12.02.2009 г., 11:32

София Лонская - Молиш ме да забравя, но късно е сякаш...

1.4K 0 1
1 мин за четене

Молиш ме да забравя, но късно е сякаш.

Времето е добра отрова, но не лекува вече.

Животите се римуват, не ще бъде проза, значи.

Съдбата е добър стрелец, но не достига картеча.

 

Глава не ще преклоня - доста много е минало.

Време е да забравям, но ми е скъпо да помня.

Този товар на мнозина не е и по силите.

Само на тези, за които животът е стомна.

 

Ще изпуша последния ден, ще скрия кибрита

и с огледало сравнявам твойте ресници.

Думата "чужд" във своите навици вплитам,

за да се съмна със утрото като твоя частица.

Оригинален текст:

Ты мне просишь забыть но, похоже поздно

 

Ты мне просишь забыть но, похоже поздно,

Время-хороший яд, но уже не лечит.

Жизни рифмуются, значит не будет прозы

Фатум хороший стрелок, но не хватит картечи.

 

Я не склоню головы-слишком многое в прошлом,

В пору забыться, но мне слишком дорого помнить,

Если кому и под силу взвалить ету ношу,

Так только тем, для кого ета жизнь ломот!

 

И, прикурив день последний, я прячу спички,

А к зеркалам примеряю твои ресницы.

Слово "чужой" примеряю к своим привичкам,

Чтоб завтра уже проснуться твоей частицей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някои думи не се забравят лесно.Болят повече и по-дълго от една рана,както в онази приказка!
    Поздрави Зем,за добрия превод!

Избор на редактора

The Gazette - Without a trace

Nevium

Преведено от японски! Приземявам бавно крехкото си съзнание, така че стъпките ми звук да не издават....

Хубаво - Михаил Анищенко Шелехметский

Masha13

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик ХУБАВО Червенушки и чинки, и...