежно е: хора – пристрастия.
(В грях отколе живеем в света.)
Против мъка, за повече щастие
си изплитам муска от връвта.
За сърцето туй зло непознато е,
светлина търси мойта душа,
от къделята зла на бедата
златна нишка любов ще множа.
НЕ ГНЕВЯ СУДЬБУ
Галина Губарева
Не гневя судьбу, пройду на цыпочках,
От земли не поднимая глаз.
Жизнь свою пряду я тонкой ниточкой
Ровно, чтоб нигде не порвалась.
И в клубочек сматываю будни я,
Только вот порой из-под руки -
Ниточка суровая да трудная,
А на ней сплошные узелки.
От людского не уйдёшь пристрастия
(Грешен, как и прежде, человек).
Оттого от горя и на счастье я
Узелки вяжу как оберег.
Ну, а сердцу это зло неведомо,
И душа по солнышку стремясь,
Из кудели с кознями и бедами
Золотые нити будет прясть.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
