Сказка о воробьишке Приказка за врабчето
В день зимний, серый воробьей Един врабец във зимен ден
летел над полем снежным. летял си над полето,
порхал в кустах среди ветвей но духал вятърът студен,
еда найти с надеждой сковавал му крилете
А дул злой ветер ледяной и паднал най-накрая той
оцепенели крылья на селски път замръзнал
и на дороге он сельскОй по гръб с разперени криле
упал совсем остылый. и повече не мръднал.
Корова по дороге шла Нещеш ли крава там една
Над воробьишком стала по този път вървяла
и на замерзшего тела и върху врабчова снага
горячий кал посрала. едно лайно изсрала.
И от коровьего тепла От кравешката топлина
совзялся воробьишко, се посвестил врабецът
вынул головку из говна подал главица из торта
и песню зачиришкал. и зачирикал песен.
Однако кот за злой беды За зла беда един котак
чиркание услышал, чул врабчовия напев
забрал бедняжку из дерьма измъкнал го изпод смрадта
потом с насладой скушал и сладко го излапал.
Вот так и в жизни, ден за днем - Тъй и в живота се редят
собития случайни. събития случайни.
Из этой сказки мы возьмем От тази приказка дотук
морали очень важны: поуки три са знайни:
1. Не всякий, срущий на тебя 1. Не всеки, кой връз теб сере,
твой враг и злопыхатель. е враг и зложелател.
2. Не всякий, тяньщий из говна - 2. Не всеки, вадещ те от кал,
твой искренний приятель ти е добър приятел.
3. Когда по шее ты в дерьмах 3. А щом до шия си в лайна,
чирикать – неуместно недей да чуруликаш -
Да кошек много ждут тебя че котки много дебнат там
и съедят с интересом! и с кеф ще ги заситиш!
Морали старые как свет – Туй са поуки стари, знам,
я здесь припомню с мнением, припомням ги със мнение,
что как у законов и у них че като всичко в този свят
валидны исключения: си имат изключения:
Пример нетрудно нам найти: За пример тука аз ще дам
Держава наша свидная държавата ни свята,
в виде обобранной бахчи поле е тя с обран бостан
с дерьмом посередине с едно лайно в средата.
Уютно шлёпают в дерьме В лайното цопат си със смях
министри, депутаты министри, депутати,
чиновники, судьи, иереи, съдии, чиновници и с тях
банкиры, плутократы... попове, плутократи...
Они во ртах друг другу срут - Едни на други си серат
прожорливы как ямы в устите ненаситни,
потом обнявшися орут след туй прегърнати реват
народ как любят славно! народа как обичат!
Галдят и мечат кал вокруг, И крякат и замерят с кал,
и полнят их карманы ... и тъпчат си джобове...
Что спит наш тощий гладный кот Че спи котакът изгладнял
дурацкий сон обманный! и тъй ще спи до гроба!
© Димитър Ганев Всички права запазени