30.04.2008 г., 9:38 ч.

Она сидела на полу 

  Преводи » Поезия, от Руски
1350 0 2
1 мин за четене

 

На пода седнала сама
с очи загледани във нищо
се ровеше в куп от писма,
като в студено пепелище.

Държеше листите познати
и гледаше ги онемяла,
като душа от висината
към изоставеното тяло.

О, колко прелестен и скъп
живот, навеки отлетял!
О, колко мигове на скръб,
любов и щастие изтляли!...


Стоях мълчейки отстрани
готов да падна на колене,
и страшна жал ме нарани,
покойник сякаш бе пред мене.

 

 

 

Она сидела на полу
И груду писем разбирала,
И, как остывшую золу,
Брала их в руки и бросала.

 

Брала знакомые листы
И чудно так на них глядела,
Как души смотрят с высоты
На ими брошенное тело...

 

О, сколько жизни было тут,
Невозвратимо пережитой!
О, сколько горестных минут,
Любви и радости убитой!..

 

Стоял я молча в стороне
И пасть готов был на колени,-
И страшно грустно стало мне,
Как от присущей милой тени.


 

Ф. Тютчев

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво за този превод! И смислово, и стилистично е прекрасен!
    За избора на стиха да не говорим!
  • Благодаря ти за този превод!...Онемяла препрочитам!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??