ОЩЕ ЕДНО
Автор: Ибро Сухополяц – Босна и Херцеговина
(превод от хърватски)
Есен е.
За дървото на живота е тежко още
едно
изсъхнало листо.
У мен извиква някаква странна болка,
на която не знаем името ù.
Потапям се леко.
Тъча...
В чистата си душа
съчинявам живот в рими.
Ще излъжа деликатно, ако кажа,
че няма да ми е жал,
ако си отида,
или на кого, какво и що казвам.
На предизвикателния страх
и на тази обикновеност, която крещи,
аз се смея.
Дълго време,
вече отдавна
водя битки глухо.
И ето ме –
дали далече, или наблизо,
кой знае;
герданът кичи моята есен.
В него има всичко, което животът
ниже:
ягоди на стеблото,
информация в капан
и само…
една любов,
въздишки по пътеката
на последните падащи звезди;
моята жар птица,
която си отиде,
и милият синчец,
чийто разкошен и красив цвят
води пътника
по пътечката
от свят на свят.
JEDNA VIŠE
Аutor: Ibro Suhopoljac, B. i H.
Jesen je
Sa stabla života ote se još jedan
Uvehli list Jauknu neki čudan bol
Što mu ne znam ime
Ponirem lahak Lelujam…
U duši svojoj čist
Skladam život u rime
Lagao bih slabašan da kažem
Da mi nije žao Što odlazim
Ali čemu, kome i šta reći
Tom izazovu u strahu
Toj običnosti što dreči Ja se smijem
Dugo,
Već zadugo
Ja gluhu bitku bijem
I evo me
Da l’ tamo il’ ovamo bliže
Ko zna
Đerdan se kiti mojim jesenima
U njemu sve što život niže
Jagode na slamci
Saznanja u zamci I tek…
ljubav jedna
Uzdah na tragu zadnje zvijezde padalice
Te moje žar ptice
Što ode
Scila mila
Raskošno
lijepa njome cvjeta
Uz staze što vode
Putnika
Od svijeta do svijeta
Б.а. Стихотворението е поместено в триезичния ми "Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия", 2016
© Латинка-Златна Всички права запазени