Глава 17

ЛЪЖАТА

След три месеца те се ожениха.

А след още една седмица, Майкъл получи писмо (e-mail) от Боб:

«Боб и Елис, поздравявам ви с образуването на ново семейство!

Каня ви на острова, да изкарате медения си месец.

Разходите по превоза поемам аз.

Боб!»

- Боб ни кани на неговия остров, - Майкъл съобщи новината на Елис, - иска, да изкараме там медения месец. Този остров е райско кътче.

- Нямам нищо против! Няма ли да ни се пречи там? - попита Елис

- Първият път, когато бях там, никой не ми е пречил.

- Да! Но сега ние ще бъдем двама, искам медения си месец да изкарам с теб, и единствено с теб. Нали ме разбираш! - произнесе Елис с усмивка.

- Естествено! Сигурен съм, че и Боб прекрасно разбира, щом ни кани в писмото, точно за медения ни месец. Няма тук нищо неясно.

- Доколкото съм чула от теб, там е пълно с наркотици!

- Психоактивни растителни вещества, - поправи я Майкъл.

- Добре, отиваме, нямам нищо против да опитам и аз някои неща, един-два пъти, - усмихна се Елис и целуна Майкъл.

***

Боб, както и при миналото пристигане, ги пострещна пак на самото кацане на въртолета, но този път дойде не сам, а с Мари. Той се прегърна с Майкъл. Като се освободи от прегръдките, Майкъл каза, показвайки на Елис:

- Това е моята жена, Елис.

Боб се наклони галантно, и целуна ръката на Елис. Като се изправи, и обръщайки се към Майкъл, рече:

- Имаш забележителна жена. Сега, искам и аз да ви представя моята жена, Мари.

Майкъл придоби учуден вид, не знаейки, какво да каже.

- Извинявяй, Майкъл, ние сме женени от двадесет години!

- Да, но в миналия път, ти не ми каза за това нещо.

- Нима? - Боб направи глупаво лице. - Ее... по-добре късно, отколкото никога. Хайде да тръгваме, чакат ни на масата.

Боб и Мари се насочиха към обедната беседка, канейки Майкъл и Елис да ги последват.

Майкъл се чувстваше пълен идиот, не разбираше, по каква причина Боб миналия път беше скрил от него, че Мари му е жена. Това за него беше абсурдно. Но сега нямаше смисъл да стои около въртолета. Същото състояние, на същото място, около въртолета, той беше изпитал и при първото си идване. Майкъл взе Елис за ръка, и тръгнаха след Боб и Мари.

Всичките четирима излязоха на обедната беседка, в която се виждаше масата, красиво подредена с най-различни тропически ястия. Като видяха гостите, Питър, Анна, Али, Стив, Джесика и Мая излязоха да ги посрещнат. Те започнаха да се надпреват да поздравяват Майкъл и Елис. И неочаквано се изясни, че Стив е женен за Джесике, Али - за Мая, и Питър - за Анна.

Като видя, че Майкъл е объркан от такива непресни новини, Боб го потупа по гърба, и на невисок глас му рече:

- Не му мисли, всичко е наред, след време ще ви обясня защо е така.

Майкъл разбираше, че лъжата за Боб е в реда на нещата. При първото му идване, Майкъл се беше вече сблъскал с подобна безпардонна лъжа. Неприятното чувство си остана, макар и да знаеше, че скоро ще получи обяснение.

Глава 18

ВЕЧЕРНО ЧАЕПИТИЕ

Боб пригласи Майкъл и Эллис да дойдат при него на гости, да пият чай.

Те седяха на верандата на дома, на масата беше поставен самовар, от него се носеше приятна миризма на тлееща в него кокосова черупка.

На вечерното чаепитие Боб покани младото семейство, за да даде някои обяснения, до него беше Мари. И когато всички бяха седнали на масата, започна да говори:

- Миналият път, Майкъл посети нашия остров, необременен от семейните вериги. Ние решихме да поставим чрез тази лъжа малък эксперимент, същността на който се състоеше в скриване от Майкъл на основния механизъм за квантовия скок на съзнанието на ново ниво! Такъв механизъм, според нас, представлява любовта!

- Квантовия скок на съзнанието? - попита учуден Майкъл.

- Да, именно! Но позволете ми да не обяснявам сега, какво имам предвид, надявам се, ще дойде време, и вие самите ще ме учите на това.

Майкъл се усмихна, разбирайки, че Боб, най-вероятно е прав, независимо от изглеждащата абсурдност на неговото изказване.

Боб продължи:

- Преди да си тръгне Майкъл от острова, му казах, че не е още готов, но ще бъде готов след известно време. Тогава му определих една година време. Неговият разум беше вече по пътя, и появата в живота му на любима жена, беше само въпрос на време. Затова, за чистота на експеримента, решихме да разиграем тук клуб самотни сърца. Живеехме в различни бунгала, отивайки тайно при половинките си нощем, за да остане Майкъл с впечатлението, като че всички тук сме необвързани. По този начин отстранихме напълно този елемент на въздействие от наша страна върху мнението и поведението на Майкъл.

- Тоест, аз съм Ваш експеримент, така ли? - помоли за уточнение Елис.

- В известна степен да! - потвърди Боб. - И мисля, че Елис, Вие трябва да ни бъдете благодарни, тъй като Майкъл, не знаейки за това, по някакъв забележителен начин намери идеалната си спътница във Ваше лице.

- Това намек ли е, че без Вас, Майкъл не би ме намерил? - попита Елис.

- Знае ли човек? - многозначително произнесе Боб. - Макар че... нека отговори самия Майкъл!

- До идването ми на този остров, единствената ми жена беше физиката, - каза Майкъл, - тук се научих да виждам по друг начин света. Мислех си, че това е резултат от въздействието на външни фактори - планините, растителността, океана, общуването с хората. Но когато се върнах в къщи, разбрах, че са се изменили някои неща в мен! И ако не беше Боб, в никакъв случай не бих изменил на своята първа жена, тоест на физиката!

Всички се разсмяха.

- Ето виждате, Елис, аз съм вашия Купидон! - заяви Боб.

Елис не искаше да вярва, че някой, в резултат на някакви си експерименти, я е събрал с Майкъл. Затова тя остана верна на своето мнение, че всичко се е случило в резултат на благоприятни стечения на обстоятелствата, но да спори с Боб тя не искаше, и премълча.

След като не получи реакция от Елис на твърдението си, Боб смени темата, зададе въпрос на Майкъл:

- Помниш ли за проекта «безсмертие», за който ти бях разказвал?

- Разбира се, че помня! - отговори Майкъл.

- Мога да кажа, че той е завършён. Сега на западната страна на острова се строи голям център «безсмъртие». Но, засега не е готов, а желаещите да получат безсмъртие са в изобилие, и ние ги настаняваме в нашия хотелски комплекс, където те изживяват допълнителните си животи.

- Значи, всички ваши изследвания са били не напразни? Радвам се за вас!

- Е, как да кажа, - разтвори ръцете си настрани Боб, - за нас сега е настъпила златна епоха, парите се леят отвсякъде. Вие даже не си представяте, колко струва безсмертието на един човек! Ценоразписът надхвърля милиард долара за хиляда виртуални години. Нашите мениджъри са във възторг - имаме го достигнато безсмъртието! Въобще, всички са доволни!

- Но ние разбираме, че това не е безсмъртие, а само илюзия за изживяване на хилядолетия! Тук не се говори за вечния живот, - възрази Майкъл.

- Да! Прав си! И това го знаят всички. И ги устройва, все пак. Това, което ние сме създали, представлява само добре продаваем продукт! «Безсмъртие» - така се нарича тази стока. Да! Наименованието не е съвсем коректно, затова пък звучи обещаващо. Фактически, ние търгуваме с времето, където всяка изживяна година има своя цена. При такъв подход, за безсмертието никой не би могъл да заплати, тъй като цената ще бъде равна на безкрайност, а толкова пари не съществуват. А виж, да се купят няколко допълнителни хиляди години за живеене - заповядайте, моля! - отговори Боб.

- А ти самият доволен ли си от резултатите на работата си? - попита Майкъл.

- Разбира се, че съм доволен! Но! - Боб замълча за миг. - Има реално безсмъртие, което е истинската цел на нашето изследване. То не може да бъде купено за никави пари! Затова, по отношение на бизнеса, то няма търговска ценност. А пък, и ние не се стремим да го продаваме. То е наше детище, заради което живеем и продължаваме своите изследвания! Именно затова, и вие сте тук!

Боб прегърна с едната ръка за рамото Мари, показвайки по този начи, че те заедно са създали нещо, което е било неподвластно на човечеството до сегашния момент.

- А деца имате ли, - поинтересува се Елис, - освен това ваше детище - реалното безсмъртие?

- Имаме! - отговори Мари, - дъщеря и син. Сега те учат, в Нова Зеландия са. Оттук не е много далеч.

- Да, - потвърди Боб, - може на лодчица да се стигне до там!

- Разбира се, не на лодчица, но няколко пъти в годината ходим до там със самолет, а през ваканцията те идват тук, - каза Мари.

Две-три минути те мълчаха, пиейки чай. После Майкъл попита:

- Боб, а защо ни извика нас този път?

- Това е свадбен подарък на вас с Елис!

- А по-точно? - не разбираше Майкъл.

- Причината е, че вие сте готови вече! Приготвили сме за вас комбинация от психоактивни вещества, които са в състояние да разкрият вашите неразкрити потенциали. Надявам се, вие, намирайки се в състояние на изменено съзнание, ще можете да отговорите на някои фундаментални въпроси на мирозданието.

- Но, доколкото разбрах, на теб не ти е нужно това! Ти знаеш отговорите на тези въпроси, и без това! - каза Майкъл.

- Прав си! Но и за мен много неща са неизвестни. Бих желал да се намери механизъм, позволяващ по-бързо да се стига до целта. Ето защо, продължавам да търся чрез себе си, чрез своите единомишленици, чрез теб, и сега чрез Елис. Ти си физик, и за тебе, надявам се, ще бъде по-разбираемо устройството на нашата вселена. Представи си, все едно твоят разум не е нищо друго, освен мощен колайдър. В него се ускоряват елементарните частици, които са по-малки, отколкото фермионите. Те са основата на материята, но в същото време и на разума! С други думи, твоят разум е инструмент за познание, и неговия потенциал е по-голям, отколкото адронния колайдър в Церн. Благодарение на своя разум, ти можеш да правиш открития, които ще преобърнат представата за вселената!

- Може и така да е, Боб! Но, как бих могъл да докажа откритието си на научната общественост? - попита Майкъл.

- Не знам, - разтвори ръце Боб.

- И как ще стане това? По какъв начин ще мога да отговарям на фундаменталните въпроси на мирозданието? – поинтересува се Майкъл.

- Не се безспокой сега, изкарайте известно време тук, поразходете се из острова, с една дума, почивайте. А когато се заинтересувате от въпросите на мирозданието, ще дойдете при мен, ще ви дам няколко грама кристали на щастието!

- Какви са тези кристали? - леко се разтревожи Майкъл.

- Основата на кристалите е - псилоцибина, но не чистия, а смесен с дози ДМТ и канабис. Най-новата разработка на нашите изследователи!

- Какви изследователи? - не разбра Майкъл.

- Нашите! Ние всички поработихме върху този състав, целият колектив на острова, ти си запознат със всички. Не се притеснявайте, ще ви се хареса! - рече Боб.

Елис погледна към Майкъл. В погледа ѝ се четеше въпрос: «Къде си ме довел?»

Но Боб я успокои. Той каза, обръщайки се към Елис:

- Майкъл знае, за нищо не настоявам, ако искате просто си почивайте, а като ви омръзне, ще организирам вашето отпътуване! Много се радвам, че сте тук и ще се постарая, да не изпитвате никаква нужда. И... Елис, Вие не ми дължите нищо. Жената на моя приятел е и мой приятел.

- Ти за приятел ли ме смяташ? - попита Майкъл.

- Да, разбира се! А дали аз съм приятел за теб, решавай сам! - предложи Боб и се обърна после към Елис, - тук у нас отношенията са другарски, така че, ако сте съгласни, хайде да преминем на «ти» и не само с мен.

- О.К., - съгласи се Елис.

- Прекрасно! - зарадва се Боб.

Оригинален текст

Глава 16

ОБМАН

Через три месяца они поженились.

А ещё через неделю, Майкл получил от Боба письмо по e-mail:

«Боб и Эллис, поздравляю с созданием новой семьи!

Приглашаю вас к себе на остров, провести медовый месяц.

Перелёт беру на себя.

Боб!»

- Боб нас пригласил к себе на остров, - сообщил новость Майкл, Эллис, - хочет, чтобы мы провели у него свой медовой месяц. У него там райский уголок.

- Я не против! Нам там мешать не будут? - спросила Эллис

- В первый приезд мне там никто не мешал.

- Да! Но сейчас мы будем вместе, а я хочу свой медовый месяц провести с тобой и только с тобой. Ну, ты понимаешь! – произнесла Эллис улыбаясь.

- Я понимаю! Уверен, что и Боб прекрасно понимает, раз в своём письме приглашает к себе именно провести медовый месяц. Тут не может быть разночтений.

- По твоему рассказу там куча наркоты!

- Психоактивных растительных веществ, - поправил Майкл.

- Ладно, летим, я не прочь пару раз там оттянуться по полной, - улыбнулась Эллис и поцеловала Майкла.

***

Боб, как и в прошлый прилёт, встретил их при посадке вертолёта, но в этот раз подошёл не один, а с Мари. Он обнялся с Майклом. Освободившись от объятий, Майкл сказал, показывая на Эллис:

- Моя жена, Эллис.

Боб галантно склонился и поцеловал Эллис руку. Выпрямившись, он произнёс, обращаясь к Майклу:

- У тебя замечательная жена. Я тоже хочу представить вам свою жену, Мари.

Майкл открыл рот, не зная, что сказать.

- Извини, Майкл, мы женаты уже двадцать лет!

- Да, но в прошлый раз ты мне этого не сказал.

- Разве? - сделал глупое лицо Боб. - Ну... лучше поздно, чем никогда. Что, ж пойдёмте, нас уже ждут за столом.

Боб с Мари направились к обеденной беседке, приглашая за собой Майкла и Эллис.

Майкл чувствовал себя полным идиотом, он не понимал, для чего Боб в прошлый раз утаил, что Мари его жена. Он видел в этом полную абсурдность. Но стоять так, возле вертолёта, смысла не было. Такое же состояние, на этом же месте, возле вертолёта, он испытывал и в первый свой прилёт. Майкл взял Эллис за руку, и они отправились вслед за Бобом и Мари.

Все четверо вышли к обеденной беседке, которую украшал накрытый всевозможными тропическими яствами стол. Увидев гостей, навстречу вышли Питер, Анна, Али, Стив, Джессика и Майя. Они наперебой стали поздравлять Майкла и Эллис. И тут, неожиданно выяснилось, что Стив женат на Джессике, Али женат на Майе, а Питер на Анне.

Увидев, что Майкл в смятении от таких несвежих новостей, Боб ему негромко сказал, дружески похлопав по спине:

- Расслабься, всё нормально, позже я вам объясню в чём дело.

Майкл понимал, что для Боба, обман в порядке вещей. В свой первый прилёт Майкл так же столкнулся с беспардонным обманом. Неприятный осадок оставался, хотя Майкл знал, что объяснение не заставит себя ждать.

Глава 17

ВЕЧЕРНЕЕ ЧАЕПИТИЕ

Боб пригласил Майкла и Эллис с вечерним визитом к себе в гости на чай.

Они сидели на веранде дома, на столе стоял самовар, от него шёл приятный запах тлеющей в нём кокосовой скорлупы.

На вечернее чаепитие Боб позвал молодую семью, чтобы объясниться, он был с Мари. И когда все уселись за стол, он начал:

- В прошлый раз, Майкл посетил наш остров необременённый семейными узами. Мы решили поставить на этом обмане небольшой эксперимент, суть которого заключалась в сокрытии от Майкла основного механизма квантового скачка сознания на новый уровень! Таким механизмом, на наш взгляд, является любовь!

- Квантовый скачок сознания? - переспросил недоумённый Майкл.

- Вот именно! Но позвольте мне сейчас не объяснять, что я имею в виду, надеюсь, придёт время, и вы сами меня будете этому учить.

Майкл улыбнулся, понимая, что Боб, скорее всего прав, несмотря на кажущуюся абсурдность его высказывания.

Боб продолжил:

- Перед тем как Майкл покинул остров, я ему говорил, что он ещё не готов, но будет готов через некоторое время. Тогда я отвёл ему год. Его личный разум уже был на пути, и появление в его жизни любимой женщины, являлся лишь вопросом времени. Поэтому, для чистоты эксперимента, мы решили разыграть здесь клуб одиноких сердец. Мы жили в разных домах, украдкой бегая к своим половинкам по ночам, чтобы у Майкла сложилось впечатление, будто здесь все холосты. Тем самым, мы полностью убрали элемент воздействия с нашей стороны на мнение и поведение Майкла в этом направлении.

- То есть, я Ваш эксперимент? - попросила уточнить Эллис.

- В некоторой степени да! - подтвердил Боб. - И думаю, Эллис, Вы должны быть этому нам благодарны, так как Майкл, не зная об этом, неким замечательным образом встретил идеальную спутницу в Вашем лице.

- Это намёк на то, что без Вас, Майкл меня не встретил бы? - спросила Эллис.

- Кто знает, кто знает? - многозначительно произнёс Боб. - Хотя... пусть ответит сам Майкл!

- До приезда на этот остров, единственной моей женой была физика, - сказал Майкл, - здесь я научился по-другому видеть мир. Я думал, что это результат воздействия внешних факторов - гор, растительности, океана, общения с людьми. Но когда я вернулся домой, то понял, что изменения произошли во мне! И если бы не Боб, то я ни за что не изменил бы своей первой жене, то есть физике!

Все рассмеялись.

- Вот видите, Эллис, я ваш Купидон! - заявил Боб.

Эллис не хотела верить, что кто-то, в результате каких-то экспериментов свёл её с Майклом. Поэтому она осталась верна своему мнению, тому, что всё произошло в результате благоприятных стечений обстоятельств, но спорить с Бобом она не хотела и промолчала.

Не получив реакции Эллис на своё заявление, Боб сменил тему, задав вопрос, обратившись к Майклу:

- Помнишь, тот проект «бессмертия», о котором я тебе рассказывал?

- Конечно, помню! – ответил Майкл.

- Так вот! Он завершён. Теперь на западной стороне острова строится большой центр «бессмертия». Но, пока он не готов, а желающих получить бессмертие хоть отбавляй, то их мы размещаем в нашем гостиничном комплексе, где они проживают свои дополнительные жизни.

- Значит, всё же ваши исследования были не напрасны? Я рад за вас!

- Ну как сказать, - развёл руками Боб, - для нас сейчас золотая эпоха, деньги льются нескончаемым потоком. Вы даже не представляете себе, сколько стоит бессмертие одного человека! Ценник зашкаливает по миллиарду баксов за виртуальную тысячу лет. Наши менеджеры визжат от восторга - ведь бессмертие достигнуто! В общем, все довольны!

- Но мы же понимаем, что это не бессмертие, а лишь иллюзия проживания тысячелетий! Здесь не идёт речь о вечной жизни, – возразил Майкл.

- Да! Ты прав! Но это понимают все. И всех всё устраивает. То, что мы создали, является лишь хорошо продаваемым продуктом! «Бессмертие» - это название товара. Да! Оно не совсем корректно, зато звучит обещающе. По факту, мы торгуем временем, где каждый прожитый год имеет свою цену. При таком подходе, за бессмертие никто заплатить не сможет, так как цена будет равняться бесконечности, столько денег не бывает. А вот купить несколько дополнительных тысяч лет к своей жизни – пожалуйста! – ответил Боб.

- А ты сам доволен результатом своей работы? – спросил Майкл.

- Конечно, доволен! Но! – сделал паузу Боб. - Существует реальное бессмертие, которое является истинной целью нашего исследования. Его невозможно купить ни за какие деньги! Поэтому, для бизнеса оно не имеет коммерческой ценности. Мы же, со своей стороны, не жаждем его продавать. Это наше детище, ради которого мы живём и продолжаем свои исследования! Ради этого вы и здесь!

Боб обнял рукой за плечо Мари, показывая тем самым, что они совместно создали нечто, что было неподвластно человечеству до настоящего момента.

- А дети у вас есть, - поинтересовалась Эллис, - помимо вашего детища - реального бессмертия?

- Есть! – ответила Мари, - дочь и сын. Сейчас они учатся в Новой Зеландии. Отсюда это не так далеко.

- Ага, - подтвердил Боб, - можно на лодочке доплыть!

- Конечно, не на лодочке, но несколько раз в год мы к ним летаем, а на каникулы они прилетают сюда, - сказала Мари.

Пару минут они молча пили чай. Затем Майкл спросил:

- Боб, а зачем ты нас позвал на этот раз?

- Это вам с Эллис свадебный подарок!

- А в чём подвох? – не понимал Майкл.

- Подвох в том, что вы уже созрели! Мы приготовили для вас смесь психоактивных веществ, которые в состоянии раскрыть ваши нераскрытые потенциалы. Я надеюсь, что вы в состоянии изменённого сознания сможете ответить на фундаментальные вопросы мироздания.

- Но, как я понял, тебе это не нужно! Ты их и так знаешь! - сказал Майкл.

- Ты прав! Но мне далеко не всё известно. Хочется найти механизм, позволяющий быстрее прийти к цели. Вот, я и проверяю это на себе, на своих единомышленниках, на тебе и теперь на Эллис. Ты физик, и тебе, я надеюсь, будет понятно устройство нашей вселенной. Представь, будто твой разум, есть нечто иное, как мощный коллайдер. В нём разгоняются элементарные частицы, которые меньше, чем фермионы. Они являются основой материи, но в тоже время и разума! Иными словами, твой разум - инструмент познания, и его потенциал выше, чем адронный коллайдер в Церне. Благодаря своему разуму, ты в состоянии сделать открытия, которые перевернут представление о вселенной!

- Возможно, Боб! Но, как я смогу доказать своё открытие научному сообществу? - спросил Майкл.

- Не знаю, - развёл руками Боб.

- И как это будет происходить? Каким образом я буду отвечать на фундаментальные вопросы мироздания? - поинтересовался Майкл.

- Не волнуйся, поживите здесь, погуляйте по острову, в общем отдыхайте. А когда заинтересуетесь вопросами мироздания, приходите, я вам дам несколько грамм кристаллов счастья!

- Что за кристаллы? - насторожился Майкл.

- Основа кристалла - псилоцибин, но не чистый, с включениями ДНТ и каннабиса. Передовая разработка наших исследователей!

- Каких исследователей? - не понял Майкл.

- Наших! Мы все поработали над этим составом, всем коллективом острова, ты знаком со всеми ими. Не переживайте, вам понравится! - сказал Боб.

Эллис посмотрела на Майкла. В её взгляде читался вопрос: «Куда ты меня притащил?»

Но Боб успокоил её. Он сказал, обращаясь к Эллис:

- Майкл знает, я ни на чём не настаиваю, хотите просто отдыхайте, надоест, я организую ваш отлёт! Очень рад, что вы здесь и постараюсь, чтобы вы ни в чём не нуждались. И... Эллис, Вы мне ничем не обязаны. Жена моего друга - мой друг.

- Ты считаешь меня своим другом? - поинтересовался Майкл.

- Да, конечно! А друг ли я тебе, решай сам! - предложил Боб и обратился далее к Эллис, - здесь у нас товарищеские отношения, так что, если Вы не против, то давай перейдём на «ты» и не только со мной.

- О.К., - согласилась Эллис.

- Вот и чудно! - обрадовался Боб.