Нежност - Бела Ахмадулина

Бела Ахмадулина

НЕЖНОСТ

Как ще опитаме от тази нежност,
Веществено облечена в черти.
И нежността приема своя външност
в предмети някой щом я въплъти.

Старинна вазичка в зелено
внезапно виждаш на ръба,
ще клекнеш долу удивено,
над цветна бездна от стъкла.

Тревога вкъщи ще настане,
и всички ще я чувстват на гърба.
- Тук как се появи и ваза?
Щe питаш строго своята жена.

Какво плати на антикваря?
О, не вини жена си в този миг -
аз просто плача и се смея,
живея някъде далеч от тук.

И сълзите ми сякаш от стъкло,
така и тежко падат те,
звънят като гласа на чаша,
разбита нейде в тишината.

За времето, в което не те виждам,
а идваш само в кратък час,
сама аз безобидно и невинно,
извършвам тези чудеса.

Внезапно ще помръкнеш под сив облак,
когото някой спуснал е и наредил.
Покой аз тук не виждам! - ще завикаш
Защо небето този облак е покрил?

Но суеверно, както ако вярваш,
не се страхувай, и не се кръсти,
кристалите на тази моя нежност
са кацнали на твоите плещи.

Разпуснато и нежно ще се скрия,
за малко ще погледна настрана,
и пръстите ми ще скроят магия,
напомняща за моята душа.

Но в навик стар на верен шут,
отново слисана съм във игра,
ще съхраня от бедствия теб, и с тази власт
аз себе си докрай ще утеша.

Прощавай, остани си с твоите дела!
Ще се забрави моята игра.
Но в приказките вечер твоите деца
Ще връщат мене заедно с нощта.

Превод от руски: Евгени Гиздов

==================================

НЕЖНОСТЬ

Так ощутима эта нежность,
вещественных полна примет.
И нежность обретает внешность
и воплощается в предмет.

Старинной вазою зеленой
вдруг станет на краю стола,
и ты склонишься удивленный
над чистым омутом стекла.

Встревожится квартира ваша,
и будут все поражены.
- Откуда появилась ваза? -
ты строго спросишь у жены.

- И антиквар какую плату
спросил? -
О, не кори жену -
то просто я смеюсь и плачу
и в отдалении живу.

И слезы мои так стеклянны,
так их паденья тяжелы,
они звенят, как бы стаканы,
разбитые средь тишины.

За то, что мне тебя не видно,
а видно - так на полчаса,
я безобидно и невинно
свершаю эти чудеса.

Вдруг облаком тебя покроет,
как в горных высях повелось.
Ты закричишь: - Мне нет покою!
Откуда облако взялось?

Но суеверно, как крестьянин,
не бойся, "чур" не говори
те нежности моей кристаллы
осели на плечи твои.

Я так немудрено и нежно
наколдовала в стороне,
и вот образовалось нечто,
напоминая обо мне.

Но по привычке добрых бестий,
опять играя в эту власть,
я сохраню тебя от бедствий
и тем себя утешу всласть.

Прощай! И занимайся делом!
Забудется игра моя.
Но сказки твоим малым детям
останутся после меня.