Глава 12
Океанският нос
Майкъл седеше на края на носа, надвесил се над океана. Бяха изминали вече два дена от неговия гъбен трип. Той разбираше, че Боб е прав: «Не го влечеше към поредната доза, настроението реално стана по-добро». Майкъл, без напрежение, завърши статията си в списанието, която беше поправял вече много пъти, поради трудности в подбора на термини. Започна да пише нови статии, тъй като беше пълен с нови идеи, и не ставаше от компютъра. Но да се почива, все пак беше нужно, и вечерните разходки по острова му бяха вече навик. Майкъл чу крачки зад себе си. Обърна се. До него стоеше Боб.
- Може ли да постоя при теб?
- Да! Заповядай, седни.
Боб седна до Майкъл.
Сега те заедно гледаха прибоя на вълните в скалите.
- Търсех те. Мая каза, че те е видяла, как си тръгнал за насам, - каза Боб.
- Тук ми харесва - да гледам отвисоко на мощта на океана, - произнесе Майкъл, - понякога у дома, в Англия, обичам да се разхождам по отвесния бряг на Ирландско море. То е по-сурово. Тук океанът ...